Според литературната традиция реалното и изначално най-древно понятие „траке” (траки) се отнася само и единствено до географията и популацията на югоизточната зона на съвременна „географска” Тракия, т.е. на изток от устието на река Марица заедно с Тракийски Херсонес (полуостров Галиполи). Предполагаемо географията на „Траке” достига до Хелеспонт (Дарданелите). Това е буквално всичко. Постепенно понятието Траке/Тракия се разширява до северозападна Мала Азия, по-късно и западно от устието на Марица достигайки до това на Струма.

Във втора песен от „Илиада” заедно с траке/траките се споменава и племето кикони, определено също за тракийско. То обитавало земите между устиетата на Места и Марица. Такава е общо взето ситуация в епохата на „късния бронз”. Интересно, след това настъпва твърде дълъг период, през който няма никакви сведения за траките. Едва по време на елинистичната колонизация, определението „траки” започва да се отнася и към земите на запад от долното течение на Марица. Това потвърждава, че става въпрос повече за териториално-геогрфаски, а не са етнически принцип на принадлежност. 

Извън литературно-митичната традиция, около 6-ти век пр.н.е.  наименованито „тракийци” и понятието Траке/Тракия се разширява в западна посока до град Терме (дн. Солун) и дори до устиетата на реките Вардар и Аксиос.

Географът Хекатей през 6-ти век пр.н.е. описва границите на Тракия до река Аксиос, а на север до Стара Планина (др.гр. Αἷμος, лат. Haemus). Хекатай обаче подчертава, че земите на север от Стара планина принадлежат към Скития. В този смисъл, „определените” по-късно от някои автори мизи, даки, гети и т.н. за „траки” са по същество част от скитите.

Нима „траките” на юг от Стара планина могат да бъдат нещо по-различно от полиплеменни поселения, съставна част от екзополитоним „скити” по това време? Двете наименования – „траки” и „скити” са екзополитоними и няма никакви доказателства, че изобщо някога са били ендоетноними.

В десета песен от „Илиада”, описваща най-вероятно събития от 6-ти в.пр.н.е. и написана в Атина, се споменават „траки”, появили се от района на река Струма. Това единствено означава, че понятието „траке” е вече разширено в гръцките разбирания по време на епохата на „късния бронз”. Разширяването на екзополитоним „траки” се свърза предимно с Херодот и Тукидит, които предполагат, че географията на тези поселения продължава на север от Дунав, въпреки по-ранните сведения на големия географ Хекатей, който би следвало съответно да има по-ясна представа за пространството от летописците.

От сведенията на Херодот поне става ясно, че по негово време древните гърци нямат почти никаква информация за това, какво се „случва” на север от Дунав, а самия летописец дори „определя” индийците и траките, като „първи и втори на света”. Всичко това очевидно е повече от пародийно за обективната и безпристрастна логика, защото Херодот е оставил сравнително подробни описания за скитите и интересно къде „помества” такова огромно количество траки, които са били уж „втори” след индийците. Очевидно е недоразумението.Ако още Хекатей определя северната граница на Траке, а по-късните автори я разширяват на запад по крайбрежието на Егейско море, то как на север до границата със Скития по билото на Стара планина се е побрал народ, „втори” по брой след индийците? Как и защо такъв „огромен народ” буквално се е презаселил върху тази малка география? Ясно е, че това е невъзможно по каквито и да било природо-географски и особено по биологически причини (все пак траките не са били зайци), но от едно подобно недоразумение днес някои изследователи се опитват да интерпретират реалната история.

Обективната логика ни подсказва, че Херодот едва ли е имал предвид “тракийския народ”, а по смисъл и съдържание е визирал изобщо пратюркските племена от Балканите до Монголия (т.е. пратюркоезичните народи). В този контекст, тези народи в неговите представи са „втори” по брой след индусите, макар и Херодот неизвестно защо няма представа от китайците. Ако пък траките конкретно на Балканите бяха на брой “втори след индийците”, то персите как изобщо са преминали през тях и са създали сатрапията Скудра? През толкова “милиони траки” как ли се преминава за няколко дни? 　

