Самоубийство чрез режещи предмети е едно от най-правилните и лесни решения. Разбира се, имаме предвид самопрерязване на вени и гърло, или самозабиване на нож в тялото, най-вече в сърцето. Историята ни е оставила много добри примери за такова самоубийство – Катон Младши, Брут, Марк Антоний и Тит Лукреций Кар.
Все пак не можем да не се съгласим, че най-сигурният начин да се самоубием е с изстрел в слепоочието или челото, точно между веждите. На второ място по гарантиране на смъртта е обесването. Опитите за самоубийство с лекарства и други вещества, както и прерязването на вените, понякога са недостатъчно прецизни и съществува голяма опасност човек да оцелее. Самообесването е по-ефикасно сред жените, навярно защото те го предпочитат повече от мъжете. Нежният пол посяга по-често към самоубийство от силният, но общата ефективност е далеч по-малка. Жената много се вълнува как ще изглежда като труп, ето защо несигурността в естетическия вид често й пречи да извърши реално самоубийство. Въпреки огромното желание на дамите да приключат със себе си, процентно повече мъже умират дори от самообесване, което доказва, че силният пол е далеч по-уверен в самоубийството, използвайки най-различни методи и техники, без ни най-малко да се вълнува как ще изглежда рost-mortem.
Една особена форма на самоубийство е самозапалването. Ясно е, че става дума да изгориш в огън. В повечето случаи, хората се самозапалват в знак на протест. Това е вид тактика, с която, макар и мъртви, искат да постигнат целите си. Така обикновено умират, независимо от резултата на протеста. Известен е случаят с виетнамеца Тхит Куанг от 1963 година, който постави началото на протестното самозапалване. Симона Марьой, която се залива с бензин и самозапалва е също един добър пример, който бихме препоръчали. За съжаление, най-много самозапалващи се е имало през 17-ти и 18-ти век, нека си припомним как завършва операта на Мусоргски “Хованщина”.
Например, смърт от обезводняване настъпва в течение на няколко дни, но понякога се забавя със седмици. Човек трябва да е много упорит, за да постигне подобно самоубийство. Не е като да глътнеш силна отрова или да скочиш от висок етаж. Обезводнявайки се, човек губи съзнание дълго преди смъртта и умира в дълбоко неведение. Въпреки това, според много изследователи, този вид самоубийство има някои предиства пред евтаназията. Преди всичко, то е самостоятелно и напълно достъпно.
Когато човек разбере за смъртта на ближния си започва да тъгува или радва, рядко е безразличен. За собствената си смърт няма как да разбере.
Самоубийство чрез режещи предмети е едно от най-правилните и лесни решения. Разбира се, имаме предвид самопрерязване на вени и гърло, или самозабиване на нож в тялото, най-вече в сърцето. Историята ни е оставила много добри примери за такова самоубийство – Катон Младши, Брут, Марк Антоний и Тит Лукреций Кар.
Все пак не можем да не се съгласим, че най-сигурният начин да се самоубием е с изстрел в слепоочието или челото, точно между веждите. На второ място по гарантиране на смъртта е обесването. Опитите за самоубийство с лекарства и други вещества, както и прерязването на вените, понякога са недостатъчно прецизни и съществува голяма опасност човек да оцелее. Самообесването е по-ефикасно сред жените, навярно защото те го предпочитат повече от мъжете. Нежният пол посяга по-често към самоубийство от силният, но общата ефективност е далеч по-малка. Жената много се вълнува как ще изглежда като труп, ето защо несигурността в естетическия вид често й пречи да извърши реално самоубийство. Въпреки огромното желание на дамите да приключат със себе си, процентно повече мъже умират дори от самообесване, което доказва, че силният пол е далеч по-уверен в самоубийството, използвайки най-различни методи и техники, без ни най-малко да се вълнува как ще изглежда рost-mortem.
Една особена форма на самоубийство е самозапалването. Ясно е, че става дума да изгориш в огън. В повечето случаи, хората се самозапалват в знак на протест. Това е вид тактика, с която, макар и мъртви, искат да постигнат целите си. Така обикновено умират, независимо от резултата на протеста. Известен е случаят с виетнамеца Тхит Куанг от 1963 година, който постави началото на протестното самозапалване. Симона Марьой, която се залива с бензин и самозапалва е също един добър пример, който бихме препоръчали. За съжаление, най-много самозапалващи се е имало през 17-ти и 18-ти век, нека си припомним как завършва операта на Мусоргски “Хованщина”.
Например, смърт от обезводняване настъпва в течение на няколко дни, но понякога се забавя със седмици. Човек трябва да е много упорит, за да постигне подобно самоубийство. Не е като да глътнеш силна отрова или да скочиш от висок етаж. Обезводнявайки се, човек губи съзнание дълго преди смъртта и умира в дълбоко неведение. Въпреки това, според много изследователи, този вид самоубийство има някои предиства пред евтаназията. Преди всичко, то е самостоятелно и напълно достъпно.
Когато човек разбере за смъртта на ближния си започва да тъгува или радва, рядко е безразличен. За собствената си смърт няма как да разбере.
