Християнството е една от сектите, отделила се от авраамическата религия – Юдаизъм. В Новия Завет на свещената ѝм книга – християнската Библия, думата секта (гр. σέκτα, ή σέχτα) се отнася към три конкретни групи: фарисеите (Деяния 15:5; 26:5), садукеите (Деяния 5:17) и християните от „назарейската секта“ (Деяния 24:5). Християнската секта се разделя на 3 основни деноминации с техните трудно изброими подсекти: източноправославни, протестантски, католически.
Според една част от християнството има един Бог в три лица – Отец, Син и Дух Свети. Второто лице на Троицата – Синът Божи, наричан още Бог Слово, се въплъщава, приемайки човешко естество, и живее под името Йешуа сред еврейския народ в началото на новата ера. Животът и учението на Йешуа са представени в каноничните новозаветни книги и други източници. Йешуа е транслитерация на оригиналното еврейско или арамейско име на Исус , което често се използва от индивидите в движението ‘Свещеното име’. Християнството смята за част от канона и еврейската Библия, известна като Стар завет. Двете части на Библията – Стар и Нов завет, се наричат още Свето писание. Последователите на християнската вяра се наричат християни.
Основното християнско вярване е,че Исус е Син Божи, едновременно изцяло Бог и изцяло човек. Той е “Спасителят” на човечеството. Поради тази причина някои от християните смятат Исус за Христос (Месия). Службата на Исус , “неговата” саможертвена “смърт” на кръста и последвалото “възкресение” често са наричани евангелие от гръцката дума εὐαγγέλιον, която значи „блага вест“ или „добра вест“ – вестта, че Исус е “победил греха и смъртта” и дава вечен живот на всеки, който му вярва.
Християните чрез внимателно подменени думи при превода на Старият завет от Танах са подведени, че Исус е Месията, тоест Спасителят, за когото е пророкувано в Стария завет. Християнското богословие е основано на фанатичното убеждение, че Исус е бил разпнат на кръст и след като е страдал и умрял, е бил погребан, а на третия ден от смъртта си е възкръснал като победител на смъртта. Тази победа Исус споделя с всички вярващи в Него, като опрощава греховете им и им дарява вечен живот. Вярва се още, че след възкресението си Исус се е възнесъл на небето, където царува заедно с Бог Отец. Повечето деноминации учат, че Исус ще се завърне, за да съди всички хора – живи и мъртви – и да даде вечен живот на своите последователи. Като въплътен Бог, Исус е смятан за пример за добродетелен живот за християните.
Критиците на християнската секта посочват наличието на морално спорни твърдения в Библията, които са използвани за оправдаване на робството, колониализма, религиозната нетолерантност, унижаването на жените, оправдаване на насилието, оправдаване на хомофобията. Сред известните критици на християнската религия на морална и етическа основа са философи като Бертран Ръсел и Фридрих Ницше, както и нашият сайт Лъжец.бг
Възможно, Исус изобщо не е имал намерение да основава нова религия. Именно в това е един от най – съществените въпроси за ролята на Исус. Ако не е имал намерение да създаде нова религия, то каква му е била целта и имал ли е изобщо такава?
Стотици преди Исус и много повече след него са се представяли за месии. Някои са си вярвали искрено, други са изкарвали прехраната си по този своеобразен начин, трети са били маши в нечии нечисти ръце.
Йешуа е бил навярно по-умен от повечето маргинали по онова време, при това е бил и млад. Познавал е Устната Тора и части на Талмуда, едно знание, твърде неизвестно за повечето му съвременници и особено за езичниците, но е бил фанатик, и следователно, лесно управляем и манипулируем, за да може сам да си повярва безрезервно, че е син на Бог. Достатъчно фанатизиран, за да е готов да умре за това, в което е повярвал.
Християнството е една от сектите, отделила се от авраамическата религия – Юдаизъм. В Новия Завет на свещената ѝм книга – християнската Библия, думата секта (гр. σέκτα, ή σέχτα) се отнася към три конкретни групи: фарисеите (Деяния 15:5; 26:5), садукеите (Деяния 5:17) и християните от „назарейската секта“ (Деяния 24:5). Християнската секта се разделя на 3 основни деноминации с техните трудно изброими подсекти: източноправославни, протестантски, католически.
Според една част от християнството има един Бог в три лица – Отец, Син и Дух Свети. Второто лице на Троицата – Синът Божи, наричан още Бог Слово, се въплъщава, приемайки човешко естество, и живее под името Йешуа сред еврейския народ в началото на новата ера. Животът и учението на Йешуа са представени в каноничните новозаветни книги и други източници. Йешуа е транслитерация на оригиналното еврейско или арамейско име на Исус , което често се използва от индивидите в движението ‘Свещеното име’. Християнството смята за част от канона и еврейската Библия, известна като Стар завет. Двете части на Библията – Стар и Нов завет, се наричат още Свето писание. Последователите на християнската вяра се наричат християни.
Основното християнско вярване е,че Исус е Син Божи, едновременно изцяло Бог и изцяло човек. Той е “Спасителят” на човечеството. Поради тази причина някои от християните смятат Исус за Христос (Месия). Службата на Исус , “неговата” саможертвена “смърт” на кръста и последвалото “възкресение” често са наричани евангелие от гръцката дума εὐαγγέλιον, която значи „блага вест“ или „добра вест“ – вестта, че Исус е “победил греха и смъртта” и дава вечен живот на всеки, който му вярва.
Християните чрез внимателно подменени думи при превода на Старият завет от Танах са подведени, че Исус е Месията, тоест Спасителят, за когото е пророкувано в Стария завет. Християнското богословие е основано на фанатичното убеждение, че Исус е бил разпнат на кръст и след като е страдал и умрял, е бил погребан, а на третия ден от смъртта си е възкръснал като победител на смъртта. Тази победа Исус споделя с всички вярващи в Него, като опрощава греховете им и им дарява вечен живот. Вярва се още, че след възкресението си Исус се е възнесъл на небето, където царува заедно с Бог Отец. Повечето деноминации учат, че Исус ще се завърне, за да съди всички хора – живи и мъртви – и да даде вечен живот на своите последователи. Като въплътен Бог, Исус е смятан за пример за добродетелен живот за християните.
Критиците на християнската секта посочват наличието на морално спорни твърдения в Библията, които са използвани за оправдаване на робството, колониализма, религиозната нетолерантност, унижаването на жените, оправдаване на насилието, оправдаване на хомофобията. Сред известните критици на християнската религия на морална и етическа основа са философи като Бертран Ръсел и Фридрих Ницше, както и нашият сайт Лъжец.бг
Възможно, Исус изобщо не е имал намерение да основава нова религия. Именно в това е един от най – съществените въпроси за ролята на Исус. Ако не е имал намерение да създаде нова религия, то каква му е била целта и имал ли е изобщо такава?
Стотици преди Исус и много повече след него са се представяли за месии. Някои са си вярвали искрено, други са изкарвали прехраната си по този своеобразен начин, трети са били маши в нечии нечисти ръце.
Йешуа е бил навярно по-умен от повечето маргинали по онова време, при това е бил и млад. Познавал е Устната Тора и части на Талмуда, едно знание, твърде неизвестно за повечето му съвременници и особено за езичниците, но е бил фанатик, и следователно, лесно управляем и манипулируем, за да може сам да си повярва безрезервно, че е син на Бог. Достатъчно фанатизиран, за да е готов да умре за това, в което е повярвал.