Очевидно обаче Херодот не е чувал за китайците (поне за древния народ хан, днес 92% от китайското население), защото тогава “траките” бихa били не втори, а „поне” трети. Някои автори никога не забравят да изтъкнат думите на Херодот, че траките били втори народ след индийците, но „случайно” забравят да споменат за дълбокото невежество на „бащата на историята”, който пропуска да спомене съществуването на китайците или по онова време – „хан”. Дали пък китайците (хан) по „това време” са били по-малко от траките и Херодот е знаел това?

 Плиний пише за “тurcae” (турке) като ги фиксира, че живеят край река Танаида (Дон) и ги определя като сармати (Плиний, V, 19). Същият Плиний определя изобщо turcае като „сарматите” (Плиний, VI, 15). Е, как става “всичко това”, ако по негово време има „траки” в етнически, а не в географски смисъл и при положение, че скитите вече са по-известни с общото наименование – политоним „сармати” (Сарматия), а още Хекатей през 6-ти век пр.н.е. пише, че Скития започва от Стара планина? Известният географ Помпоний Мела пише: «Будините населяват древния град Гелоний. В близко съседство с тях са тисагетите и турките в обширни гори” (Помпоний Мела, II, 19, 116).

Да потърсим древните обективно-реални етноними. Трак е очевидно-безспорна гръцизирана транскрипция на асирийското “турук, турок”. Името „Турукку” в асирийските източници не е нищо друго, освен различно прочитане на обединителния етноним „тюрк” или „турок” на ассирийски език, хилядолетия преди да се превърне в „трак, траке, тракианс” на запад и тюкуе на изток сред китайските източници.

От особено съществено доказателствено значение е клинописното писмо на асирийския цар Ишме-Даган I (1797 — 1757г.пр.н.е.), владетел на Ашур: “Що се отнася до Шушари, ние не можахме да го защитим и нейното население изпадна в паника. Нека посланикът обясни ситуацията. Турукку под предводителството на Лидай разрушиха вече два града…”.

Този етноним на различни езици звучи съответно и различно, но от особено доказателствено значение, че турукку = тюрк = трак и т.н. е фактът, че в хотанските текстове етноним «тюрк» звучи като „ттррук/тррок”, което пък е съответно „турукку” в асирийските и се припокрива с известните ни вече значения в гръцките източници и т.н.

Имаме ли поне едно сведение, че дори и един “трак” се е самообявил писмено или устно като “трак”?

Съществен етап в развитието сред елините на понятието „Тракия” настъпва едва през 4-ти век пр.н.е. и следователно след смъртта на Херодот. През 335 г. Александър Велики се отправя на поход на север от река Дунав и за първи път елините „зърват” новите земи и народи. Вярно е, че преди това скитският владетел Атаилс (Атей) атакува Балканите по време на Филип Втори. В случая с Александър обаче самите елини се оказват сред скитски земи. Тогава древните гърци разбират, че на север от Дунав живеят добре организирани скитски племена.

Върху тази твърде популярна монета изобразяваща скитския владетел Атей ясно си личи оригиналното му име – Атаилс. Името има етимология от тюрк. „ата” = баща и „ил” = земя, страна. Тоест – „баща на страната”. Окончанието „с” е гръцки суфикс.

(We know how Atails – not Atheas – coined his name: It says ATAILΣ, an obvious agglutination Ata + Il + Σ = Tr. “Father” + “Land, Country, Nation” + Greek affix “Σ”.)

Днес е възприето в археологията, че северните граници на „тракийците” са били южните склонове на Карпатите, а южната им граница – Егейско море с островите Тасос, Самотраки и Имброс.

