Исус е изобразяван и описван като “ангел на светлината“.*  Както е добре известно, Ангелът на светлината е Сатана. В Книгата на пророк Исая е записано ясно кой е Денница (Утринната звезда):

„Как падна от небето, ти Деннице, сине на Зората! Отсечен до земята – ти, който поваляше народите!” Исая (14:12).

Денница се явява превод от еврейската дума הֵילֵ֣ל (heylel), която в лексикона на Стария Завет има само едно значение – „утринна звезда”. Утринната звезда е син на зората.

Да видим как и защо Исус е описван и като Утринната звезда, тоест Денница. В Новия Завет Исус Христос директно се самоназовава  „звезда светла и утринна”:

„Аз, Исус, изпратих ангела си да ви засвидетелства това за църквите. Аз съм коренът и потомъкът Давидов, светлата утринна звезда.” (Откровение 22:16)

Забележете каква неподправена скромност излъчват тези слова – Йешуа се самоопределя като коренът и потомъкът Давидов, светлата утринна звезда. Разбира се, ние бихме били по-склонни да приемем тези думи като фантазия на текстописецът на Откровение, а не изказани от младия Йешуа. Защото, ако са изказани от Исус, той директно лъже, че е потомък на Давид, но съвсем откровено си признава, че е Сатана. Авторът на книгата Откровение непрекъснато се опитва да внуши на читателя, че се осланя на Стария Завет, но ние никъде не виждаме дори и един цитат от него. Така няма никаква възможност да се убедим, че Исус Христос е потомък на Давид, но лесно бихме разбрали, че е Утринната звезда, тоест – Денница. В Откровение е обяснено, кого „побеждават” тези „звезди” – побеждават настоящият свят, който свят, всички знаем, е сътворен от Бога. Да погледнем и към написаното от Петър: „И така, пророческото слово повече се потвърждава за нас, и вие добре правите, че внимавате на него, като на светило, което свети в тъмно, докато се зазори и зорницата изгрее в сърцата ви.” Знаем, че Зорницата е Утринната звезда. Петър се надява, че духът на Денница ще изгрее в сърцата на хората. Да проследим и какво казва самия Исус Христос по повод на Зорницата:

„И ще Му дам зорницата. Който има ухо, нека слуша какво говори духът на църквите.” (Откровение 2:28)

Да, „който има ухо” нека слуша, защото с тези думи Исус напълно откровено споделя, че Зорницата е духът на църквите, тоест той, Деница, е вселен в тях. Апостол Петър фактически ни казва, че Утринната звезда се явява самия Исус Христос, и че тази Утринна звезда трябва да се всели във всяко човешко сърце. Тоест, този дух трябва да влезе във всяка човешка душа (сърце) – (2 Петър 1:19). Вече е съвсем лесно да си отговорим, чий е този дух.

Исус казва:

„Аз съм светлината, която е над всички. Аз съм всичко: всичко идва от мен и всичко се е върнало при мен. Нарежете дървото, аз съм там; Вдигни камъка и ще ме намериш там.” (Евангелие от Тома)

Подобно богоборство и отричане мястото и ролята на Бог е невиждано и нечувано в историята. Единствено Сатана може да си присвои това. Обърнете внимание, че Исус откровено се самоназовава светлина, а Сатана (Луцифер) е носителят на светлината.

“И не е чудно, защото сам Сатана се преправя на светъл ангел” (2 коринтяни, 11:14)

Утринна звезда, Денница и Зорница са все имена на Сатана.

Християните изричат една обща, но сякаш задължителна формула, представена и като условие:

„Вярвай в Исус Христос, ако искаш да се спасиш, или ще отидеш в Ада”.

А ето какво е казал Бог:

„Вижте сега, че това съм Аз, Аз съм и освен Мене няма Бог; Аз убивам и Аз съживявам, Аз наранявам и Аз изцелявам; и няма кой да се избави от ръката Ми.” (Второзаконие 32:39).

Едва когато се появява Исус, Сатана започва да действа самоволно и да лови душите на живи хора. Тогава кой е Сатана? Ако Исус е знаел, че не е Бог и Божи син, следователно е подлъгвал и заблуждавал хората напълно съзнателно. Тогава цялото му учение би се оказало една огромна лъжа, навярно най-голямата в човешката история. Но ако той е лъгал и учението му съответно е най-голямата лъжа в историята, то Исус неизбежно е Сатана или негов посланик.

