Липсата на силни антидепресанти или алергията към тях, са причината за популяризирането на самоубийство чрез вдишване на отровен газ. За предпочитане са гелий, азот, аргон, както и окиси на въглерода. Те имат отлични свойства и Ви пращат в отвъдното само за броени минути. Един от методите на самоотравяне е вдишване на концентриран угарен газ. Така са направили Силвия Плат, Джон Кенеди Тул, Лилиян Хол-Дейвис… Лилиян е била много упорита. Освен че пуска газ, тя прерязва и гърлото си със самобръснача на брат си. Смъртта й  настъпва от хипоксия.

Моноксид на въглерода може да се вдиша от отделянето на автомобилни газове. Представлява безцветен газ, без мирис и вкус, невидим за окото. Ефектът е най-добър, когато двигателят работи дълго време и Вие пуснете този газ в закритото помещение на колата, като затворите добре вратите и вдигнете прозорците. С помощта на силна Христова вяра, тези газове лесно могат да се възприемат за ангелско благовоние.

Изключително ефективни са религиозните самоубийства. Например, в специално построеното селище Джоунстаун в Гвиана, през 1978 година се самоубиват 913 привърженици на християнската протестантска секта „Народен храм”.

В древността Квинт Катул се задушил с въглищен газ. Така дал един отличен пример за бъдещите поколения и днес този метод  е широко разпространен. Донякъде е усъвършенстван чрез приготвяне на барбекю в изолирано от външната среда помещение. Тоест, идеята е да умреш бавно и неусетно, докато си приготвяш храната.

Самоубийството чрез самозадушаване е най-тривиално ограничаване на достъпа до кислород и нищо повече. Липсата на кислород предизвиква в един момент хипоксия и накрая асфиксия и работата е готова. Може да се извърши съвсем евтино – само с един найлон. Преди това е добре да се изпият няколко антидепресанта, за да се преодолее паниката. Мозъкът ще подава сигнали за дишане, поради вродени рефлекси, но бързо ще се успокои, поради липса на кислород.

Има хора, на които им се струва много приятно, ако успеят да се удавят, но в чиста и топла вода. Така си мислят предимно през младежките години, когато не искат просто да се обесят. Например, мечтаят да се удавят като писателите Вирджиния Уулф, Джон Флетчър или Джордж Аулт.

Има много примери за самоубийство от предозиране с медикаменти. Спомнете си за Мерилин Монро, Кърт Кобейн и Джим Морисън. Предозирането с медикаменти е известен и сигурен способ да сложиш край на живота си. Това се счита за най-достойната смърт от онези, защитаващи правото на евтаназия. Защото, според тях, правото на смърт било равностойно на правото на живот. Групата за взаимопомощ на самоубийците „Dignitas” твърди, че предозировка със сънотворни довежда до сто процента успешен изход от живота. Основно се използват секобарбитил и пентобарбитил. Ето и още възхитителни примери: Елвис Пресли, Майкъл Джексън, Уитни Хюстън и Джими Хендрикс.

Разбира се, предозирането с медикаменти е и вид изкуство. Ако се използват случайни комбинации или препарати без рецепти, изходът от живота не винаги е гарантиран. Когато човек се събуди жив и от това се почувства тежко разочарован, възможно е да настъпят сложни психически разстройства и повече да не прибегне до самоубийство.

Някои се опитват да предозират, като смесват препаратите, които обикновено са болкоуспокоителни и закупени без рецепта. За съжаление, това понякога изиграва лоша шега и човек се събужда просто от един дълбок сън с тежко главоболие или психическо разстройство. По-сигурно е, когато болкоуспокояващите се смесят с алкохол или с наркотици. Последните обаче в повечето случаи са забранени. Все пак, ако смесим няколко вида болкоуспокоителни с голямо количество силен алкохол, ефектът най-вероятно ще е добър. Алкохолът, попаднал сред сънотворните и аналгетиците пък има свойството да заблуждава лекарите и никой не може да докаже, че човек се е самоубил или е било нещастен случай.

Да се твърди, че самоубийството е признак на слабост е  твърде глупаво, защото само силните хора са способни да приключат със себе си. Но, ако човек се чувства слаб, а има огромно желание да се самоубие, спокойно може да го направи с помощта на влак. Стои прав или ляга на релсите и чака идването му. Очевидно е по-удобно да се легне правилно върху релсите и да се чака влака, докато се наблюдават облачета по небето или полетът на птичките. За удобство, всеки може да си сложи слушалки и да си пусне любима музика, за да избегне неприятната локомотивна свирка. Много личности с творчески планове са предпочели да ги сгази влак. Например, Ивета Бартошева, Даниел Полък, Екатерина Савинова… Този вид суицид довежда до над деветдесет процента успеваемост. Важното е човек да не остане в онези десет процента неуспеваемост, защото е адски тъпо да живееш без крака или ръце, а още по-лошо със строшен гръбнак и така шансовете ти да се самоубиеш да отидат по дяволите.

В аврамическите религии самоубийството в повечето му варианти се определя като голям грях. Съществували обаче някои изключения и по-специални случаи, защото дори религията не е еднаква към всеки свой последовател. Християнството смята самоубийството за един от най-тежките грехове и човек не може да се покае, дори на небесата. Но има и нещо много положително – в християнската доктрина се обяснява, че ако някой луд се самоубие, това изобщо не се приема за грях и душата му със сигурност отива в Рая и никога в Ада. В съвременния свят е пълно с луди, повечето от които християни. Ако човек, който умишлено се лишава от живота си, имайки за цел да спаси друго лице или група хора, тогава подобно действие не се класифицира като самоубийство, а като саможертва. Такова поведение можем веднага да причислим към лудостта. Самият Христос е казал: “Няма по-голяма любов от това, щото да даде живота си за приятелите си”.