Според християнската догматика, Бог Отец пожертва единствения си Син за да се спасят хората и изкупят греховете им:
„Той толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син” (Йоан. 3:16).
Това сякаш никак не пречи на Бог да вземе Сина си обратно при себе си на Небесата, връщайки го точно там, откъдето го е изпратил преди това. Няма сведения, че и изначалната небесна форма на Сина е била променена, след завръщането му на Небесата. В такъв случай, Бог Син пожертван ли е от Бог Отец, след като идва и си отива все от едно и също място – отдясно на Бог?
Забележителни са последните думи на Исус преди да издъхне на кръста:
„„И на деветия час Исус извика със силен глас: „Елои, Елои, Лама Савахтани?”, което значи: Боже мой, Боже мой, защо си Ме изоставил?”” (Марк 15:34).
Нима Бог предварително не е информирал своя син за изоставянето му? Дали в светата троица не е царяло пълно информационно затъмнение?
Ако Бог Син е едно проявление на единния Бог, следователно проявлението му в качеството на Син фактически се обръща с въпрос към себе си, очаквайки отговор също от себе си в качеството си на Отец. Така Исус не се ли самоизоставя?
Ето какво казва Исус преди да умре на кръста и според Лука:
””И Исус извика със силен глас, и рече: „Отче, в Твоите ръце предавам духа Си”. И като рече това издъхна.”” (Лука 23:46).
Да продължим с Йоан:
„И Исус, като прие оцета, рече: Свърши се, и наведе глава, и предаде дух.” (Йоан 19:30).
Всеизвестно е, че пиенето на по-големи количества оцет води до хипогликемия и загуба на съзнание. Преди хиляди години това явление е било добре познато. Също така масово са се използвали и т.нар. „оцетни гъби”.
Според думите на Йоан:
„Беше денят за приготовление на Пасхата, около шестия час…” (19:14)
и, следователно, Исус стои разпнат в продължение на три часа. А Марк (Йоханан Марк) ни предлага двойно повече – шест часа (Марк 15:25-33). Това, обаче, изобщо не е достатъчно време един млад човек да умре, разпнат на кръст. Пилат се усъмнява в преждевременната смърт на Исус:
„А Пилат се почуди дали е вече умрял и като повика стотника, попита го дали е вече мъртъв.” (Марк 15:44).
За да прати някакъв стотник да провери, би означавало, че Пилат изпитва силни съмнения. Стотникът отговаря бързо и положително на Пилат. Дали пък не е бил по образование лекар-патолог? След констатацията на стотника се случва следното:
„Затова дойдоха войниците и пребиха пищялите на единия, и на другия, които бяха разпнати с Исуса. Но когато дойдоха при Исуса и Го видяха вече умрял, не Му пребиха пищялите.” (Йоан 19:32-33).
Тоест, войниците вече са информирани, най-вероятно от стотника, че Исус е умрял и не е било необходимо да се съмняват. В противен случай какво са видели, ако и те самите не са били медицински лица? Но, трошейки колената на все още живите, те съответно не ги трошат на Исус, който е обявен за мъртъв. Пътуването на оцелелите към отвъдното е ускорено, а краката на Исус са съхранени. След възкресението си Исус демонстрира пред учениците си раните по дланите и в ребрата, но как би могъл да ходи със строшени пищяли? Но да се върнем на смъртта на Божия Син. Въпреки, че смъртта му е вече официално констатирана от властта и колената му не са строшени, малко по-късно един от войниците го пробожда с копие:
„Обаче един от войниците прободе с копие ребрата Му, и веднага изтече кръв и вода.” (Йоан 19:34).
В какво още се е съмнявал този войник и от кого е пратен да прободе с копие Исус никак не става ясно. Добре, но изтичането веднага на кръв и вода е типичен признак, че човек е все още жив. Следователно на Исус не са строшени колената по някаква друга причина, но не и поради констатиране на смъртта му. Исус е още жив, което се доказва по изтичането веднага на кръвта и водата (лимфата) и последвалите думи на Йоан (19:34) звучат дори комично:
„И този, който видя, свидетелствува за това, и неговото свидетелство е вярно, и той знае, че говори истината, за да повярвате и Вие.”
