Г-н Касим Дал, основател на Народна партия за свобода и достойнство стана отново председател на тази политическа организация, отстранявайки г-н Орхан Исмаилов. Разбира се, г-н Исмаилов не е съгласен и оспорва това решение, твърдейки, че продължава на бъде председател на партията. Пишем „разбира се”, защото в България, а и изобщо на Балканите, всеки иска да бъде председател на нещо, включително и на политически партии. Основната причина за отстраняването на г-н Исмаилов е включването на партия НПСД в коалиция с партия „Воля”, оглавявана от г-н Марешки. Разбира се (отново се „разбира”), включването на НПСД в подобна коалиция, вероятно би дало шанс за партията да изпрати един евродепутат от Балканите в Брюксел. Това е и по същество обяснението на г-н Исмаилов за неговите действия, които, според изявленията на членове на партийното ръководство, са неправомерни, несанкционирани от партията и като такива са нелегитимни. Основната теза на г-н Дал за отстраняването на г-н Исмаилов е заложена в принципите на партията, тоест, тя не може да се коалира с партия от крайната десница и особено с такава, имаща политически отношения с френската крайна десница, в лицето на френската партия Национален фронт на Мари Льо Пен, каквато се явява напоследък партията на г-н Марешки. Много вероятно, партия „Воля” ще има свой евродепутат и без помощта на г-н Исмаилов, ето защо идеята на г-н Марешки да включи в коалицията НПСД е по-скоро повече популистка, отколкото „електорално необходима”.
Очевидно е, че г-н Дал има своите много сериозни основания да се противопостави на г-н Исмаилов, защото НПСД политически няма място в десницата, особено в крайния десен спектър. Разбира се (!) г-н Исмаилов също има своите сериозни основания, защото е записан на второ място в листата за кандидат-евродепутати, веднага след г-н Марешки.
Конфликтът в НПСД ще се реши в съда, което ще отнеме дълго време. Докато тече този „съдебен спор”, навярно почитателите и приятелите на НПСД ще имат достатъчно дълго време и необикновената възможност да направят по-вярна преценка за това, дали ще продължат да подкрепят партията си като коалиционен партньор на г-н Марешки, както настоява г-н Исмаилов, или като независима, макар и обречена да стои „извън” Брюксел партия, както настоява г-н Дал.
Г-н Касим Дал, основател на Народна партия за свобода и достойнство стана отново председател на тази политическа организация, отстранявайки г-н Орхан Исмаилов. Разбира се, г-н Исмаилов не е съгласен и оспорва това решение, твърдейки, че продължава на бъде председател на партията. Пишем „разбира се”, защото в България, а и изобщо на Балканите, всеки иска да бъде председател на нещо, включително и на политически партии. Основната причина за отстраняването на г-н Исмаилов е включването на партия НПСД в коалиция с партия „Воля”, оглавявана от г-н Марешки. Разбира се (отново се „разбира”), включването на НПСД в подобна коалиция, вероятно би дало шанс за партията да изпрати един евродепутат от Балканите в Брюксел. Това е и по същество обяснението на г-н Исмаилов за неговите действия, които, според изявленията на членове на партийното ръководство, са неправомерни, несанкционирани от партията и като такива са нелегитимни. Основната теза на г-н Дал за отстраняването на г-н Исмаилов е заложена в принципите на партията, тоест, тя не може да се коалира с партия от крайната десница и особено с такава, имаща политически отношения с френската крайна десница, в лицето на френската партия Национален фронт на Мари Льо Пен, каквато се явява напоследък партията на г-н Марешки. Много вероятно, партия „Воля” ще има свой евродепутат и без помощта на г-н Исмаилов, ето защо идеята на г-н Марешки да включи в коалицията НПСД е по-скоро повече популистка, отколкото „електорално необходима”.
Очевидно е, че г-н Дал има своите много сериозни основания да се противопостави на г-н Исмаилов, защото НПСД политически няма място в десницата, особено в крайния десен спектър. Разбира се (!) г-н Исмаилов също има своите сериозни основания, защото е записан на второ място в листата за кандидат-евродепутати, веднага след г-н Марешки.
Конфликтът в НПСД ще се реши в съда, което ще отнеме дълго време. Докато тече този „съдебен спор”, навярно почитателите и приятелите на НПСД ще имат достатъчно дълго време и необикновената възможност да направят по-вярна преценка за това, дали ще продължат да подкрепят партията си като коалиционен партньор на г-н Марешки, както настоява г-н Исмаилов, или като независима, макар и обречена да стои „извън” Брюксел партия, както настоява г-н Дал.
