Да насочим вниманието си върху следните редове от Новия завет:

„И като излезе от ладията, начаса от гробищата Го срещна човек с нечист дух. Той живееше в гробищата и никой вече не можеше да го върже даже с верига, защото много пъти бяха го връзвали с окови и вериги, но той бе разкъсвал веригите и счупвал оковите, и никой нямаше сила да го укроти…А като видя Исуса отдалеч, завтече се и Му се поклони, и изкрещя със силен глас, и рече: Какво имаш Ти с мене, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Заклевам те в Бога, недей ме мъчи. (Защото Исус му каза: Излез от човека, дух нечисти.) И Исус го попита: Как ти е името? А той Му каза: Легион ми е името, защото сме мнозина. И много Му се моли да не го отпраща вън от страната. А там, по хълма, пасеше голямо стадо свине. И бесовете му се молеха, казвайки: Прати ни в свинете, за да влезем в тях. Исус им позволи. И нечистите духове излязоха, та влязоха в свинете, и стадото, на брой около две хиляди, се спусна надолу по стръмнината и се издави в езерото. А онези, които пасяха свинете, побягнаха и известиха това в града и по селата.” (Марк 5:2).

Да обърнем внимание на този изключително поучителен текст. Интересно, как така бесовете, вселили се в човека, не го принуждават да побегне в ужас от вида на Исус, а напротив – нечестивецът, още отдалече зърва божия син, после бързо се приближава към него и му се покланя, сякаш вижда своя господар. От текста не става никак ясно, дали нечествият човек изобщо е чувал за Исус преди срещата им, но бързо го познава и му се покланя. Странно, защо са му необходими на Исус поклони от нечестиви духове? Той, вместо веднага да прогони демоните от нещастния обладан човек, предпочита първо да се поинтересува какво е името му! Не е ли твърде съмнително това? Защо подобна информация е нужна на Исус и той я търси още с първите си думи? Святият човек, от който излиза силата на Бог, никога не пита и не се интересува за имената на демоните, за да ги прогони. Точно обратното, обаче, правят черните магове – те винаги питат за името на демона, за да могат да го управляват по-лесно. Такава е именно практиката на всички черни магьосници в човешката история. Но защо Исус постъпва така жестоко с бедните свине, умъртвявайки цели две хиляди от тях, като ги удавя в езерото? Вместо просто да унищожи демоните, Исус се вслушва в молбите им (!), после ги вселява в невинните животинки и накрая им погубва живота, без изобщо да му е жал нито за тях, нито за собствениците им. Стадо от две хиляди свине по онова време никак не е малко, а Исус с лека ръка лишава собствениците им от препитание. Разбира се, тези собственици са били езичници, след като отглеждат свине. Логично би било да допуснем, че и целия район е езически. Ако е така, обладаният от бесове човек също най-вероятно е езичник. Тогава как този езичник разпознава, че Исус е син божий? Как същия този езичник би изрекъл думите:

„Заклевам те в Бога, недей ме мъчи”

 На какво основание този човек ще заклева някого в Бог, в който не вярва, като същевременно ще изразява и страх пред потенциалните мъчения, на които би го подложил Исус? Известно е също, че бесовете не приемат в качеството на откуп свинско месо. Те искат нещо друго, а не това, което познават добре и препоръчват за храна на хората. Как тогава Исус ги убива? Бог строго забранява консумацията на свинско месо (Левит 11), а християните охотно го ядат…