Забележително е, че Херодот ни е оставил все пак някои сведения, но той живее през 5-ти век пр.н.е., а освен това ни предоставя само един „гръцки поглед”. За разлика от ограничените географски представи на Херодот, в индийски и китайски източници между 2-ро и 1-во хил. пр.н.е. многократно се посочват имена като „даи”, „се” („ти”) и „уну”, които очевидно се фиксират съответно в „скитска география” във формите „саи”, „даи” и „хуни”. Според китайските и индийските източници, техните поселения заемат твърде обширна география и достигат от китайските граници приблизително до Южните Алпи. Според тези източници (далеч по-древни от текстовете на Херодот) съвсем лесно можем да си направим и логично-обективни изводи за кои народи става дума и каква е тяхната география. Тоест, да се интерпретира единствено Херодот и очевидното недоразумение с “индусите” е твърде неправилен подход към анализирането на обективната история. Предоверяването на Херодот и игнорирането на древните китайски и индийски летописци, сред които първите са необикновено подробни и прецизни в описанията, е проява на обикновена манипулативност. Интересно, как Херодот поне е чувал за индийците (но не и за китайците – хан), но самите индийци нямат никаква представа за “траките”, поне не и под подобен етноним и никъде не са го споменавали в древността. Нима самите индийци не са имали представа кой е „втори по брой” народ след тях?

Асирийските източници, писани още през 7-ми век пр.н.е. отбелязват наименованието Ashguzes. В тези клинообразни текстове е очевидно, че Ashguzes/Ishguzes съответстват на скитите от гръцките източници. По същото време в китайски източници има информация за централноазиатските скити, определени с етнонимите stsu/su/sa/ccu/se (se/ge/si = sack – 塞), но още по-важно е това, че в тези ръкописи е налице и конкретно етноним sak, което е напълно очевидно привнесено от произношението на думата sak в Източен Туркестан. Наред с това, известният китайски изследовател проф. Уанг пише, че саките от Западен Туркестан се наричат от китайците и като „царски скити”, с което ги визира далеч на запад, а следователно според тяхната география, те се намират от Дунав до Кавказието и са известни също като „сколоти” в древногръцките източници. Така e напълно очевидна една доста по-разширена география, добре описана ни от китайците и индийците, а не единствено от очевидно злополучните географски „познания” на Херодот.

Персите много вероятно са описали името съвсем правилно: атрак = трак, където очевидно и двете наименования са с аглутинативни езикови корени и определят едни и същи поселения западно от тях – в Мала Азия и Балканите. Неслучайно персите създават сатрапията Скудра на Балканите, точно там, където живеят „траките”.

Перс. “скудра” = тюрк. “искуз/аш-куз” = “скити”. 

Персите определят траките като «скудра», т.е. скити. В Персийската империя географията на Тракия е сатрапия Скудра (Скития). Името е персийска транскрипиция и превод на ис-куз/аш-куз/ашгузи. Очевидно „балканските траки” според персите са част от скудра (т.е. скити). Наред с това, персите в своите надписи наричат „траките” и с името „атрак”, в което е очевиден тюркския корен. 

Известно е, че в древността сред географията на съвременния „Близък Изток” (например в Асирия) скитите са били наричани Ashguzay (основно в асирийските и свързаните с тях документирани сведения) и ашкеназ (זוכשא – škuz и זנכשא – šknz), което е очевидния еквивалент на същото име на иврит от библейските материали. Тюркската етимологията на етнонима аshguzay е възможно най-очевидната – това е изобщо народа „аs-кizhi” или „aско племе”, т.е. „аs guz”, където „ас” е общата дума за “племе” и превърнала се вече в племенен етникон. В допълнение „кizhi” е “народ” или във формата „гуз” е съответно също и “племе”.

В персо-ирански източници изобщо скитите се наричат Sakа и основно доказателство за това са надписите на цар Дарий I (6-5-ти век пр. н. е.), изрязани върху скали в клисурите Накши-Рустем и Бехистун на древноперсийски език (някои от надписите са и триезични).

Персите описват саките в няколко географии. Първият географски регион е от северозападната част на Китай до Каспийско море. Там живеели саки „tigrahauda” и саки „haumavarga” (последните очевидно са скитите „аmürgian”на Херодот и географски попадат в Източен Туркестан). Някои гръцки географи наричат саките от този регион “масагети“. В източниците специално са отбелязани като саки „отвъд” Согдиана – tiay-аl-sugda (саки, намиращи се в география отвъд Согдиана, т.е. във Фергана).