Чудесно, но в какво да повярваме? В това, че Исус е още жив, след като от тялото му веднага след пробождане бликва кръв и лимфа? До каква степен раната от копието може да е била смъртоносна – ние не знаем. Знаем обаче, че го свалят от кръста и тялото му, вместо да бъде предадено на властта, която го е осъдила, изпълнила присъдата и констатирала смъртта, става притежание на приятелите му, начело с Йосиф Ариматейски (Йоан 19:38). Разбира се, Исус веднага е намазан с мас:
„…и донесе около сто литра смес от смирна и алой.” (Йоан 19:39).
Маста, използвана за лечение на раните на Исус, става известна като „Мархам Иса”. Тази рецепта е широко популярна, описана е в редица древноизточни медицински трактати и има изключително добър ефект върху рани. Алоето помага дори срещу гнойни рани, а смирната е известна като лек за рани още от времето на първите китайски династии. Както бихме казали днес – добре са знаели как и с какво да излекуват Исусовите рани!
И така, Исус е увит в плащеница, добре натопена със сто литра лечебни мазила и след това не е погребан като останалите екзекутирани (обикновено разпнатите на кръст остават да висят седмици, а костите им се хвърлят на бунище). Исусовата гробница е специално изсечена в скала, подобна на крипта (Марк 15:46), при това достатъчно широка, за да побере няколко души. Това означава, че в нея има предостатъчно въздух за изпадналия в безсъзнание от изпития оцет Исус, който се „кани” да полежи известно време вътре, за да възкръсне на третия ден. Ако бе мъртъв, едва ли щеше да си струва да се полага тялото му в подобна гробница, да не говорим за „преразхода” на скъпите по онова време алое и смирна. Самата крипта пък е собственост на Исусовия приятел Йосиф Ариматейски, който е изключително богат юдейски старейшина и влиятелен висш съдия, член на Синедриона. Освен приятел на Исус, Йосиф е близък и с Пилат Понтийски, който от своя страна неизбежно е върховен отговорник както за екзекуциите, така и за погребенията. Пилат предава тялото на Исус на приятеля си Йосиф, отлично знаейки, че мъртвия му е добър приятел. Както се казва в древната мъдрост: „Приятелят на моя приятел, е и мой приятел”. Очевидно, един от най-влиятелните сред юдейските свещеници и съдии се погрижва за тялото на сектанта Исус, след което го полага в специална гробница, разположена на негова частна земя. Нека отново си представим картината – прокураторът Пилат, официално осъдил и изпълнил присъдата над Божия Син е приятел на висшия член на Синедриона Йосиф Ариматейски, който от своя страна е приятел на Исус. Същият Йосиф получава тялото му, за да го погребе в гробница, разположена на земя, която е негова частна собственост. Някои биха предположили, че съвсем логично Пилат и Исус също са били приятели, или поне отдавна са се познавали чрез Йосиф. И така, тялото на божия син е взето от приятелят му Йосиф и отнесено в специално подготвена частна гробница.
