Ето какво казва самия Христос:

„Да не мислите, че дойдох да донеса мир на земята, не дойдох да донеса мир, а меч.” (Матей, 10:34).

За мисията на пришествието си Исус казва също:

„Аз ще разруша (този) дом, и няма никой, който ще може да го построи (още веднъж)” (Евангелие от Тома).

Още Исусови думи:

„Аз пратих огън в света и ето аз го охранявам, докато не пламне” (Евангелие от Тома).

И още:

„Огън дойдох да хвърля на земята, и какво повече да искам, ако вече се е запалил? (Лука 12:49)…”.

Матей уточнява нещо много съществено, което, според него, е споделил самия Исус:

„Аз съм пратен само при загубените овце от Израилевия дом” (Матей 15:24).

Тоест, Исус е пратен по неговото собствено признание, само при „загубените овце” сред евреите и при никой друг. Да повторим какво казва Исус в евангелието от Тома:

„Аз ще разруша (този) дом, и няма никой, който ще може да го построи (още веднъж)”.

От една страна, Исус признава, че е дошъл само при загубените овце от Израилевия дом, а от друга се заканва да разруши този дом. Той обаче не уточнява, чий дом ще разруши – този на загубените или този на не-загубените овце. Дали намерението му да разрушава е свързано единствено с Израилевия дом или с целия свят? Ако целта му е била да разруши Израилевия дом и повече да не бъде построен, очевидно Исус си е пропилял времето, прекарано на земята. В случай, че идването му е свързано с разрушението на целия свят, ние можем обективно да допуснем, че процесът все още не е завършил напълно и, следователно, ролята на Исус не подлежи на обобщение и исторически изводи, поне засега. Странно, че повече от четири хиляди години след сътворението на света (според религиозната хронология) и повече от четири милиарда (според научната), Бог решава да прати своя Син в материалния свят. Решението на Бог се реализира съвсем тривиално – Синът Му се ражда в напълно човешко тяло и майка му е обикновена жена, носеща името Мария (Мариам). Християните наричат това раждане „чудодейно” и определят Исус Христос за „вечен бог”. Така се оказва, че есенцията на абсурдизма най-сетне се е случила – един „вечен бог” също може да има „рождение”. Всеизвестно е, че древногръцките легенди изобилстват от герои, родени от връзките между богове и хора. Наред с това, божествен произход се приписвал и на немалко известни личности – Платон, Александър Македонски, Питагор и още дузина други. В този смисъл, случаят с Бог Син е показателен пример и за езичество. Разбира се, появата на всеки пореден велик и вечен бог, трябва най-малкото да съответства на великолепните биографии на други подобни богове, а дори и да ги засенчва. Бащите на Църквата не измислят приказното непорочно зачатие, но добре го съчиняват, използвайки известните митове за рождението на Адонис, Дионис, Митра, Атис, Хор, Кришна и много други, родени от девица. Непорочно заченати са още Персей, също основателят на сиенбейската държава в Централна Азия – Таншъхуай и, нека не забравим и ирокезкият персонаж, известен сред индианското племе като Миротворецът. Разбира се, обикновеното човешко зачатие е твърде неподходящо, защото е греховно и по същество – отвратително. В допълнение към непорочното зачатие, църковно-християнските апологети прибавили и мисията за спасението на човечеството, което без ни най-малко смущение директно копирали от Кришна. Забележително е, че бащите на Църквата не проявяват достатъчно широка фантазия в основните постулати, независимо, че ги доукрасяват. Всичко се повтаря и е „до болка” познато: рождение на 25 декември, преследване от зъл цар, избиване на младенците, спасение от ангели или небесни сили, организирането на групи от ученици и последователи, период на сътворяване на чудеса и изцеляване на болни, възкресение на мъртви, прогонване на бесове и, разбира се, всички тези новопоявили се богове са осъдени и умират в резултат на обвинения от подли жреци. Върху новия християнски бог най-силно е повлиял митът за египетския бог Озирис и неговия син Хор (Бог на небето), появил се хилядолетия преди Исус (Химн на Озирис). Ритуалът на Изида с великолепните одежди на жреците, сутрешните и вечерните служби под камбанен звън, кръщението, светата вода и множеството изображения на богомайката, навлизат директно в християнските практики. Изразите, които Исус използва често, например „царство божие” и „царство небесно” са преки заемки от Книгата на Даниил. Разбира се, за християнската религия и за всеки искрено вярващ християнин най-важен е Исус, който от неосъществен еврейски месия те превръщат в световен. Да обърнем внимание на наименованието на тази религия – християнство. В превод от гръцки, това означава месианство. Следователно, привържениците й са ориентирани основно към месията, те вярват в него, защото той е същността и „душата” на християнската доктрина, а Йахве сякаш е заел място на втория ред. Когато за ранните християни става ясно, че месията не си е свършил работата така, както е писано в ТаНаХ, те просто забравят за целта на първоначалната му мисия и решават, че всъщност е изпратен да спаси цялото човечество. Независимо от факта, че Исус се представя като месия на еврейския народ и сам казва, че е пратен само при загубените овце на Израилевия дом, това съвсем не пречи на новозаветните автори и други след тях да променят целта на „пришествието”, тоест, да разширят правомощията му, без да бъдат оторизирани от Бог.