Идеята, внушението, настояването, задължаването и обучението, че някъде и някога е съществувало „турско робство” е една от големите митологеми в историята на света. Тази митологема е фундаментална, подобно на митологемата за Исус Христос и непорочното му зачатие. Когато и двете митологеми се съчетаят, популацията хора, които са ги възприели безрезервно, неизбежно страда, обърква се, изпада в регрес и инволюция.
Да си представим Османската империя в нейният разцвет. Да, нека не навлизаме в историята на създаването й, защото тя няма логично обяснение – едно малко емирство, колкото Софийското поле, постепенно става най-голямата световна империя, разположена на три континента. Всъщност, това няма логично обяснение, ако го търсим извън сферата на доброволното и ентусиазирано сътрудничество. Но нека погледнем на империята в нейния разцвет и кои съвременни държави и народи са били в нейните граници.
Империята, включваща земи на три континента, постига своето най-голямо разширение между 16-ти и 18-ти век. В следващите векове, макар и бавно, тя започва да се свива, но до началото на 20-ти век е все още на три континента. Да обърнем сега внимание на съвременните държави, чийто територии са били в рамките на империята, както и на народите, живели в границите й. Ще изборим първо съвременните държави: Турция, България, Гърция, Румъния, Молдова, Сърбия, Македония, Босна и Херцеговина, Косово, Унгария, Източна Австрия, Южна Словакия, Полша – Подолие, Украйна, Русия – Кубание, Грузия, Армения, Азербайджан, Западен Иран, Кувейт, Катар, Оман, Бахрейн, ОАЕ, Ирак, Сирия, Израел, Ливан, Йордания, Йемен, Саудитска Арабия, Египет, Кипър, Албания, Тунис, Алжир, Либия, Източно Мароко, Судан, Сомалия, Северна Кения, Уганда, Етиопия, Еритрея, Джибути, Мали, Северна Мавритания, Северен Нигер, Бурунди, Северен Чад. Във васално и зависимо положение са били още десетина съвременни държави.
Странното е, че нито един от народите, населяващи днес тези съвременни държави не се самообявява за народ от бивши роби на турците, нито на османците, с изключение на българите. Това фантастично душевно състояние на българите няма разумно обяснение. Нима е логично един древен историчен народ, какъвто е българският, да вярва и дори настоява, че е бил под нечие робство, при това цели 500 години?
Идеята, внушението, настояването, задължаването и обучението, че някъде и някога е съществувало „турско робство” е една от големите митологеми в историята на света. Тази митологема е фундаментална, подобно на митологемата за Исус Христос и непорочното му зачатие. Когато и двете митологеми се съчетаят, популацията хора, които са ги възприели безрезервно, неизбежно страда, обърква се, изпада в регрес и инволюция.
Да си представим Османската империя в нейният разцвет. Да, нека не навлизаме в историята на създаването й, защото тя няма логично обяснение – едно малко емирство, колкото Софийското поле, постепенно става най-голямата световна империя, разположена на три континента. Всъщност, това няма логично обяснение, ако го търсим извън сферата на доброволното и ентусиазирано сътрудничество. Но нека погледнем на империята в нейния разцвет и кои съвременни държави и народи са били в нейните граници.
Империята, включваща земи на три континента, постига своето най-голямо разширение между 16-ти и 18-ти век. В следващите векове, макар и бавно, тя започва да се свива, но до началото на 20-ти век е все още на три континента. Да обърнем сега внимание на съвременните държави, чийто територии са били в рамките на империята, както и на народите, живели в границите й. Ще изборим първо съвременните държави: Турция, България, Гърция, Румъния, Молдова, Сърбия, Македония, Босна и Херцеговина, Косово, Унгария, Източна Австрия, Южна Словакия, Полша – Подолие, Украйна, Русия – Кубание, Грузия, Армения, Азербайджан, Западен Иран, Кувейт, Катар, Оман, Бахрейн, ОАЕ, Ирак, Сирия, Израел, Ливан, Йордания, Йемен, Саудитска Арабия, Египет, Кипър, Албания, Тунис, Алжир, Либия, Източно Мароко, Судан, Сомалия, Северна Кения, Уганда, Етиопия, Еритрея, Джибути, Мали, Северна Мавритания, Северен Нигер, Бурунди, Северен Чад. Във васално и зависимо положение са били още десетина съвременни държави.
Странното е, че нито един от народите, населяващи днес тези съвременни държави не се самообявява за народ от бивши роби на турците, нито на османците, с изключение на българите. Това фантастично душевно състояние на българите няма разумно обяснение. Нима е логично един древен историчен народ, какъвто е българският, да вярва и дори настоява, че е бил под нечие робство, при това цели 500 години?