Нека продължим с възкресението и да проследим какво се случва на третия ден след „смъртта” на Исус. В тези епизоди старозаветните автори ни предоставят пълен хаос от „факти”. Например, кога жените отиват на гроба на Исус Христос? Рано сутринта, според Матей (28:1). След изгревът на слънцето, според Марк (16:1-2). Много рано, според Лука (24:1). Било тъмно, според Йоан (20:1). Според Вас, кога? Защото ние всички май се объркахме, не по-малко от самите евангелисти. Какво друго виждат жените там? Според Матей (28:2), там има земетресение, жените виждат как един ангел започва да изважда камъка от входа на Исусовата гробница, след което, извадил го, той сяда на него. Според Марк (16:4) жените виждат, че камъкът е вече изваден, а когато влизат в гробницата зърват един юноша в бяла дреха, който също седи, но не върху този камък. Не става ясно, дали е ангел, но ние предполагаме, че е такъв. Според Лука (24:4) жените виждат, че камъкът е вече изваден, но пък ангелът не е един, а цели двама. Според Йоан (20:1-2) камъкът е вече изваден, но никой не вижда нито ангели, нито юноши…
Добре, но когато божия син Исус възкръсва, защо му е било необходимо да излезе едва след изваждането на камъка? Нима не е имал възможност да излезе директно през него, а се налага ангели да го отместват? Но да продължим – когато жените влизат вътре в гробницата, те установяват, че Исус е изчезнал. Според Лука идват двама светещи мъже и им казват, че мъртвецът е възкръснал (Лукa 24:2). Но защо, както вече попитахме, за излизането на възкръсналият е било необходимо да се отмества камъка от входа на гробницата? Та нали Исус би могъл безпроблемно да премине директно през скалата, както преминава през стените по-късно, появявайки се пред учениците си:
„А вечерта на същия ден, първия на седмицата, когато вратата на стаята беше заключена, поради страха от юдеите, Исус дойде, застана на средата, и им каза…”.
Странно, нали? За да излезе възкръснал от гробницата е необходимо да се отмести тежкият камък от входа й, но за да се появи изневиделица насред стая със заключена врата, тоест, да премине през стените или през дверите без да ги отваря, за Исус не е проблем. В тези епизоди явленията са описани така, сякаш се разбират от само себе си. Но все пак, защо е било необходимо ангели да отместват камъка на Исусовата гробница, след като той може да се появява през стени и заключени врати? Но ако след възкресението си Исус не е бил дух, а човек от плът и кръв (Лука 24:39-40, Йоан 20:27), вероятно поради което се е наложило да се отмести камъка, за да излезе възкръсналият от гробницата, то в такъв случай как в плътското си състояние е преминал през стената или заключената врата, за да се появи пред учениците си?
Ако Исус действително е възкръснал и, следователно, това възкресение има толкова огромно значение за християните, то защо не се е показал пред целия народ, или поне пред една по-голяма част от него? Та нали възкресението на Исус е едно от основните доказателства за божествения му произход, заедно с догмата за непорочното зачатие и рождението му от девица? Странно, но докато Исус, все още облечен в простосмъртна плът, не успява да внуши доверие сред народа, макар и да проповядва неуморно, то когато е възкръснал, тоест, вече има възможността реално да демонстрира своя божествен произход, той предпочита да се скрие, вместо да покаже чудото пред света! Когато го разпват, Исус е поне пред малка група последователи – една жена и няколко свои привърженици, а когато възкръсва, първо се показва само на един човек – Мария Магдалина, при това под „друга външност”:
„След тези думи тя се обърна и видя, че там стои Исус, но не разбра, че това беше той. Исус я попита: „Жено, защо плачеш? Кого търсиш?“ А тя си мислеше, че това е градинарят, и му каза: „Господине, ако ти си го отнесъл, кажи ми къде си го положил и аз ще го взема.“ Исус я повика: „Мария!“ (Йоан 20:14-15).
По-късно Мария съобщава новината на други от учениците му и той се появява пред тях, предполагаемо вече не под външността на градинар. Друг интересен епизод ни е оставил Лука: „И докато разговаряха и обсъждаха нещата, самият Исус се приближи и тръгна заедно с тях, но очите им сякаш не виждаха и те не го разпознаха. Той ги попита:
„Какво разисквате помежду си, вървейки по пътя?“ А те се спряха и по лицата им беше изписана тъга. Единият от тях, наречен Клеопа, му отговори: „Нима си чужденец в Йерусалим и не общуваш с никого, та не знаеш какви неща станаха там тези дни?“ (Лука 24:15-18).
