Време е да насочим поглед и към действията на някои от най-близките последователи на Исус, които на съвременен език спокойно можем да определим като рекетьори. Тези хора са важни дотолкова, доколкото именно с тях и чрез дейността им започва началото и на самата християнска църква. Както е казано:
„по делата им ще ги познаете” (Матей 7:16)
Да започнем с Деяния на апостолите, Глава 5:
“А някой си човек на име Анания, с жена си Сапфира, продаде имот и задържа нещо от цената със знанието на жена си, и донесе една част, и я сложи пред нозете на апостолите. А Петър рече: Анание, защо изпълни Сатана сърцето ти, та да излъжеш Святия Дух и да задържиш от цената на нивата? Докато стоеше непродадена, не беше ли твоя? И след като се продаде, не бяха ли парите в твоя власт? Защо си намислил това нещо в сърцето си? Не си лъгал човеци, но Бога. И Анания, като слушаше тези думи, падна и издъхна, и голям страх обзе всички, които чуха това. И младежите станаха, обвиха го и го изнесоха, та го погребаха. И като се минаха около три часа, влезе и жена му, без да знае за станалото. И Петър и проговори: Кажи ми, за толкова ли продадохте нивата? И тя му каза: За толкова. А Петър и каза: Защо се съгласихте да изпитате Господния дух? Ето, нозете на тези, които погребаха мъжа ти, са на вратата, и ще изнесат и тебе. И тя начаса падна до нозете му и издъхна, а младежите, като влязоха, намериха я мъртва, изнесоха я и я погребаха при мъжа й. И голям страх обзе цялата църква и всички, които чуха това.”
Тук виждаме директно изнудване на хората, които трябва да предадат парите си на апостолите и това престъпление най-безочливо е представено, като деяние по Божия воля: „Не си лъгал човеци, но Бога.”. Очевидно, апостолите са твърде ядосани, че горкият човек не им е предал всичките пари от продажбата на собствената си нива. Непонятно е, от какво все пак умират Анания и жена му Сапфира? Те издъхват моментално след като си признават, че не са предали цялата сума на изнудвачите си. Но ако Бог има склонността да убива поради подобни причини, странно защо е изчакал признанието им пред Петър, а не е действал още при решението им да предадат непълна сума? Здравият разум ни диктува, че хората са убити от Петър или от неговите подчинени – „младежите”, понеже не са донесли абсолютно цялата сума от продажбата на нивата си. По-логично е сам Петър да ги е ликвидирал за назидание на всички останали, които биха се осмелили да продадат имот и да не му предадат цялата сума пари, задържайки нещо и за себе си. Та нима тези хора не могат да си позволят да задържат поне една малка част от собствените си пари за свои нужди? Както разбираме, това е невъзможно и се наказва със смърт. Твърде ужасяваща сцена, още повече и като обърнем внимание на здравите и напълно спокойни младежи, които просто стават, пренасят трупа на Анания, след което застават до вратата, чакайки да пренесат и трупа на жена му, за да го погребат до този на съпруга ѝ. Забележително е, че тези младежи вече са прикрити от погледа на Сапфира, както казва сам Петър: „Ето, нозете на тези, които погребаха мъжа ти, са на вратата…”. Нима на младежите им се виждат само краката, понеже са се скрили зад завеса и чакат да пренесат до гробището следващия труп? Другият вариант би бил, ако Петър е искал да каже, че нозете на младежите вече са стигнали до вратата, като така подчертава тяхното нетърпение да пренесат трупа на Сапфира до този на мъжа ѝ. И така, труп след труп… Разбира се, напълно логично „…голям страх обзе цялата църква и всички, които чуха това.”
След такива убийства, хората не може да не се уплашат и ужасят, а назиданието определено е изиграло своята историческа роля, превръщайки църквата в най-богатата институция на планетата. Хората започват редовно да „отчитат” парите си първо на апостолите, след това и на църковния клир, а постепенно и цялата църковна йерархия става пребогата. Двойното зверско убийство на невинните съпрузи е извършено от самия Петър и това безспорно се доказва от думите на Исус:
„…че ти си Петър (камък – гр.), и на тая канара ще съградя Моята църква, и портите на Ада няма да и надделеят.” (Матей 16:18)
Тук е логично да се запитаме, дали тези порти на църквата не са от вътрешната страна на Ада?