Вторият географски регион е от Каспийско море до брега на река Дунав, където живеят скитите, наречени  отвъдморските саки в персийските източници – tiay-аl-daraya (отвъдморски саки, които съответно според гръцките източници са именно скитите – „skoloti”  и географски са разположени в Източна Европа(Северно Причерноморие).

Третата основна географска област е Близкия Изток, където, според гръцки източници, скитите проникнали в преследването на кимерийците.

Сака „Tigrakhauda” (тigrakhauda – „островърхи шапки”) – носещи „заострении” шапки. В превод от гръцките варианти на името това са очевидно кermikhions, karmichion, karmikhon  или т.нар. по-късно “червени хуни” – red huns, докато класическите гръцки автори ги описват като мelanchlaeni /Μελαγχλαινοι, гр. “черна мантия”/. Прокопий Кесарийски през 6-ти в. от н.е ги определя като “бели хуни”. Най-вероятно това са съвременните тюркоезични каракалпаки. Тези специфични шапки са традиционни дори до днес за каракалпаките, живеещи върху древните си земи на юг от Аралско море. 

Също така, напълно очевидно е, че описаните от персите Ichkudra, Chkudra, т.е. Ishguzes са неизбежно-логично Ichkudra (Скудра).  Както споделихме, персите наричат „тракийските” земи Скудра, което е и тяхната едноименна сатрапия на Балканите. Всичко това ясно ни подсказва, как персите са възприемали „траките” в средата на I-во хил.пр.н.е.

Както личи от имена на скитските племена във фундаменталните географски сведения на Периегет, Мела и Птолемей, повечето от тях имат тюркска етимология. Тюркската топонимика е съхранена дори и до днес в Източна Европа, като подобно „разпространение” няма „балкански извор”, а централноазиатски.

Около 2500 г. пр.н.е. (според египетски източници, т.е. най-автентичните за тази епоха), Троя била населена с “хората от морето, морските народи”. Тези хора в същите  египетски източници ясно и напълно очевидно-разбираемо са наречени Турча (Тюрча, тоест „тюрки”), както признава и най-големия съвременен лингвист проф. Марио Алинеи. Същите тези хора елините наричат в Егейския регион и „тракианс”, а етруските (на перс. – „етраките”) са назовани от тях като тирсенои (турсенои). Напълно закономерно, някои от тези хора ще бъдат наричани по-късно и „троянци” или „троянци-тракианс”, а според Омир – фригийци (т.е. от Фригия, Мала Азия). Техният език неизбежно е бил древнотюркски и до-индоевропейски.

Нека сега навлезем в „митично-легендарния” период и се опитаме да разгледаме някои сведения, част от които напълно кореспондират с безспорни научни доказателства.  

Според литературната традиция и преданията, т.н. „Троянска война” (част от епохата на „морските народи”) се води между гърците (т.е. най общо „елини”) и пратюрки – в случая „троянци”. След края на войната се предполага, че Троя e напълно разрушена и губи своето значение. Същите предания ни съобщават, че половината от „троянците” се насочва към река Дунав, а другата половина с кораби достига до Сардиния, а оттам и до Апенинския полуостров и по-късно основават етруската цивилизация. Генетичните данни доказват, че „началната” им миграция е достигнала първо до Сицилия и Сардиния, което в общи линии потвърждава легендата за преселението от Мала Азия в тези нови географии. Както споделихме, гръцкото име на етруските е Tyrsenoi (турсенои, тирсенои). На Сенека принадлежи прочутата фраза: «Tuscos Asia sibi vindicat» («Азия счита, че тя е родила туските»). 

Разцветът на Рим започва по време на управлението на етруската династия на Тарквиниите (616 – 509 г.пр.н.е.), които създават римската държавност. Тарквиний (Тарк има очевиден общ корен с Турк/Трак/Атрак).