Подменена дума се превръща в догмат на християнството
Догматът за девата и непорочното зачатие е утвърден през 431 година на III Вселенски събор в Ефес, цели четири века след смъртта на Исус. Тази така съществена догма се базира на умишлено извършени неточни преводи, подменени думи и свободни интерпретации на оригиналните текстове на пророците от ТаНаХ (Стария Завет). Същността на догмата е твърдението, че девица е родила месията Исус Христос, което първоначално е записано в евангелието от Матей по следния начин:
„А всичко това стана, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който казва: Ето, девицата ще зачене и ще роди Син, и ще го нарекат Емануил” (Матей 1:23).
Така в християнската религия се „доказва” един от основните й догмати, позован на текст от Книгата на Исая, в който уж самия пророк бил предсказал непорочното зачатие на Исус Христос:
„Затова сам Господ ще ви даде знамение: Ето, девица ще зачене и ще роди син, и ще го нарече Емануил” (Исая 7:14).
На пръв поглед няма никаква разлика, а всъщност само една специално подменена дума променя целия смисъл не само на текста, но и на самата християнска догма. Думата, която е записана в християнския Нов Завет е гръцката партенос (гр. Παρθένος – дева, девственица, девица), докато в оригиналният текст на иврит на пророк Исая в ТаНаХ (Стария Завет) е написана думата алма (ивр. העלמה – млада жена)! Тази дума е записана първоначално лично от пророка като алма (млада жена), което не е нито девственица, нито девица или дева. Въпреки това, върху догматът за непорочното зачатие се крепи идеологията на християнското учение. „Алма” на иврит означава „млада жена”, но също така в някои случаи има значение и на „не-девственица”. Тоест, в оригиналния текст на иврит изобщо не става дума за „девица”, а за „млада жена”. Думата „алма” използвана от Исая очевидно не е основание да се твърди, че е пророчество за непорочното зачатие на Исус. В написания първоначално на гръцки език Нов Завет бащите на християнството „превеждат” (заменят) ивритската дума алма с гръцката партенос и така раждането на Исус става непорочно, а майка му Мария се превръща в девица. Така „непорочното зачатие” и „девствеността” на Мария са осигурени. Тази фрапираща подмяна по-късно се предава и в преводите на всички останали езици. Фалшифицираният текст на старозаветния пророк Исая става изключително удобен за основателите на християнството, които „доказват” непорочното зачатие и девствеността на Мария, а чрез това и легитимното пришествие на Божия Син в лицето на Исус. Ето как откровена измама става един от основните догмати на новата християнска религия, разпространила се по целия свят… „Девственица” на иврит е „бетула/б’тула”, а не „алма”. (Левит 21:З; Второзаконие 22:19; Езекиил 44:22; Йоил 1:5). Думата „девица” на иврит е „наар”, а не „алма” (Битие 34:1-3). Ако пророк Исая е имал предвид именно необикновения факт, че девственица е родила или ще роди дете, то той непременно е щял да употреби думата „бетула” (девственица) или думата „наар” (девица), но не и думата „алма” (млада жена). Използвайки думата алма, Исая съобщава, че жената е млада и нищо повече от това. Ако пророкът е знаел, че е налице или предстои чудото на непорочното зачатие и девственица (девица) ще роди дете, той задължително би описал това свръхестествено явление, а жената би нарекъл с думата бетула. Очевидно, Исая съвсем не е имал предвид непорочно зачатие на девица, поради което използва думата алма – млада жена. И така, Матей, един от 12-те апостола, в своето евангелие ни е предоставил една умишлено подменена версия на казаното от пророк Исая. Същото прави след него и Лука, апостол от „седемдесетте” и сподвижник на Павел, но вече „забравяйки” за Емануил: „…при една девица, сгодена за мъж, на име Йосиф, от Давидовия дом; а името на девицата бе Мария” (Лука 1:27). Очевидно, за Лука е най-важно Исусовата майка да е девица, а как и защо е такава – няма значение и не се обяснява. Странно, но дори самия Йосиф не вярва в девствеността на съпругата си Мария, докато в съня му не се явява лично архангел Гавриил, за да го убеди. Когато се събужда, Йосиф повече не изпитва никакви съмнения. Така фалшификацията за девицата и непорочното зачатие се превръща в основния догмат на християнската религия, легитимиращ Исус за Божи Син.
