Йешуа е един млад човек, потиснат от своя незаконен произход и тежко обременен от мизерията, в която се налага да съществува. Човек, който от един момент решава да живее като скитник и се опитва да оцелява в екстремални условия, сред други подобни нему маргинали – обикновени лодкари, бедни рибари и изобщо хора от необразованата и лековерна част на обществото, каквито и до днес има в целия свят. Безспорно, Исус е бил умен и, възможно, дори посвоему морален човек, опитващ се да възнегодува против някои социални явления, които той не приема. Нещо, така типично за младостта и особено за интелигентните млади хора от всички времена и епохи. Исус предпочита да се изразява с категорични полемични фрази и притчи в по-остър тон, перифразирайки вече известните такива от древните еврейски учения. След време, този млад човек е използван лукаво и манипулативно като централен образ и основоположник на една нова религия, която си поставя за цел да подчини света не само духовно, но и политически.

Възможно, Исус изобщо не е имал намерение да основава нова религия. Именно в това е един от най-съществените въпроси за ролята на Исус. Ако не е имал намерение да създаде нова религия, тогава каква му е била целта и имал ли е изобщо такава?

Стотици преди Исус и много повече след него са се представяли за месии. Някои са си вярвали искрено, други са изкарвали прехраната си по този своеобразен начин, трети са били маши в нечии нечисти ръце.

Йешуа е бил умен, навярно по-умен от повечето маргинали по онова време, при това е бил и млад. Познавал е Устната Тора и някои части на Талмуда, едно знание, твърде неизвестно за повечето му съвременници и особено за езичниците. Но е бил фанатик и, следователно, лесно управляем и манипулируем, за да може да си повярва безрезервно, че е син на Бог. Достатъчно фанатизиран, за да е готов да умре за това, в което е повярвал.