Наистина ли Исус с абсурдното си поведение би убедил човечеството във възкресението си? Човек остава с чувството, че възкръсналият Бог Исус Христос предпочита отново да живее нелегално и да се крие от обществото. Но защо Бог Исус не се разкрива като възкръснал пред народа, който така неуморно се е опитвал да убеждава, че е божи син, спасител, изкупител и месия? Та нали като възкръснал би имал невероятната възможност лесно да убеди всички? Защо Исус приживе не убеждава почти никого в своите проповеди, при положение, че еврейският народ отдавна чака своя месия? Нима евреите биха отхвърлили месията си? Истината е, че Исус прави всичко възможно да убеди евреите, че той не е месията.
Напуснал гробницата си, Исус почувствал глад и хапнал храна със своите ученици (Лукa 24:41-43), от което поне сме наясно, че възкръсналите също изпитват глад и се хранят. Не става ясно обаче, защо Исус предприема пътешествие из Галилея само с двама от своите ученици, които сякаш действат като телохранители. Според нас, Исус отново е навлязъл в обичайния си нелегален начин на живот. Ако възкресението му е било с цел да се възнесе на Небесата, защо е предпочел първо да пътешества в Галилея? Най-вероятно е търсел къде да се укрие. Но защо възкръсналият месия не пожелава да докаже доктрината на Изкуплението, като примерно се появи възкръснал в небето над Ерусалим, а предпочита под лична охрана да отиде в Галилея и така никой извън най-близките му да не разбере, че е възкръснал? Да не забравим, че Исус дори с най-верните си ученици се среща тайно. Защо възкръсналия Божи Син така усърдно крие своето възкресение? Но нали възкресението на Исус Христос е крайъгълния камък на християнската вяра?
Особено интересен е епизодът в неканонизираното Евангелие на Юда, в който всички ученици, с изключение на Юда, молят Исус да им разтълкува предстоящото колективно представено жертвоприношение в името на Бога, което той се кани да осъществи чрез разпятието си. Исус отговаря, че ще го направи не той, а те – учениците му, а жертва на жертвоприношението ще бъде тълпата, която ще въведат в заблуждение. Единствен Юда не пита нищо, защото само той е запознат с целия Исусов план.
Според християнската догматика, Бог Отец пожертва единствения си Син за да се спасят хората и изкупят греховете им:
„Той толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син” (Йоан. 3:16).
Това сякаш никак не пречи на Бог да вземе Сина си обратно при себе си на Небесата, връщайки го точно там, откъдето го е изпратил преди това. Няма сведения, че и изначалната небесна форма на Сина е била променена, след завръщането му на Небесата. В такъв случай, Бог Син пожертван ли е от Бог Отец, след като идва и си отива все от едно и също място – отдясно на Бог?
Забележителни са последните думи на Исус преди да издъхне на кръста:
„„И на деветия час Исус извика със силен глас: „Елои, Елои, Лама Савахтани?”, което значи: Боже мой, Боже мой, защо си Ме изоставил?”” (Марк 15:34).
Нима Бог предварително не е информирал своя син за изоставянето му? Дали в светата троица не е царяло пълно информационно затъмнение?
Ако Бог Син е едно проявление на единния Бог, следователно проявлението му в качеството на Син фактически се обръща с въпрос към себе си, очаквайки отговор също от себе си в качеството си на Отец. Така Исус не се ли самоизоставя?
Ето какво казва Исус преди да умре на кръста и според Лука:
””И Исус извика със силен глас, и рече: „Отче, в Твоите ръце предавам духа Си”. И като рече това издъхна.”” (Лука 23:46).
Да продължим с Йоан:
„И Исус, като прие оцета, рече: Свърши се, и наведе глава, и предаде дух.” (Йоан 19:30).
Всеизвестно е, че пиенето на по-големи количества оцет води до хипогликемия и загуба на съзнание. Преди хиляди години това явление е било добре познато. Също така масово са се използвали и т.нар. „оцетни гъби”.
