Нека в тази статия да си припомним какво пише Йоан:
„…та всеки, който повярва в Него, (да не погине, но) да има вечен живот. Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот.” (Йоан 3:15, 16)
Сега също да си припомним, какво ни заповядва Бог:
„Аз съм Еова, твоят Бог, Който те изведох от египетската земя, от дома на робството. Да нямаш други богове, освен Мене. Не си прави кумир или каквото и да било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под земята, да не им се кланяш, нито да им служиш, защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до трето и четвъртото поколение на онези, които Ме мразят, а показвам милост към хиляда поколения на онези, които Ме любят и пазят Моите заповеди.” (Изход 20:2)
А ето какво казва за себе си Исус:
“Аз съм възкресението и животът, който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее, и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре довека.” (Йоан 11:25)
От една страна, който вярва в Исус, дори и да умре, щял да живее, а от друга – който бил още жив и вярвал в него, нямало да умре довека. Как става това? Та нали, ако човек е жив и вярва в Исус, няма да умре до века? Как тогава се допуска възможността: ако и да умре? Следователно, не би било никак възможно, ако вярва, човек изобщо да умре, защото:
„…който е жив и вярва в Мене, няма да умре довека.”,
но пък преди това Исус категорично ни съобщава нещо по-различно:
„…който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее…”
Последно, бихме попитали ние, който вярва в него изобщо умира ли или не умира? От думите на Исус разбираме, че от една страна, дори и да умира, но вярва в него, човек ще живее, макар и вече умрял, но нали от друга страна, когато вярва, същият този човек никога няма да умре? Нима човек, дори и да умре вярващ, после ще живее, въпреки, че вярвайки, никога няма да умре? Ние допускаме, че става дума за вечното живеене едва след смъртта, когато оживяването се осъществява чрез вярата в Исус, но която е приета и изразена преди смъртта, ставайки гаранция за вечния живот. Защо Исус постоянно повтаря, че трябва да се вярва в него, за да живее човек вечно, а не в Бог? Това е непрекъснато пропагандирано в „христовото учение” – да се вярва преди всичко в него – Исус Христос. Дали отдавайки душите си приживе на друга сила (а не на Бог!), действаща директно в материалния свят, хората не стават обект на черна магия, особено и чрез ритуалът, известен като „кръщение”?
Нека в тази статия да си припомним какво пише Йоан:
„…та всеки, който повярва в Него, (да не погине, но) да има вечен живот. Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот.” (Йоан 3:15, 16)
Сега също да си припомним, какво ни заповядва Бог:
„Аз съм Еова, твоят Бог, Който те изведох от египетската земя, от дома на робството. Да нямаш други богове, освен Мене. Не си прави кумир или каквото и да било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под земята, да не им се кланяш, нито да им служиш, защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до трето и четвъртото поколение на онези, които Ме мразят, а показвам милост към хиляда поколения на онези, които Ме любят и пазят Моите заповеди.” (Изход 20:2)
А ето какво казва за себе си Исус:
“Аз съм възкресението и животът, който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее, и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре довека.” (Йоан 11:25)
От една страна, който вярва в Исус, дори и да умре, щял да живее, а от друга – който бил още жив и вярвал в него, нямало да умре довека. Как става това? Та нали, ако човек е жив и вярва в Исус, няма да умре до века? Как тогава се допуска възможността: ако и да умре? Следователно, не би било никак възможно, ако вярва, човек изобщо да умре, защото:
„…който е жив и вярва в Мене, няма да умре довека.”,
но пък преди това Исус категорично ни съобщава нещо по-различно:
„…който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее…”
Последно, бихме попитали ние, който вярва в него изобщо умира ли или не умира? От думите на Исус разбираме, че от една страна, дори и да умира, но вярва в него, човек ще живее, макар и вече умрял, но нали от друга страна, когато вярва, същият този човек никога няма да умре? Нима човек, дори и да умре вярващ, после ще живее, въпреки, че вярвайки, никога няма да умре? Ние допускаме, че става дума за вечното живеене едва след смъртта, когато оживяването се осъществява чрез вярата в Исус, но която е приета и изразена преди смъртта, ставайки гаранция за вечния живот. Защо Исус постоянно повтаря, че трябва да се вярва в него, за да живее човек вечно, а не в Бог? Това е непрекъснато пропагандирано в „христовото учение” – да се вярва преди всичко в него – Исус Христос. Дали отдавайки душите си приживе на друга сила (а не на Бог!), действаща директно в материалния свят, хората не стават обект на черна магия, особено и чрез ритуалът, известен като „кръщение”?