Догматът за девата и непорочното зачатие е утвърден през 431 година на III Вселенски събор в Ефес, цели четири века след смъртта на Исус. Тази така съществена догма се базира на умишлено извършени неточни преводи, подменени думи и свободни интерпретации на оригиналните текстове на пророците от ТаНаХ (Стария Завет). Същността на догмата е твърдението, че девица е родила месията Исус Христос, което първоначално е записано в евангелието от Матей по следния начин:
„А всичко това стана, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който казва: Ето, девицата ще зачене и ще роди Син, и ще го нарекат Емануил” (Матей 1:23).
Така в християнската религия се „доказва” един от основните й догмати, позован на текст от Книгата на Исая, в който уж самия пророк бил предсказал непорочното зачатие на Исус Христос:
„Затова сам Господ ще ви даде знамение: Ето, девица ще зачене и ще роди син, и ще го нарече Емануил” (Исая 7:14).
На пръв поглед няма никаква разлика, а всъщност само една специално подменена дума променя целия смисъл не само на текста, но и на самата християнска догма. Думата, която е записана в християнския Нов Завет е гръцката партенос (гр. Παρθένος – дева, девственица, девица), докато в оригиналният текст на иврит на пророк Исая в ТаНаХ (Стария Завет) е написана думата алма (ивр. העלמה – млада жена)! Тази дума е записана първоначално лично от пророка като алма (млада жена), което не е нито девственица, нито девица или дева. Въпреки това, върху догматът за непорочното зачатие се крепи идеологията на християнското учение. „Алма” на иврит означава „млада жена”, но също така в някои случаи има значение и на „не-девственица”. Тоест, в оригиналния текст на иврит изобщо не става дума за „девица”, а за „млада жена”. Думата „алма” използвана от Исая очевидно не е основание да се твърди, че е пророчество за непорочното зачатие на Исус. В написания първоначално на гръцки език Нов Завет бащите на християнството „превеждат” (заменят) ивритската дума алма с гръцката партенос и така раждането на Исус става непорочно, а майка му Мария се превръща в девица. Така „непорочното зачатие” и „девствеността” на Мария са осигурени. Тази фрапираща подмяна по-късно се предава и в преводите на всички останали езици. Фалшифицираният текст на старозаветния пророк Исая става изключително удобен за основателите на християнството, които „доказват” непорочното зачатие и девствеността на Мария, а чрез това и легитимното пришествие на Божия Син в лицето на Исус. Ето как откровена измама става един от основните догмати на новата християнска религия, разпространила се по целия свят… „Девственица” на иврит е „бетула/б’тула”, а не „алма”. (Левит 21:З; Второзаконие 22:19; Езекиил 44:22; Йоил 1:5). Думата „девица” на иврит е „наар”, а не „алма” (Битие 34:1-3). Ако пророк Исая е имал предвид именно необикновения факт, че девственица е родила или ще роди дете, то той непременно е щял да употреби думата „бетула” (девственица) или думата „наар” (девица), но не и думата „алма” (млада жена). Използвайки думата алма, Исая съобщава, че жената е млада и нищо повече от това. Ако пророкът е знаел, че е налице или предстои чудото на непорочното зачатие и девственица (девица) ще роди дете, той задължително би описал това свръхестествено явление, а жената би нарекъл с думата бетула. Очевидно, Исая съвсем не е имал предвид непорочно зачатие на девица, поради което използва думата алма – млада жена. И така, Матей, един от 12-те апостола, в своето евангелие ни е предоставил една умишлено подменена версия на казаното от пророк Исая. Същото прави след него и Лука, апостол от „седемдесетте” и сподвижник на Павел, но вече „забравяйки” за Емануил: „…при една девица, сгодена за мъж, на име Йосиф, от Давидовия дом; а името на девицата бе Мария” (Лука 1:27). Очевидно, за Лука е най-важно Исусовата майка да е девица, а как и защо е такава – няма значение и не се обяснява. Странно, но дори самия Йосиф не вярва в девствеността на съпругата си Мария, докато в съня му не се явява лично архангел Гавриил, за да го убеди. Когато се събужда, Йосиф повече не изпитва никакви съмнения. Така фалшификацията за девицата и непорочното зачатие се превръща в основния догмат на християнската религия, легитимиращ Исус за Божи Син.
