По улиците София всяка година се провежда откровено нацистката демонстрация, наречена „Луков марш”. Понеже България е демократична страна, нацизмът може свободно да се вихри по улиците на столицата ѝ.
Тъжно е, че като цяло българското общество не разбира правилно принципите на демокрацията. Нацизмът е нещо чудовищно страшно. Нека си припомним думите на Мартин Нимьолер, дългогодишен концлагерист от Заксенхаузен и Дахау:
„Als die Nazis die Kommunisten holten, habe ich geschwiegen, ich war ja kein Kommunist.
Als sie die Sozialdemokraten einsperrten, habe ich geschwiegen, ich war ja kein Sozialdemokrat.
Als sie die Gewerkschafter holten, habe ich geschwiegen, ich war ja kein Gewerkschafter.
Als sie die Juden holten, habe ich nicht protestiert; ich war ja kein Jude.
Als sie mich holten, gab es keinen mehr, der protestieren konnte“.
В превод:
„Когато нацистите дойдоха за комунистите, аз мълчах; не бях комунист.
Когато дойдоха за социалдемократите, аз мълчах; не бях социалдемократ.
Когато дойдоха за тези от профсъюзите, аз мълчах; не членувах в профсъюз.
Когато дойдоха за евреите, аз мълчах; не бях евреин.
Когато дойдоха за мен – вече нямаше кой да говори”.
Ако не се противопоставим на настъпващият нацизъм и фашизъм, един ден ще си припомним думите на Нимьолер съвсем реално, но ще бъде твърде късно…
По улиците София всяка година се провежда откровено нацистката демонстрация, наречена „Луков марш”. Понеже България е демократична страна, нацизмът може свободно да се вихри по улиците на столицата ѝ.
Тъжно е, че като цяло българското общество не разбира правилно принципите на демокрацията. Нацизмът е нещо чудовищно страшно. Нека си припомним думите на Мартин Нимьолер, дългогодишен концлагерист от Заксенхаузен и Дахау:
„Als die Nazis die Kommunisten holten, habe ich geschwiegen, ich war ja kein Kommunist.
Als sie die Sozialdemokraten einsperrten, habe ich geschwiegen, ich war ja kein Sozialdemokrat.
Als sie die Gewerkschafter holten, habe ich geschwiegen, ich war ja kein Gewerkschafter.
Als sie die Juden holten, habe ich nicht protestiert; ich war ja kein Jude.
Als sie mich holten, gab es keinen mehr, der protestieren konnte“.
В превод:
„Когато нацистите дойдоха за комунистите, аз мълчах; не бях комунист.
Когато дойдоха за социалдемократите, аз мълчах; не бях социалдемократ.
Когато дойдоха за тези от профсъюзите, аз мълчах; не членувах в профсъюз.
Когато дойдоха за евреите, аз мълчах; не бях евреин.
Когато дойдоха за мен – вече нямаше кой да говори”.
Ако не се противопоставим на настъпващият нацизъм и фашизъм, един ден ще си припомним думите на Нимьолер съвсем реално, но ще бъде твърде късно…