Юдейските мъдреци и свещеници чувствали и виждали злото, идващо от Исус Христос. За това притеснение на мъдреците дори е записано в евангелията:

„Много от тях казваха: Бяс има и луд е, защо Го слушате?” (Йоан 10:20)

Но, разбира се, немалко хора са твърде заслепени от Исус. Йоан пише:

”Може ли бяс да отваря очи на слепи?”

Ето ви поредното лукавство. Бесовете не могат да отварят очите на хората, но могат да ги заслепяват чрез лъжовните си учения. Исус също лукаво пита: „Как може Сатана да изгонва Сатана?” Забележете, как самият Исус несъзнателно опровергава лукавството си:

„Защото ще се появят лъжепомазаници и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така че да заблудят, ако е възможно, и избраните.” (Матей 24:24).

Днес милиарди християни падат на колене пред разпятието, кръстят се и целуват икони с изображението на Исус Христос, пеят песни в негова прослава, показват го чрез всевъзможни технически устройства и т.н. Някои говорят на „ангелски езици”, предимно протестантите-петдесятници. Дали тези езици са на небесни ангели или на паднали? Кой и как би могъл да ги тълкува и преведе? Ако пък тези езици могат да бъдат преведени на човешки и разтълкувани, тогава „преводът” не ги ли превръща в напълно земни? Възможно ли е тези езици да са от отвъдното или дори от Ада? А Всемогъщия Бог е казал:

„…Да нямаш други богове, освен Мене. Не си прави кумир или каквото и да било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под земята, да не им се кланяш, нито да им служиш…” (Изход 20:2).

Кумирите, независимо под каква форма и съдържание, отклоняват хората от Бог и, следователно, насочват душите им към демоните. Исус, заедно със своите последователи, е ловец на човешки души в материалния свят:

„И рече им: Вървете след Мене и Аз ще ви направя ловци на човеци.” (Матей 4:18)

Така пленените души на все още живите хора, завинаги остават тук, на земята. Ако материалният свят е един от синонимите на Ада, или поне преизподнята се намира в материята, лесно бихме се ориентирали и за посоката в която ще се отправят тези души след  смъртта на тялото.

Колкото и да е странно на пръв поглед, някои от самите първоученици и последователи на Исус, които упорито го обожествяват и дори тези, написали каноническите евангелия, не успяват да прикрият напълно, че Исус е наричан:

Дявол (Марк 3:22 и 15:28, Матей 12:24, Йоан 7:20), Злодей (Йоан 18:30, Лука 22:37), Разбойник (Матей 26:55), Метежник (Марк 15:7), Развратител на народа (Лука 23:2), Самозванец (Йоан 8:13), Умопобъркан (Марк 3.21), Богохулник (Марк 2:7, 14:64, Матей 9:3, Деяния на апостолите 24:5), Пияница (Лука 7:34, Матей 11:19).

Съвременниците на първите християни също са били настроени критически към Исус. Големият писател и историк Йосиф Флавий** се отнасял към християнството по-скоро равнодушно, но за разлика от него, Тацит*** и Плиний**** са силно враждебни. Лукиан***** и Целс****** пък се отнасят с презрителна ирония. Общото между тях е това, че те пишат за християнството, като за зловредно и гибелно за хората суеверие. Определят го като престъпна секта, а последователите му – като фанатици и опасни врагове на човешкото общество.

Забележително е написаното от Йоан:

„Народът отговори: Бяс имаш” (Йоан 7.20)

В тези думи не става въпрос за мнението на конкретен човек или група хора, а за това на народа. Не по-малко забележително е и написаното от Марк:

„И се изпълни Писанието, което казва: И с беззаконните се числи.” (Марк 15:28).

В глава 79 на Евангелието от Варнава, озаглавена „Исус жали Сатана” е описано, как Исус моли Бог да се съжали над Сатана, но Бог поставя условието дявола да се покае и едва тогава ще бъде приет обратно на Небето. Исус се обръща към Сатана и му предава условието на Бог, но дявола отказва да се покае. Как и по какви пътища Исус се обръща към Сатана, никак не става ясно. Още по-голяма загадка е молбата му към Бог да се съжали над Сатана.

