Нека представим сатанинските похвати на Исус. В тази статия ще обърнем внимание на черната магия, която използва „божия син”. Исус Христос утвърждава, че изцелението произлиза от вярата:
“А Исус му рече: Иди си, твоята вяра те изцели. И той веднага прогледна, и тръгна след Него по пътя.” (Марк 10:52)
Да прочетем и това:
“А той й рече: Дъще, твоята вяра те изцели, иди си с мир, и бъди здрава от болестта си.” (Марк 5:34)
Тук е очевидно лукавството на Исус, с което заблуждава хората, че уж вярата им ги изцелява. Ето какво пише Лука (6:19):
“И целия народ се стараеше да се допре до Него, защото сила излъчваше от Него и изцеляваше всичките.”
В такъв случай силата, а не вярата изцелява. От Исус излиза сила, която изцелява и вярата в случая няма значение. Той казва на жената, която е изцелил: “твоята вяра те спаси”, тя се докосва до него, но…нека продължим:
”И веднага Исус, като усети в Себе Си, че е излязла от Него сила, обърна се всред народа и каза: Кой се допря до дрехите Ми?” (Марк 5:30)
Както разбираме, става въпрос за сила, а не за вяра, въпреки лукавствата на Исус и някои от учениците му. А е известно, че силата може не само да изцелява, но и да убива.
Защо силата на Исус е магическа, а не му е дадена от Бога? Да погледнем към следния епизод:
“А на сутринта, когато излязоха от Витания, Той огладня. И като видя отдалеч една разлистила се смокиня, дойде, дано намери нещо на нея, но като дойде до нея, не намери нищо, само едни листа, защото не беше време за смокини. И Той проговори, казвайки: Отсега нататък никой да не яде плод от тебе довека. И учениците Му чуха това.” (Марк 11:12)
Марк продължава:
„И тъй, като минаваха сутринта, видяха смокинята изсъхнала от корен. Петър си спомни и Му каза: Учителю, виж, смокинята, която Ти прокле, изсъхнала.” (Марк 11:20).
Очевидно, Исус е бил много гладен, в което няма нищо необичайно – напълно човешко състояние. Виждайки отдалеч смокинята е решил да се нахрани с нейните плодове, а те са безспорно вкусни. Но, когато я доближава, Исус с огорчение разбира, че тя все още не е родила плодове, защото сезонът за това не е настъпил. Смокинята няма никаква вина за това, че Исус никак не разбира от ботаника. Бидейки много гладен, той я проклина, защото не може да си хапне от плодовете ѝ. Невинното дръвче изсъхва от проклятието му. Интересно, какво му е виновна неузрялата все още смокиня, за да бъде подложена на черна магия и да увехне, загивайки завинаги? По всичко личи, че убийството на едно растение, „позволило” си да не даде плодове извън сезона за узряване, е една напълно безсмислена демонстрация на силата на черната магия, която прилага Исус. Дали пък Исус просто не е бил пиян и не е съзнавал какво върши? Той откровено признава за себе си в един друг епизод:
„Дойде Човешкият Син, който яде и пие, и казвате: Ето човек лаком и винопиец…” (Лука 7:34, Матей 11:19)
Ние предпочитаме да не твърдим, че Исус е бил в нетрезво състояние, защото сме склонни да вярваме, че той не е посегнал към чашката още от ранни зори, без дори да е закусил. Бихме приели очевидното, което е описано – бидейки много гладен, Исус просто убива невинното дръвче, което поради сезона все още не е узряло за да нахрани прегладнелият Човешки син…Така Исус доказва, че е черен магьосник, готов да убива. Нима Бог може да убие невинно дръвче? Бог, който е Творец на всичко, щеше да знае, че смокинята – също негово творение, дава плод само в определен сезон.
Интересно, Йоан Кръстител (Йоханан бар Зехаря) не пиел алкохол, дори не вкусвал хляб. Въпреки това някои казвали, че у него има бесове. Исус Христос пие вино и похапва добре, а това му поведение християните обясняват, като желание на божия син да пийне и хапне с грешниците. Обаче от Исус не останало почти нищо веществено от тялото му (освен малко коса, няколко сълзи и капки кръв!), докато от Йоан Кръстител са запазени и до днес 10 тела, 12 глави, 7 челюсти, 4 плешки, 9 ръце и 8 палци, всички които благоговейно се почитат по разни краища на света.
Нека представим сатанинските похвати на Исус. В тази статия ще обърнем внимание на черната магия, която използва „божия син”. Исус Христос утвърждава, че изцелението произлиза от вярата:
“А Исус му рече: Иди си, твоята вяра те изцели. И той веднага прогледна, и тръгна след Него по пътя.” (Марк 10:52)
Да прочетем и това:
“А той й рече: Дъще, твоята вяра те изцели, иди си с мир, и бъди здрава от болестта си.” (Марк 5:34)
Тук е очевидно лукавството на Исус, с което заблуждава хората, че уж вярата им ги изцелява. Ето какво пише Лука (6:19):
“И целия народ се стараеше да се допре до Него, защото сила излъчваше от Него и изцеляваше всичките.”