Според думите на Йоан:
„Беше денят за приготовление на Пасхата, около шестия час…” (19:14)
и, следователно, Исус стои разпнат в продължение на три часа. А Марк (Йоханан Марк) ни предлага двойно повече – шест часа (Марк 15:25-33). Това, обаче, изобщо не е достатъчно време един млад човек да умре, разпнат на кръст. Пилат се усъмнява в преждевременната смърт на Исус:
„А Пилат се почуди дали е вече умрял и като повика стотника, попита го дали е вече мъртъв.” (Марк 15:44).
За да прати някакъв стотник да провери, би означавало, че Пилат изпитва силни съмнения. Стотникът отговаря бързо и положително на Пилат. Дали пък не е бил по образование лекар-патолог? След констатацията на стотника се случва следното:
„Затова дойдоха войниците и пребиха пищялите на единия, и на другия, които бяха разпнати с Исуса. Но когато дойдоха при Исуса и Го видяха вече умрял, не Му пребиха пищялите.” (Йоан 19:32-33).
Тоест, войниците вече са информирани, най-вероятно от стотника, че Исус е умрял и не е било необходимо да се съмняват. В противен случай какво са видели, ако и те самите не са били медицински лица? Но, трошейки колената на все още живите, те съответно не ги трошат на Исус, който е обявен за мъртъв. Пътуването на оцелелите към отвъдното е ускорено, а краката на Исус са съхранени. След възкресението си Исус демонстрира пред учениците си раните по дланите и в ребрата, но как би могъл да ходи със строшени пищяли? Но да се върнем на смъртта на Божия Син. Въпреки, че смъртта му е вече официално констатирана от властта и колената му не са строшени, малко по-късно един от войниците го пробожда с копие:
„Обаче един от войниците прободе с копие ребрата Му, и веднага изтече кръв и вода.” (Йоан 19:34).
В какво още се е съмнявал този войник и от кого е пратен да прободе с копие Исус никак не става ясно. Добре, но изтичането веднага на кръв и вода е типичен признак, че човек е все още жив. Следователно на Исус не са строшени колената по някаква друга причина, но не и поради констатиране на смъртта му. Исус е още жив, което се доказва по изтичането веднага на кръвта и водата (лимфата) и последвалите думи на Йоан (19:34) звучат дори комично:
„И този, който видя, свидетелствува за това, и неговото свидетелство е вярно, и той знае, че говори истината, за да повярвате и Вие.”
Чудесно, но в какво да повярваме? В това, че Исус е още жив, след като от тялото му веднага след пробождане бликва кръв и лимфа? До каква степен раната от копието може да е била смъртоносна – ние не знаем. Знаем обаче, че го свалят от кръста и тялото му, вместо да бъде предадено на властта, която го е осъдила, изпълнила присъдата и констатирала смъртта, става притежание на приятелите му, начело с Йосиф Ариматейски (Йоан 19:38). Разбира се, Исус веднага е намазан с мас:
„…и донесе около сто литра смес от смирна и алой.” (Йоан 19:39).
Маста, използвана за лечение на раните на Исус, става известна като „Мархам Иса”. Тази рецепта е широко популярна, описана е в редица древноизточни медицински трактати и има изключително добър ефект върху рани. Алоето помага дори срещу гнойни рани, а смирната е известна като лек за рани още от времето на първите китайски династии. Както бихме казали днес – добре са знаели как и с какво да излекуват Исусовите рани!
