Не би трябвало да имаме никакви съмнения, че хайдутите и партизаните са калпазани. Поне Лъжец.бг няма нито едно съмнение по този въпрос.
Хайду̀т идва от турската дума haydùt значеща въоръжени разбойници, които са предвождани от главатар – войвода.
През 19-ти век, всички хайдути са малко или повече асоциални елементи, криминални престъпници, авантюристи и просто хора, които не искат да работят нищо, а да крадат и рекетират. Която и биография на хайдутин да прочетем, винаги между редовете се появява именно това – асоциалното поведение.
Един от най-известните хайдути е безспорно Хаджи Димитър. Град Сливен бил вдигнал ръце от него – Димитър бил опасен побойник и криминално проявен, че се наложило гражданите сами да го изгонят от града. Така Димитър станал хайдутин, продължавайки заниманията си извън родния град. Подобни са историите и с останалите хайдути.
Останалите живи след създаването на Княжество България и Източна Румелия хайдути се превърнали в поборници за народна свобода и първата им работа била да поискат големи пожизнени пенсии и всякакви привилегии. Обикновено, най-ниската им пенсия започвала от 200 тогавашни лева, а с тези пари можело да се купи средно голяма къща по онова време. Тоест, с една пенсия, всеки поборник можел да си купува къща поне веднъж месечно.
Напълно идентично е положението и с комунистите-партизани в България. По манталитет, поведение и асоциалност, повечето от тях по нищо не се отличават от хайдутите. След комунистическият преврат от 1944 г. партизаните станаха „активни борци против фашизма и капитализма”, което по същество е същото, като „поборник за народна свобода”. Получиха своите пожизнени високи пенсии и привилегии, точно както и хайдутите преди тях.
Днес паметниците на партизаните се събарят, но на хайдутите остават…
Но как, ще се запитаме ние, една държава може да се изгражда от хайдути и партизани, от тези асоциални типове? Отговорът е напълно очевиден – държавността и до днес не е изградена, няма справедливост, солидарност, демокрация…Нещо повече – няма достатъчно хляб за всеки, за да оцелява и да се развива като индивид.
Това са българските хайдути и партизани, най-големите калпазани в българската история. Тяхната безпросветност и агресивност е била базирана само на лични интереси и обогатяване.
Не би трябвало да имаме никакви съмнения, че хайдутите и партизаните са калпазани. Поне Лъжец.бг няма нито едно съмнение по този въпрос.
Хайду̀т идва от турската дума haydùt значеща въоръжени разбойници, които са предвождани от главатар – войвода.
През 19-ти век, всички хайдути са малко или повече асоциални елементи, криминални престъпници, авантюристи и просто хора, които не искат да работят нищо, а да крадат и рекетират. Която и биография на хайдутин да прочетем, винаги между редовете се появява именно това – асоциалното поведение.
Един от най-известните хайдути е безспорно Хаджи Димитър. Град Сливен бил вдигнал ръце от него – Димитър бил опасен побойник и криминално проявен, че се наложило гражданите сами да го изгонят от града. Така Димитър станал хайдутин, продължавайки заниманията си извън родния град. Подобни са историите и с останалите хайдути.
Останалите живи след създаването на Княжество България и Източна Румелия хайдути се превърнали в поборници за народна свобода и първата им работа била да поискат големи пожизнени пенсии и всякакви привилегии. Обикновено, най-ниската им пенсия започвала от 200 тогавашни лева, а с тези пари можело да се купи средно голяма къща по онова време. Тоест, с една пенсия, всеки поборник можел да си купува къща поне веднъж месечно.
Напълно идентично е положението и с комунистите-партизани в България. По манталитет, поведение и асоциалност, повечето от тях по нищо не се отличават от хайдутите. След комунистическият преврат от 1944 г. партизаните станаха „активни борци против фашизма и капитализма”, което по същество е същото, като „поборник за народна свобода”. Получиха своите пожизнени високи пенсии и привилегии, точно както и хайдутите преди тях.
Днес паметниците на партизаните се събарят, но на хайдутите остават…
Но как, ще се запитаме ние, една държава може да се изгражда от хайдути и партизани, от тези асоциални типове? Отговорът е напълно очевиден – държавността и до днес не е изградена, няма справедливост, солидарност, демокрация…Нещо повече – няма достатъчно хляб за всеки, за да оцелява и да се развива като индивид.
Това са българските хайдути и партизани, най-големите калпазани в българската история. Тяхната безпросветност и агресивност е била базирана само на лични интереси и обогатяване.
