Нека си представим България под „турско робство”. Робство, което е продължило 500 години. Звучи зловещо, нали? Поколения наред българи са вярвали в този мит, чувствали са се наследници на роби, обвинявали са турците, че са ги поробили. Но каква е истината? Няма да се спираме на „подробности”, какво представлява робството и „имало ли е почва у нас”, а само ще предоставим някои факти от епохата на 14-ти век, които, надяваме се, биха обяснили много повече неща по темата.
В началото на 14-ти век цяла Европа попада в период на ужасяващ глад. Този глад, следствие на промени в климата и съответно малки и непълноценни реколти, довежда до масово измиране на европейското население. Гладът води до масов канибализъм и тотална криминогенна обстановка на континента. От глад умират милиони хора, макар и днес да се приема, че приблизително 30% от населението е покосено. Разбира се, гладът не е равномерно разпространен и не обхваща „пропорционално” всички европейски региони. Най-страшен е в Централна Европа, Англия, Италия и Балканите, където „процентите” на умрелите хора е повече от „средното ниво” според статистиките.
След отшумяването на този период, продължил повече от десетилетие, настъпва смъртоносната епоха на чумата, която на три вълни залива Европа. Тези три ужасяващи чумни епидемии не подминават и Балканите, а напротив – те започват основно от балкански пристанища и се разпространяват на континента. Вероятно около 60% от балканското население е засегнато от болестта. Епидемиите следват една след друга и продължават няколко десетилетия.
По това време, куманската държава Загора, обявена официално в историята за „Второ българско царство” (!?) се разпада на четири антагонистични части – Търново, която е начело с тюрко-куманите Шишмановци, Видин – също начело с тюрко-кумани, Карвунска държава – начело с тюрко-гагаузи и Велбъжд – начело със сръбски фамилии. Разговорният език, с изключение на Велбъжд, е тюркски, а църковния – словено-църковен, появил се още от епохата на Симеон I.
Държавността е в пълен колапс, населението масово измира, оцелелите са „окупирали” речните брегове в търсене на чиста вода, с която се надяват да преборят чумата.
В тези условия, османците, появили се на Балканите чрез съюзи с ромеите, имат нелеката задача да спасят човешката популация. Сърбите и владетелят на Търново Иван Александър също сключват съюзи с тях.
Според сръбски архиви от началото на 15-ти век, населението на Балканите е твърде „рехаво”. Най-вероятно, общото население на Балканския полуостров е около милион и половина души. Колко от тях са се самоидентифицирали за българи е неизвестно. Но дори да приемем, че по онова време вече е съществувало етно-самоосъзнаване, българите не са били повече от триста хиляди души. През седемдесетте години на 19-ти век в областите Мизия, Тракия и Македония, те са повече от седем милиона, при това напълно самоосъзнати като българи.
Очевидно е, че в условията на „турско робство”, българите се мултиплицират над двадесет пъти и се осъзнават като историчен народ. Лъжец.бг не може да определи тези пет века като „робство”, нито дори като „владичество”, а като епоха на национално изграждане, съхранение и осъзнаване на един народ, в случая на българският.
Да, ако непременно търсим „робство”, то България днес е под такова. За първи път в историята си и чак през 21-ви век. Но това е друга тема, за която Лъжец.бг ще публикува отделни статии.