И така, Исус е увит в плащеница, добре натопена със сто литра лечебни мазила и след това не е погребан като останалите екзекутирани (обикновено разпнатите на кръст остават да висят седмици, а костите им се хвърлят на бунище). Исусовата гробница е специално изсечена в скала, подобна на крипта (Марк 15:46), при това достатъчно широка, за да побере няколко души. Това означава, че в нея има предостатъчно въздух за изпадналия в безсъзнание от изпития оцет Исус, който се „кани” да полежи известно време вътре, за да възкръсне на третия ден. Ако бе мъртъв, едва ли щеше да си струва да се полага тялото му в подобна гробница, да не говорим за „преразхода” на скъпите по онова време алое и смирна. Самата крипта пък е собственост на Исусовия приятел Йосиф Ариматейски, който е изключително богат юдейски старейшина и влиятелен висш съдия, член на Синедриона. Освен приятел на Исус, Йосиф е близък и с Пилат Понтийски, който от своя страна неизбежно е върховен отговорник както за екзекуциите, така и за погребенията. Пилат предава тялото на Исус на приятеля си Йосиф, отлично знаейки, че мъртвия му е добър приятел. Както се казва в древната мъдрост: „Приятелят на моя приятел, е и мой приятел”. Очевидно, един от най-влиятелните сред юдейските свещеници и съдии се погрижва за тялото на сектанта Исус, след което го полага в специална гробница, разположена на негова частна земя. Нека отново си представим картината – прокураторът Пилат, официално осъдил и изпълнил присъдата над Божия Син е приятел на висшия член на Синедриона Йосиф Ариматейски, който от своя страна е приятел на Исус. Същият Йосиф получава тялото му, за да го погребе в гробница, разположена на земя, която е негова частна собственост. Някои биха предположили, че съвсем логично Пилат и Исус също са били приятели, или поне отдавна са се познавали чрез Йосиф. И така, тялото на божия син е взето от приятелят му Йосиф и отнесено в специално подготвена частна гробница.
Нека продължим с възкресението и да проследим какво се случва на третия ден след „смъртта” на Исус. В тези епизоди старозаветните автори ни предоставят пълен хаос от „факти”. Например, кога жените отиват на гроба на Исус Христос? Рано сутринта, според Матей (28:1). След изгревът на слънцето, според Марк (16:1-2). Много рано, според Лука (24:1). Било тъмно, според Йоан (20:1). Според Вас, кога? Защото ние всички май се объркахме, не по-малко от самите евангелисти. Какво друго виждат жените там? Според Матей (28:2), там има земетресение, жените виждат как един ангел започва да изважда камъка от входа на Исусовата гробница, след което, извадил го, той сяда на него. Според Марк (16:4) жените виждат, че камъкът е вече изваден, а когато влизат в гробницата зърват един юноша в бяла дреха, който също седи, но не върху този камък. Не става ясно, дали е ангел, но ние предполагаме, че е такъв. Според Лука (24:4) жените виждат, че камъкът е вече изваден, но пък ангелът не е един, а цели двама. Според Йоан (20:1-2) камъкът е вече изваден, но никой не вижда нито ангели, нито юноши…
Добре, но когато божия син Исус възкръсва, защо му е било необходимо да излезе едва след изваждането на камъка? Нима не е имал възможност да излезе директно през него, а се налага ангели да го отместват? Но да продължим – когато жените влизат вътре в гробницата, те установяват, че Исус е изчезнал. Според Лука идват двама светещи мъже и им казват, че мъртвецът е възкръснал (Лукa 24:2). Но защо, както вече попитахме, за излизането на възкръсналият е било необходимо да се отмества камъка от входа на гробницата? Та нали Исус би могъл безпроблемно да премине директно през скалата, както преминава през стените по-късно, появявайки се пред учениците си:
„А вечерта на същия ден, първия на седмицата, когато вратата на стаята беше заключена, поради страха от юдеите, Исус дойде, застана на средата, и им каза…”.
Странно, нали? За да излезе възкръснал от гробницата е необходимо да се отмести тежкият камък от входа й, но за да се появи изневиделица насред стая със заключена врата, тоест, да премине през стените или през дверите без да ги отваря, за Исус не е проблем. В тези епизоди явленията са описани така, сякаш се разбират от само себе си. Но все пак, защо е било необходимо ангели да отместват камъка на Исусовата гробница, след като той може да се появява през стени и заключени врати? Но ако след възкресението си Исус не е бил дух, а човек от плът и кръв (Лука 24:39-40, Йоан 20:27), вероятно поради което се е наложило да се отмести камъка, за да излезе възкръсналият от гробницата, то в такъв случай как в плътското си състояние е преминал през стената или заключената врата, за да се появи пред учениците си?