Представете си само – Петър и неговите „младежи” убиват едно семейство, само защото не са им донесли всичките пари, които са получили от продажбата на собствените си ниви! Но, ако Петър и „младежите” му не са убили това невинно семейство, то тогава кой? Нима милостивия всемогъщ Бог ги е убил? Бог, „който е любов” (1 Йоан, 4:8)? Но как Бог ще убие тези невинни хора, които просто са си позволили да задържат за себе малко от своите пари, получени от продажбата на собствения им имот?
Безспорно, самият Исус живее охолно за сметка на жените, които познава и манипулира и, които, както пише Лука:
„…и с Него бяха дванадесетте Му ученика, и някои жени, които бяха изцелени от зли духове и болести, Мария, наречена Магдалина, от която бяха излезли седем бяса, и Йоана, жената на Иродовия настойник Хуза, и Сусана, и много други, които им услужваха с имота си.” (Лука 8:3)
Очевидно, според сведенията на Лука, Исус си живее презадоволено за сметка на многото жени, от които „вади бесове”, а те му „услужват” с имотите си. Разбираме също, че и апостолите си живеят охолно, изобретявайки отличен способ да се обогатяват без да работят абсолютно нищо:
“А и никой от тях не беше в лишение, защото всички, които бяха стопани на ниви или на къщи, продаваха ги и донасяха цената на продаденото, и слагаха я при нозете на апостолите…” (Деяния на апостолите 4:34)
Естествено, че апостолите ще си живеят предобре, след като уплашените и заплашваните, изнудените и манипулираните от тях хора продават имотите си и им носят парите, поставяйки ги в нозете им! Никой от тези уплашени хора не иска да бъде на мястото на Анания и Сапфира, нали така? Ние обаче никъде не откриваме записани подобни правила за присвояване на пари, нито в Стария, нито в Новия Завет, следователно според описаното в Деяния на апостолите може да става дума единствено за изнудване и рекет над хората, станали „християни”. Нищо чудно, че църквата постепенно заема най-високите етажи в човешката „хранителна верига”, което състояние продължава и до днес.
Време е да насочим поглед и към действията на някои от най-близките последователи на Исус, които на съвременен език спокойно можем да определим като рекетьори. Тези хора са важни дотолкова, доколкото именно с тях и чрез дейността им започва началото и на самата християнска църква. Както е казано:
„по делата им ще ги познаете” (Матей 7:16)
Да започнем с Деяния на апостолите, Глава 5:
“А някой си човек на име Анания, с жена си Сапфира, продаде имот и задържа нещо от цената със знанието на жена си, и донесе една част, и я сложи пред нозете на апостолите. А Петър рече: Анание, защо изпълни Сатана сърцето ти, та да излъжеш Святия Дух и да задържиш от цената на нивата? Докато стоеше непродадена, не беше ли твоя? И след като се продаде, не бяха ли парите в твоя власт? Защо си намислил това нещо в сърцето си? Не си лъгал човеци, но Бога. И Анания, като слушаше тези думи, падна и издъхна, и голям страх обзе всички, които чуха това. И младежите станаха, обвиха го и го изнесоха, та го погребаха. И като се минаха около три часа, влезе и жена му, без да знае за станалото. И Петър и проговори: Кажи ми, за толкова ли продадохте нивата? И тя му каза: За толкова. А Петър и каза: Защо се съгласихте да изпитате Господния дух? Ето, нозете на тези, които погребаха мъжа ти, са на вратата, и ще изнесат и тебе. И тя начаса падна до нозете му и издъхна, а младежите, като влязоха, намериха я мъртва, изнесоха я и я погребаха при мъжа й. И голям страх обзе цялата църква и всички, които чуха това.”. Тук виждаме директно изнудване на хората, които трябва да предадат парите си на апостолите и това престъпление най-безочливо е представено, като деяние по Божия воля: „Не си лъгал човеци, но Бога.”