Една от много особености на Исус е и тази, че той не участва официално и с никакви доказателства в Светата Троица, докато е бродил сред Израилевите земи. Навярно, по онова време Троицата е била само Двоица, а най-вероятно Единица.
В Новия Завет и по-късно в следващите неизброими текстове на християнските автори, особено от III-ти век насам, към Бог се присъединяват още Бог Син (Бог Слово или Исус Христос, втори ипостас след Бог Отец) и Бог Святия дух. Така Творението става дело на Светата Троица. Въпреки появата на „троицата”, християнската догма приема за безспорно, че това са три проявления на единния и неделим Бог (Йахве). Бог е едновременно единен, но и триединен. Следователно, която и част от троицата да разглеждаме или почувстваме, тя си е все Бог – единен и неделим. Разсъждавайки върху гледната точка на християнския поглед към едновременното състояние на троица в неделимост, ние бихме изпитали подозрението, че Бог от III-ти век насам е счел за необходимо да съобщи за разтрояването си, но първо само на няколко души, които да разпространят новината по света. В Новия Завет отсъства термин като „света троица”. Терминът е въведен в обръщение в края на II-ри век от Теофил и Тертулиан, а учението за Троицата е развито от Ориген през III-ти век. Това са хората, които би трябвало Бог лично да е информирал за новото Си състояние, а те от своя страна са го разкрили пред човечеството. Така, мултиплицирайки се езотерично, Всевишния същевременно се експонира и екзотерично под формата на Отец, Син и Свят Дух. В този смисъл, според християнската догматика, сякаш от само себе си се подразбира, че структурата Му е пример за монолитна единност, олицетворяваща монотеистичната вяра.
Следователно, докато Исус е проповядвал, той е бил само в качествата на Бог Син, Човешки син, Бог, Месия, Спасител и, поради „троичното единство” (макар и още неофициално) също и на Свят Дух (без никой да подозира това).
Но в краткия си земен живот, поради неизяснени и до днес причини, Исус никога не споменава за троицата.
Лъжец.бг допуска най-логичното – Исус изобщо не е имал ни най-малка представа за съществуването на Светата Троица.
Повече от два века след смъртта му, Христос ще се превърне и в каноническа част от Светата Троица, терминологично заемайки една трета от нея под формата на Бог Син, а по смисъл и съдържание и „трите трети”, тъй като частите на Светата Троица са едно и също нещо – неделимият (!?) Бог, а следователно и взаимозаменяеми. Така Исус може да бъде една от трите части на троицата, както и цялото в единство, според обстоятелствата и изискванията на момента.
Лъжец.бг е убеден, че разделянето на неделемият Бог на три части е форма на езичество и християнството е далеч от монотеизма, който се опитва да афишира. Заменяйки често в „афишите” си Бог с Исус Христос и преекспонирайки „сина”, християнството фактически отрича неделемия Бог, приемайки единствено Христос за божество.
Една от много особености на Исус е и тази, че той не участва официално и с никакви доказателства в Светата Троица, докато е бродил сред Израилевите земи. Навярно, по онова време Троицата е била само Двоица, а най-вероятно Единица.
В Новия Завет и по-късно в следващите неизброими текстове на християнските автори, особено от III-ти век насам, към Бог се присъединяват още Бог Син (Бог Слово или Исус Христос, втори ипостас след Бог Отец) и Бог Святия дух. Така Творението става дело на Светата Троица. Въпреки появата на „троицата”, християнската догма приема за безспорно, че това са три проявления на единния и неделим Бог (Йахве). Бог е едновременно единен, но и триединен. Следователно, която и част от троицата да разглеждаме или почувстваме, тя си е все Бог – единен и неделим. Разсъждавайки върху гледната точка на християнския поглед към едновременното състояние на троица в неделимост, ние бихме изпитали подозрението, че Бог от III-ти век насам е счел за необходимо да съобщи за разтрояването си, но първо само на няколко души, които да разпространят новината по света. В Новия Завет отсъства термин като „света троица”. Терминът е въведен в обръщение в края на II-ри век от Теофил и Тертулиан, а учението за Троицата е развито от Ориген през III-ти век. Това са хората, които би трябвало Бог лично да е информирал за новото Си състояние, а те от своя страна са го разкрили пред човечеството. Така, мултиплицирайки се езотерично, Всевишния същевременно се експонира и екзотерично под формата на Отец, Син и Свят Дух. В този смисъл, според християнската догматика, сякаш от само себе си се подразбира, че структурата Му е пример за монолитна единност, олицетворяваща монотеистичната вяра.
Следователно, докато Исус е проповядвал, той е бил само в качествата на Бог Син, Човешки син, Бог, Месия, Спасител и, поради „троичното единство” (макар и още неофициално) също и на Свят Дух (без никой да подозира това).
Но в краткия си земен живот, поради неизяснени и до днес причини, Исус никога не споменава за троицата.
Лъжец.бг допуска най-логичното – Исус изобщо не е имал ни най-малка представа за съществуването на Светата Троица.
Повече от два века след смъртта му, Христос ще се превърне и в каноническа част от Светата Троица, терминологично заемайки една трета от нея под формата на Бог Син, а по смисъл и съдържание и „трите трети”, тъй като частите на Светата Троица са едно и също нещо – неделимият (!?) Бог, а следователно и взаимозаменяеми. Така Исус може да бъде една от трите части на троицата, както и цялото в единство, според обстоятелствата и изискванията на момента.
Лъжец.бг е убеден, че разделянето на неделемият Бог на три части е форма на езичество и християнството е далеч от монотеизма, който се опитва да афишира. Заменяйки често в „афишите” си Бог с Исус Христос и преекспонирайки „сина”, християнството фактически отрича неделемия Бог, приемайки единствено Христос за божество.