В такъв случай силата, а не вярата изцелява. От Исус излиза сила, която изцелява и вярата в случая няма значение. Той казва на жената, която е изцелил: “твоята вяра те спаси”, тя се докосва до него, но…нека продължим:
”И веднага Исус, като усети в Себе Си, че е излязла от Него сила, обърна се всред народа и каза: Кой се допря до дрехите Ми?” (Марк 5:30)
Както разбираме, става въпрос за сила, а не за вяра, въпреки лукавствата на Исус и някои от учениците му. А е известно, че силата може не само да изцелява, но и да убива.
Защо силата на Исус е магическа, а не му е дадена от Бога? Да погледнем към следния епизод:
“А на сутринта, когато излязоха от Витания, Той огладня. И като видя отдалеч една разлистила се смокиня, дойде, дано намери нещо на нея, но като дойде до нея, не намери нищо, само едни листа, защото не беше време за смокини. И Той проговори, казвайки: Отсега нататък никой да не яде плод от тебе довека. И учениците Му чуха това.” (Марк 11:12)
Марк продължава:
„И тъй, като минаваха сутринта, видяха смокинята изсъхнала от корен. Петър си спомни и Му каза: Учителю, виж, смокинята, която Ти прокле, изсъхнала.” (Марк 11:20).
Очевидно, Исус е бил много гладен, в което няма нищо необичайно – напълно човешко състояние. Виждайки отдалеч смокинята е решил да се нахрани с нейните плодове, а те са безспорно вкусни. Но, когато я доближава, Исус с огорчение разбира, че тя все още не е родила плодове, защото сезонът за това не е настъпил. Смокинята няма никаква вина за това, че Исус никак не разбира от ботаника. Бидейки много гладен, той я проклина, защото не може да си хапне от плодовете ѝ. Невинното дръвче изсъхва от проклятието му. Интересно, какво му е виновна неузрялата все още смокиня, за да бъде подложена на черна магия и да увехне, загивайки завинаги? По всичко личи, че убийството на едно растение, „позволило” си да не даде плодове извън сезона за узряване, е една напълно безсмислена демонстрация на силата на черната магия, която прилага Исус. Дали пък Исус просто не е бил пиян и не е съзнавал какво върши? Той откровено признава за себе си в един друг епизод:
„Дойде Човешкият Син, който яде и пие, и казвате: Ето човек лаком и винопиец…” (Лука 7:34, Матей 11:19)
Ние предпочитаме да не твърдим, че Исус е бил в нетрезво състояние, защото сме склонни да вярваме, че той не е посегнал към чашката още от ранни зори, без дори да е закусил. Бихме приели очевидното, което е описано – бидейки много гладен, Исус просто убива невинното дръвче, което поради сезона все още не е узряло за да нахрани прегладнелият Човешки син…Така Исус доказва, че е черен магьосник, готов да убива. Нима Бог може да убие невинно дръвче? Бог, който е Творец на всичко, щеше да знае, че смокинята – също негово творение, дава плод само в определен сезон.
Интересно, Йоан Кръстител (Йоханан бар Зехаря) не пиел алкохол, дори не вкусвал хляб. Въпреки това някои казвали, че у него има бесове. Исус Христос пие вино и похапва добре, а това му поведение християните обясняват, като желание на божия син да пийне и хапне с грешниците. Обаче от Исус не останало почти нищо веществено от тялото му (освен малко коса, няколко сълзи и капки кръв!), докато от Йоан Кръстител са запазени и до днес 10 тела, 12 глави, 7 челюсти, 4 плешки, 9 ръце и 8 палци, всички които благоговейно се почитат по разни краища на света.
10 Но Бог ни разкри тази мъдрост чрез Духа, който изследва всичко, дори тайните дълбини на Бога. 11 Защото никой не знае мислите на друг човек освен духът, който живее в този човек. Така никой освен Божият Дух не знае мислите на Бога. 12 Но на нас ни бе даден не духът, който принадлежи на света, а Духът, който идва от Бога, за да разберем всичко, с което Бог ни е дарил. 13 Когато говорим за тези неща, ние не го правим с думи, научени от човешката мъдрост, а с думи, на които Духът ни научи, и обясняваме духовните неща на онези, които имат Духа. 14 Без Духа човек не приема истините, които Божият Дух разкрива, защото за него те са глупост и той не може да ги разбере, тъй като те могат да бъдат преценени само духовно. 15 А който има Духа, преценява всичко, но него никой не може да го прецени, защото, както казва Писанието:
16 „Кой знае какво мисли Господ,
за да може да му дава съвети?“