Ако Исус действително е възкръснал и, следователно, това възкресение има толкова огромно значение за християните, то защо не се е показал пред целия народ, или поне пред една по-голяма част от него? Та нали възкресението на Исус е едно от основните доказателства за божествения му произход, заедно с догмата за непорочното зачатие и рождението му от девица? Странно, но докато Исус, все още облечен в простосмъртна плът, не успява да внуши доверие сред народа, макар и да проповядва неуморно, то когато е възкръснал, тоест, вече има възможността реално да демонстрира своя божествен произход, той предпочита да се скрие, вместо да покаже чудото пред света! Когато го разпват, Исус е поне пред малка група последователи – една жена и няколко свои привърженици, а когато възкръсва, първо се показва само на един човек – Мария Магдалина, при това под „друга външност”:
„След тези думи тя се обърна и видя, че там стои Исус, но не разбра, че това беше той. Исус я попита: „Жено, защо плачеш? Кого търсиш?“ А тя си мислеше, че това е градинарят, и му каза: „Господине, ако ти си го отнесъл, кажи ми къде си го положил и аз ще го взема.“ Исус я повика: „Мария!“ (Йоан 20:14-15).
По-късно Мария съобщава новината на други от учениците му и той се появява пред тях, предполагаемо вече не под външността на градинар. Друг интересен епизод ни е оставил Лука: „И докато разговаряха и обсъждаха нещата, самият Исус се приближи и тръгна заедно с тях, но очите им сякаш не виждаха и те не го разпознаха. Той ги попита:
„Какво разисквате помежду си, вървейки по пътя?“ А те се спряха и по лицата им беше изписана тъга. Единият от тях, наречен Клеопа, му отговори: „Нима си чужденец в Йерусалим и не общуваш с никого, та не знаеш какви неща станаха там тези дни?“ (Лука 24:15-18).
Наистина ли Исус с абсурдното си поведение би убедил човечеството във възкресението си? Човек остава с чувството, че възкръсналият Бог Исус Христос предпочита отново да живее нелегално и да се крие от обществото. Но защо Бог Исус не се разкрива като възкръснал пред народа, който така неуморно се е опитвал да убеждава, че е божи син, спасител, изкупител и месия? Та нали като възкръснал би имал невероятната възможност лесно да убеди всички? Защо Исус приживе не убеждава почти никого в своите проповеди, при положение, че еврейският народ отдавна чака своя месия? Нима евреите биха отхвърлили месията си? Истината е, че Исус прави всичко възможно да убеди евреите, че той не е месията.
Напуснал гробницата си, Исус почувствал глад и хапнал храна със своите ученици (Лукa 24:41-43), от което поне сме наясно, че възкръсналите също изпитват глад и се хранят. Не става ясно обаче, защо Исус предприема пътешествие из Галилея само с двама от своите ученици, които сякаш действат като телохранители. Според нас, Исус отново е навлязъл в обичайния си нелегален начин на живот. Ако възкресението му е било с цел да се възнесе на Небесата, защо е предпочел първо да пътешества в Галилея? Най-вероятно е търсел къде да се укрие. Но защо възкръсналият месия не пожелава да докаже доктрината на Изкуплението, като примерно се появи възкръснал в небето над Ерусалим, а предпочита под лична охрана да отиде в Галилея и така никой извън най-близките му да не разбере, че е възкръснал? Да не забравим, че Исус дори с най-верните си ученици се среща тайно. Защо възкръсналия Божи Син така усърдно крие своето възкресение? Но нали възкресението на Исус Христос е крайъгълния камък на християнската вяра?
Особено интересен е епизодът в неканонизираното Евангелие на Юда, в който всички ученици, с изключение на Юда, молят Исус да им разтълкува предстоящото колективно представено жертвоприношение в името на Бога, което той се кани да осъществи чрез разпятието си. Исус отговаря, че ще го направи не той, а те – учениците му, а жертва на жертвоприношението ще бъде тълпата, която ще въведат в заблуждение. Единствен Юда не пита нищо, защото само той е запознат с целия Исусов план.
