Когато в древността хората най-сетне осъзнали, че са смъртни, първата им работа била да сътворят религиите, след което искрено да повярват в Бог и задгробния живот на душата. Ето на какви чудеса е способен страхът от смъртта. Нейната неизбежност, в съчетание с вярата в безсмъртния човешки дух, наложили да се вземат мерки за решаване проблема с телата на умрелите, които гниели, миришели нетърпимо и разнасяли смъртоносни болести. Различните религии решавали този проблем по най-своеобразни начини и хората предпочитали да вярват на всякакви небивалици, само за да преодолеят поне за известно време страхът от неизбежното, което им предстояло. Постепенно, почти всички народи достигнали до решението, че трябва да се обособят специални територии, предназначени за погребване на мъртвите тела и така възникнали гробищата. Едновременно с тях се появили, разбира се, и погребалните агенции. Не във всички религии тялото имало особено значение и така се стигнало до идеята за изгарянето му. Това дало ново направление в погребалния бизнес – кремацията. Благодарение на всеобщата вяра в задгробния живот възникнали всевъзможни колективни ритуали, съпровождащи труповете към земята, огъня, водата или въздуха. Повечето от тях представлявали тържествени погребения, изпълнени с всеобща радост и веселие, обилно хранене, препиване с алкохолни напитки, пушене и дрогиране. По-късно празничното настроение се заменило с религиозни опела, траур и най-различни послесмъртни чествания, което допълнително усъвършенствало бизнеса с трупове. Така още в мъглата на древността били поставени здравите основи на хранителна верига със смъртта, към която днес по стечение на някои обстоятелства бил монтиран животът на милионното семейство на гробарите и погребалните агенти. Логично, кумири на този бизнес би следвало да са Дарий Първи, Александър Велики, Тимур, Рамзес Втори, някои индиански владетели в Латинска Америка, китайски и японски императори, монголски завоеватели, а в по-ново време Ленин, Хитлер, Сталин, Пол Пот, Башар Асад и много други личности, отдадени на изтреблението на себеподобните си.
Когато в древността хората най-сетне осъзнали, че са смъртни, първата им работа била да сътворят религиите, след което искрено да повярват в Бог и задгробния живот на душата. Ето на какви чудеса е способен страхът от смъртта. Нейната неизбежност, в съчетание с вярата в безсмъртния човешки дух, наложили да се вземат мерки за решаване проблема с телата на умрелите, които гниели, миришели нетърпимо и разнасяли смъртоносни болести. Различните религии решавали този проблем по най-своеобразни начини и хората предпочитали да вярват на всякакви небивалици, само за да преодолеят поне за известно време страхът от неизбежното, което им предстояло. Постепенно, почти всички народи достигнали до решението, че трябва да се обособят специални територии, предназначени за погребване на мъртвите тела и така възникнали гробищата. Едновременно с тях се появили, разбира се, и погребалните агенции. Не във всички религии тялото имало особено значение и така се стигнало до идеята за изгарянето му. Това дало ново направление в погребалния бизнес – кремацията. Благодарение на всеобщата вяра в задгробния живот възникнали всевъзможни колективни ритуали, съпровождащи труповете към земята, огъня, водата или въздуха. Повечето от тях представлявали тържествени погребения, изпълнени с всеобща радост и веселие, обилно хранене, препиване с алкохолни напитки, пушене и дрогиране. По-късно празничното настроение се заменило с религиозни опела, траур и най-различни послесмъртни чествания, което допълнително усъвършенствало бизнеса с трупове. Така още в мъглата на древността били поставени здравите основи на хранителна верига със смъртта, към която днес по стечение на някои обстоятелства бил монтиран животът на милионното семейство на гробарите и погребалните агенти. Логично, кумири на този бизнес би следвало да са Дарий Първи, Александър Велики, Тимур, Рамзес Втори, някои индиански владетели в Латинска Америка, китайски и японски императори, монголски завоеватели, а в по-ново време Ленин, Хитлер, Сталин, Пол Пот, Башар Асад и много други личности, отдадени на изтреблението на себеподобните си.
