Исус прави чудеса и най-грандиозното му чудо е съживяването на Лазар:
“Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез вън! Умрелият излезе, с ръце и нозе повити в саван и лицето му забрадено с кърпа.” (Йоан 11:43)
Нека продължим по-нататък със съдбата на Лазар:
“Там му приготвиха вечеря и Марта прислужваше, а Лазар беше един от тези, които седяха с Него на трапезата.” (Йоан 12:2)
И така, Лазар си е лежал мъртъв в гробницата, след това излязъл възкръснал, после седнал на трапезата до Исус. Не става ясно дали е хапнал нещо. Лазар обаче не продумва нито дума. Не разказва нито за своята смърт, нито за чудодейното си възкръсване. Нима това е нормално? Човек тъкмо е възкръснал, а предпочита да се прави, че нищо не се е случило, просто сяда на трапезата и мълчи. Лазар си седи и мълчи без никакво отношение към чудото, случило се с него. Сякаш да възкръсне от мъртвите е нещо напълно естествено и не е повод за радост. Не става ясно, дали възкръсналият може да ходи нормално без саван, нито дали изобщо е способен да говори. В нито едно от евангелията не е обяснено, могъл ли е Лазар да ходи свободно, да говори и изобщо да даде поне един признак за разумен живот след възкресението си. Непредубеденият изследовател преспокойно може да си зададе въпросът: Изобщо бил ли е жив Лазар, когато е излязъл от гробницата? Дали пък не е бил мъртвец-зомби, вдигнат на крака от поредното заклинание на Исус? Как тогава се твърди, че Лазар е възкръснал, след като подобно твърдение не се доказва с нищо – нито с една реплика на възкръсналият, нито с едно негово чисто човешко действие?
Много е важно да осъзнаем, че святият човек не извършва чудесата самостоятелно, както това прави Исус. Святият човек прави чудеса единствено чрез силата на Бог. Защото Бог е всемогъщ и дарява със сила святите хора. Силата на Бог никога не намалява и тя не зависи от това, дали хората вярват в нея или не. Исус Навин изобщо не се е интересувал, дали израилтяните вярват в неговите способности да спре Слънцето и Луната. Исус Навин спира небесните тела чрез Божията сила, която му е дадена, защото е свят човек. А какво прави Исус Христос? Той непрекъснато иска хората да му повярват, повтаряйки:
„истина ви казвам… повярвайте ми…вярвайте ми…”.
Нима Бог дава сила на Исус Христос да убие невинната смокиня?
Да видим какво пише и Марк за чудесата на Исус:
„И когато настана събота, почна да поучава в синагогата, и мнозина, като Го слушаха, се чудеха и казваха: Откъде има Този човек всичко това? И каква е дадената Му мъдрост, и какви са тези велики дела, извършени от ръцете Му? Този не е ли дърводелецът, син на Мария, и брат на Яков и Йосий, на Юда и Симон? И сестрите Му не са ли тука между нас? И те се съблазниха в Него. А Исус им каза: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина, и между своите сънародници, и в своя си дом. И не можеше да извърши там никакво велико дело, освен дето положи ръце на малцина болни и ги изцели. И чудеше се на тяхното неверие. И обикаляше околните села и поучаваше.” (Марк 6:2)
Както виждаме от по-горния текст, Исус съвсем не е всемогъщ. Неговата сила очевидно никак не зависи от Бог, а само от броя на вярващите наоколо в неговите способности. Това е типично за черните магове, които черпят като енергия от хората, намиращи се близо до тях. Известно е, че магьосниците бързо губят енергия, ако наоколо няма достатъчно хора от които да усвояват. Точно това се случва и с Исус. Ако той бе свят човек, щеше непрекъснато да притежава Божия сила за праведни действия.