В Евангелието от Юда е описано, как Исус обяснява устройството на вселената на своя любим ученик, който е и един от апостолите – Юда Искариот. Исус му казва, че вселената е създадена от 12 върховни архонта, които се обръщат към 12 ангела. Първите пет управляват порочния свят на материята. Най-великият от тях е Сет*******, наричан още Христос. След него се подреждат Апматот, Галила, Йовел, Адонай. Дванадесетте ангела (подобно на дванадестте апостола?) трябва да властват над хаоса и света. От мрака се появява ангел с лице, изпускащо пламъци и покрито с кръв. Името му е Невро (Небро, Nebro). Превежда се като апостат (гр. – „отстъпник”). Другото му име е Ялдабаот (Ialdabaoth). Заедно с него се появява още един ангел – Сакла (Саклас, Saklas). Небро е създал шест ангела, също толкова и Саклас. Всеки от дванадесетте е получил своята част от небето, която да управлява. В Евангелието се утвърждава, че човешкия род не е създаден от трансцендентния Бог, а от Саклас, който е първи помощник на ангела-отстъпник Небро. Според Евангелието на Юда, Саклас (др. гръцки – τὸν Σακλᾶν) е създателят на човешкия род, чрез Адам и Ева. В същото забранено от църквата Евангелие, Исус твърди, че негов Отец не е Бог, а Саклас. Съгласно откритите християнски текстове в Наг-Хамади (писани през I-ви и II-ри век), Саклас е Самаел (т.е. Сатана).

„А друг ангел, Саклас, се явил от облака. Тогава създаде Небро  шестте ангела, както и Саклас, за да му станат помощници, и те произведоха дванадесет ангела на небесата и всеки от тях получи дял в небесата” (Евангелие от Юда)

И още:

„Ето петте ще властват над Ада, а първия сред тях – над хаоса”.

Юда пита Исус:

„Защо е дълъг срокът на живота, който трябва да живее човек?…Ще умре ли човешкият дух?”

На което Исус отговаря:

„Ето как ще стане всичко: „бог” заповядал на Михаил да даде дух на хората за тяхна награда, за да носят службата, но Великия заповядал на Гавриил да дари духовете на великия род, който няма архонт, тоест дух и душа… Ето защо (останалата част) на душата (…) светлината (…) около (…) нека (…) духът, който е във вас, живее в това (плътта) сред семействата на ангелите. Но Бог заповяда да даде знание на Адам и на онези, които са с него, така че царете на хаоса и ада да не владеят над тях… Така че, какво ще правят тези родове?” (Евангелие от Юда).

Виждаме откровения сатанизъм на Исус  и разочарованието му, че Бог е дал знание на Адам, за да не се подчини на царете на хаоса и ада.

Ако в действителност Исус е удържал победа над Дявола, както ни внушава християнската доктрина, тогава защо злото на света става все повече и по-силно именно през последните две хилядолетия, след „пришествието” на „божия син”? Как така, след като Исус е надделял над Сатаната, последният става все по-силен и влиятелен? Нима преди пришествието на Исус, Дяволът е властвал в душите на всички хора, поради което Исус е дошъл, за да ги спаси? Нима Сатана е бил вселен дори в Авраам, Исаак, Мойсей, Исая, Еремия и всички останали пророци на Всемогъщия Бог? Нима Бог е позволил на Дявола да живее в душите на великите пророци, на които лично е споделял Словото Си? Изключено! Добре, ако Сатана не е живеел у всички хора и особено в душите на пророците, за какво идва Исус конкретно сред народа, който Бог е избрал и на когото говори чрез пророците Си? Много по-логично би било, Бог да прати своя син в Рим, който по това време е център на езическия свят. Ефектът би бил от световно значение. Но вместо това, Бог решава да прати единородния си син конкретно в земята, където от хилядолетия действат и се спазват именно Неговите закони. Случайно ли е избрал по-трудния път към езичниците? Каквато и да е била мисията на Исус в Израил, тя е била твърде неуспешна. Нима е възможно Бог да се провали? Изключено е Бог да се провали! Тогава кой е дошъл в Израил, ако не е бил Божи Син и посланик на Бога?

