Да проследим сега и нещо уникално – Исус сътворява цели три лъжи само в един-единствен стих, според написаното от Йоан:

„А първосвещеникът попита Исуса за учениците Му и за учението Му. Исус му отговори: Аз говорих явно на света, винаги поучавах в синагогите и в храма, където всички юдеи се събират, и нищо не съм говорил скришно.” (Йоан 18:19-20).

Исус изрича тези думи пред самия първосвещеник, като при това само в едно изречение влага цели три лъжи. Нека разгледаме тези лъжи:

Първа лъжа в изречението. Исус най-официално твърди пред свещениците, че винаги е поучавал в синагогите и храма. Това съвсем не е вярно. Той през повечето време проповядва и учи в синагогите и храма, но не само и винаги там. Да видим какво ни казва Матей:

”А Исус, като видя множествата, изкачи се на хълма, и когато седна, учениците Му дойдоха при Него. И като отвори устата Си, поучаваше ги, казвайки…” (Матей 5:1-2).

Отново Матей:

„В същия ден Исус излезе от къщи и седна край езерото. И събраха се край Него големи множества, затова Той влезе и седна в една ладия, а целият народ стоеше на брега. И говореше им много с притчи, казвайки…” (Матей 13:1-3).

Е, както сами се убеждаваме, Исус доста откровено е излъгал първосвещеника, или Матей за пореден път пише твърде необмислени неща. Според написаното от Матей, Исус очевидно говори не само в синагогите и храма, но и на свеж въздух в планините, също и в лодка в морето. В такъв случай Йоан ли лъже, пишейки следното:

„А първосвещеникът попита Исуса за учениците Му и за учението Му. Исус му отговори: Аз говорих явно на света, винаги поучавах в синагогите и в храма, където всички юдеи се събират, и нищо не съм говорил скришно.” (Йоан 18:19-20).

Ако Йоан действително цитира Исусови думи, следователно самия божи син лъже. Навярно лъжата, изречена от Сина не е грях, дори изобщо не е лъжа? Но нима Бог може да лъже?

Втора лъжа в изречението. Според Йоан, Исус заявява на първосвещеника, че говори явно на света. Твърди, че нищо не е говорил скришно, тоест, не е имал тайни, докато говори пред хората. Явно би следвало да е открито и честно. Открито също така и означава, че не е правил никакви опити за прикриване на истината, а думите са изказани ясно и разбираемо. Дали явно говорене в буквален смисъл не означава за Исус, че може да приказва каквото му хрумне, но пред публика? Исус говори уж открито с хората, но повечето му слова са под формата на напълно неразбираеми за тях притчи. Хората трудно го разбират и постоянно им се налага да го питат за разяснения, какво всъщност иска да им каже и какво означават думите му. Ето какво пише Марк:

„И когато остана самичък, онези, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите. И каза им: На вас е дадено да познаете тайната на Божието царство, а на онези, външните, всичко бива в притчи, тъй че гледащи да гледат, а да не виждат, и слушащи да слушат, а да не разбират…” (Марк 4:10-13).

Доста интересно, как мислите? От една страна Исус остава самичък, а от друга около него са онези, задено с дванадесетте. Но като оставим това недомислие на Марк, напълно очевидно е, че Исус говори на хората с притчи, защото не желае те да разберат тайната на Божието царство, той иска те да не виждат и да не разбират, защото ги приема за външни. Признавайки сам това, Исус откровено лъже първосвещеника, че уж винаги е говорил открито пред хората: „…и нищо не съм говорил скришно”! Следователно, Исус разкрива само пред апостолите и учениците си смисъла на това, което говори, но отказва да го сподели с останалите хора. Така той умишлено прикрива истината, като подвежда и лъже хората. Исус, естествено, много добре е знаел, че хората нямат ясно понятие за това, което им говори посредством притчи. Ако за Исус използването на притчи означава открито и явно говорене, можем ли да си представим, какво в действителност би означавало скритото му и тайно изразяване? Той сам признава пред близките си ученици, че външните не трябва да разбират и виждат. Нима Бог може да учи хората с лъжовното намерение да ги заблуди? Не е ли Бог винаги открит към своите чада?

На повечето места в Новия Завет, където Исус изказва някакви свои слова, той изобщо не говори нито открито, нито явно, а твърде неразбираемо и предимно с притчи. Дори самите му най-близки последователи не смеят да го попитат, какво всъщност иска да каже, защото се страхуват:

„Но те не разбраха тези думи и бояха се да Го попитат.” (Марк 9:32).

Защо ли хората се страхуват от Бог Син?

Трета лъжа в изречението. Исус твърди, че той нищо не е казал в тайна. Ако това е така, то той би следвало да учи хората да проповядват точно това, което е разкрил пред своите ученици. Но дали е така? Нека отново си припомним:

„Исус му отговори: Аз говорих явно на света, винаги поучавах в синагогите и в храма, където всички юдеи се събират, и нищо не съм говорил скришно.” (Йоан 18:19-20).

Но самият Исус е казал, че само на най-близките му последователи е дадено да знаят тайните на Царството небесно, докато останалите не могат да ги знаят:

„На вас е дадено да познаете тайната на Божието царство, а на онези, външните, всичко бива в притчи, тъй че гледащи да гледат, а да не виждат, и слушащи да слушат, а да не разбират…” (Марк 4:10-13).

Да проследим и продължението на словата на Исус, след като е казал вече на първосвещеника, че никога не е говорил скришно:

„Защо питаш Мене? Питай онези, които са ме слушали, какво съм им говорил, ето, те знаят какво съм казвал.” (Йоан 18:21).

Но какво биха отговорили на първосвещеника онези, които са слушали Исус? Та нали той е казал по отношение на слушащите го: „…и слушащи да слушат, а да не разбират…”. Но как тогава, слушащите „…знаят какво съм казвал” и ще споделят знанието си на първосвещеника? Очевидно тайната си остава единствено между Исус и най-тесният му кръг последователи.