. Очевидно, апостолите са твърде ядосани, че горкият човек не им е предал всичките пари от продажбата на собствената си нива. Непонятно е, от какво все пак умират Анания и жена му Сапфира? Те издъхват моментално след като си признават, че не са предали цялата сума на изнудвачите си. Но ако Бог има склонността да убива поради подобни причини, странно защо е изчакал признанието им пред Петър, а не е действал още при решението им да предадат непълна сума? Здравият разум ни диктува, че хората са убити от Петър или от неговите подчинени – „младежите”, понеже не са донесли абсолютно цялата сума от продажбата на нивата си. По-логично е сам Петър да ги е ликвидирал за назидание на всички останали, които биха се осмелили да продадат имот и да не му предадат цялата сума пари, задържайки нещо и за себе си. Та нима тези хора не могат да си позволят да задържат поне една малка част от собствените си пари за свои нужди? Както разбираме, това е невъзможно и се наказва със смърт. Твърде ужасяваща сцена, още повече и като обърнем внимание на здравите и напълно спокойни младежи, които просто стават, пренасят трупа на Анания, след което застават до вратата, чакайки да пренесат и трупа на жена му, за да го погребат до този на съпруга ѝ. Забележително е, че тези младежи вече са прикрити от погледа на Сапфира, както казва сам Петър: „Ето, нозете на тези, които погребаха мъжа ти, са на вратата…”. Нима на младежите им се виждат само краката, понеже са се скрили зад завеса и чакат да пренесат до гробището следващия труп? Другият вариант би бил, ако Петър е искал да каже, че нозете на младежите вече са стигнали до вратата, като така подчертава тяхното нетърпение да пренесат трупа на Сапфира до този на мъжа ѝ. И така, труп след труп… Разбира се, напълно логично „…голям страх обзе цялата църква и всички, които чуха това.”
След такива убийства, хората не може да не се уплашат и ужасят, а назиданието определено е изиграло своята историческа роля, превръщайки църквата в най-богатата институция на планетата. Хората започват редовно да „отчитат” парите си първо на апостолите, след това и на църковния клир, а постепенно и цялата църковна йерархия става пребогата. Двойното зверско убийство на невинните съпрузи е извършено от самия Петър и това безспорно се доказва от думите на Исус:
„…че ти си Петър (камък – гр.), и на тая канара ще съградя Моята църква, и портите на Ада няма да и надделеят.” (Матей 16:18)
Тук е логично да се запитаме, дали тези порти на църквата не са от вътрешната страна на Ада?
Представете си само – Петър и неговите „младежи” убиват едно семейство, само защото не са им донесли всичките пари, които са получили от продажбата на собствените си ниви! Но, ако Петър и „младежите” му не са убили това невинно семейство, то тогава кой? Нима милостивия всемогъщ Бог ги е убил? Бог, „който е любов” (1 Йоан, 4:8)? Но как Бог ще убие тези невинни хора, които просто са си позволили да задържат за себе малко от своите пари, получени от продажбата на собствения им имот?
Безспорно, самият Исус живее охолно за сметка на жените, които познава и манипулира и, които, както пише Лука:
„…и с Него бяха дванадесетте Му ученика, и някои жени, които бяха изцелени от зли духове и болести, Мария, наречена Магдалина, от която бяха излезли седем бяса, и Йоана, жената на Иродовия настойник Хуза, и Сусана, и много други, които им услужваха с имота си.” (Лука 8:3)
Очевидно, според сведенията на Лука, Исус си живее презадоволено за сметка на многото жени, от които „вади бесове”, а те му „услужват” с имотите си. Разбираме също, че и апостолите си живеят охолно, изобретявайки отличен способ да се обогатяват без да работят абсолютно нищо:
“А и никой от тях не беше в лишение, защото всички, които бяха стопани на ниви или на къщи, продаваха ги и донасяха цената на продаденото, и слагаха я при нозете на апостолите…” (Деяния на апостолите 4:34)
Естествено, че апостолите ще си живеят предобре, след като уплашените и заплашваните, изнудените и манипулираните от тях хора продават имотите си и им носят парите, поставяйки ги в нозете им! Никой от тези уплашени хора не иска да бъде на мястото на Анания и Сапфира, нали така? Ние обаче никъде не откриваме записани подобни правила за присвояване на пари, нито в Стария, нито в Новия Завет, следователно според описаното в Деяния на апостолите може да става дума единствено за изнудване и рекет над хората, станали „християни”. Нищо чудно, че църквата постепенно заема най-високите етажи в човешката „хранителна верига”, което състояние продължава и до днес.
