Балсамирането представлява временно запазване на тялото на починал човек, по-рядко на животно, чрез химически или подобни средства. Практика е, балсамираните тела да се показват на погребението, след което да се затварят в специални ковчези и саркофази. Самото балсамиране има твърде дълга история, по-дълга от тази на проституцията. Почти всички човешки култури са му придавали огромно религиозно значение, но никога по-голямо от това на проституцията, макар че при нея не точно религиозността е най-същественото. Погрешно се смята, че балсамирането е измислено в Древен Египет, защото се пропуска Божията роля и промисъл, например за естествената балсамация в планините и пустините. Първите природно-балсамирани хора са се появили още в самото начало на хомосапиенсите.

Логично, хората, които извършват балсамиране се наричат балсаматори. Тези специалисти подготвят и мумифицират телата на своите клиенти, някога с цел да запазят душата и тялото им след смъртта, а днес за да спечелят пари. Балсаматорът получава тялото скоро след настъпването на смъртта, но задължително преди да е започнал и минимален процес на разлагане. Той добре го измива с очистваща вода и го занася в дома за мумификация. В Древния Египет този дом се е наричал Пер-Хефер.

След това балсаматорът започва да отстранява меките тъкани, първоначално с екстракция на мозъка през носа и приключва с изпразване на коремната кухина. Стомахът, червата, черният и белият дроб внимателно се изваждат и почистват хубаво, после се консервират и се оставят настрана, за да бъдат погребани евентуално заедно с мумията, ако близките ѝ пожелаят. Когато е приключил с тези основни действия, балсаматорът измива кухините на отвореното и вече празно тяло и ги напълва с временни консерванти, след което прецизно затваря всички разрези и процепи. Следващата процедура е посипване на тялото с природна сода на прах, която в случая действа като изсушаващ агент със силни антисептични свойства. Сушенето на тялото отнема средно четиридесет дни. След като изсъхне добре, то се увива с бинтове и мумията е готова.

Съществуват и отлични техники за пластинация на тялото. Тя представлява метод за балсамиране и консервация, при който се използват спецификите на някои анатомични препарати. Например, водата и липидите в тъканите се заменя със смоли и синтетични полимери. Методът е открит от  Гюнтер фон Хагенс.