* Ангел на светлината. В Откровение (9:1–12) се говори за нашествието на скакалци, пратени от Йахве чрез „царя, ангела на бездната“, за който някои тълкуватели предполагат, че е Исус под името Абаддон (Разрушение). На гръцки името е Аполион – Разрушител. Тези скакалци са помазаната от Исус част от християнството, която във времената на дните Божии ще разори пасбищата на обикновеното християнство, разобличавайки напълно лъжливата религия, основана от Павел, като така ще провъзгласи възмездието на Йахве над нея. Исус Христос е Абаддон, който е Разрушителят и се асоциира със смъртта. В средата на IV-ти век в Римската империя се приемат закони, задължаващи всеки да вярва в християнството, а невярващите - подлежат на екзекуция. Забранени от църквата са философските школи, театрите, науката и свободното изкуство. След векове е създадена и Инквизицията. Но това са само видимите държавни актове, докато невидимите са не по-малко сатанински и смъртоносни. Магическите ритуали на висшия обществен елит и църковен клир се практикували активно. Един от най-сатанинските християнски магически ритуали станал изваждане на сърцето от починалия висш държавен или църковен деец и „погребването” му на различно от тялото място. Телата се поставяли в специални крипти, където се мумифицирали по естествен път и векове наред изпускали течности. Основната идея била душата да остане на земята, за да не се пренесе обратно при Бог. Християнските магове вярвали, че докато се съхранява плътта, душата не може да се отдели от нея. Така  душите на тези известни и влиятелни хора, според християнските магове, не можели да се върнат на небесата и да бъдат полезни на Бог, а оставали в материалния свят, под контролът на Сатана. Друга християнска черна магия е причастието. На практика тя изразява акт на канибализъм – хлябът и виното се възприемат съответно за плът и кръв на Исус Христос. Внушението на тази черна магия се състои в това, че без да се изяде мислено плът и да се изпие кръв от Исус е невъзможно да има спасение. В този откровен мистичен канибализъм се разкрива дълбока сатанинска идея – обричането духом и телом на дявола. Специфична и опасна магическа практика станала груповата молитва за изцелението на болен. Чрез нея събраната от молещите се енергетика се изпраща към болния, заменяйки неговата нездрава енергия, която от своя страна се разпределя сред здравите молещи се. Така се създава магичен кръговрат между болест и здраве (болни и оздравели), а самите оздравителни процеси все по-силно подчиняват човешките души на дявола. Когато хората отново се разболеят, те търсят спасение от Сатана, погрешно вярвайки, че това е Бог. Оздравяването се нарича „чудо на изцелението”. Друг култ от черната магия е този към „светите мощи”.

** Йосиф Флавий (Йосеф бен Матитяху, 37-100 г.) е виден еврейски историк и военачалник. Автор на трудовете „Юдейската война” и „Юдейски древности”. Някои от текстове му свързани с християнството и Исус Христос, са преиначени в по-късни християнски редакции.

*** Тацит (Публий Корнелий Тацит, 55-120 г.) е голям римски историк,  един от най-влиятелните писатели на древността. Автор е на „Агрикола”, „Германия”, „Диалог за ораторите”, „История” и „Анали”.

**** Плиний (Плиний Младши, 61-113) е известен римски политик, адвокат и писател.

***** Лукиан Самосатски (120-180 г.) е древногръцки писател, един от най-известните сатирици в литературната история. В своето съчинение „Правдива история” дори описва пътешествие до Луната и Венера, за което се приема и като основоположник на научната фантастика. Лукиан се отнася с дълбока ирония към християнството.

****** Целс е римски философ и писател от II-ри век, най-влиятелният критик на християнството в античността. Виртуозното перо на Целс отказва много християни от вярата им.

******* Сет е египетско божество, символизиращо тъмните сили и главен противник на Хор. В Евангелието от Юда, Исус се идентифицира със Сет. От този текст  излиза, че Исус е бил ако не активен гностик, то поне добре запознат с гностическите учения. Фактът, че той споделя всички тези тайни с най-близкия си ученик подсказва, че познанията му са били твърде окултни и хаотични. Идеята да се идентифицира със Сет е признак на душевна нестабилност, или признание, че служи на демоничните сили.