През 450 г. Лазар Парбеци (Перпеци) пише, че съюзническите армии от Южен Кавказ превземат едно укрепление за защита от “pahane HONSu” (защита срещу Hons, т.е. хуните)

Това е крепостта Chor (Чора, бъдеща Дербент), по чието име е известен проход през Кавказието покрай Каспийско море.

Да се върнем сега назад във времето.

Още през 290 г.пр.н.е. има сведения за членовете на Хунну съюз. Той се състои от 24 племена. Ето някои от тях:

Kuyan (Kian/Kiyan/Qiang) – старо номадско племе, което предхожда Zhou (Джоу) и става негово „брачно партньорско” племе по древен хунски образец. По-късно е заменено от племето Sui/Hui/Yui и Lan (A-Lan = тюрк. алaн, yalan = степ, в кит. фонетика. Lan 阿兰 = A + 阿 Lan 兰 , синоним на кит. семантично име Yancai 奄蔡  = Vast – степ), което отново доказва участието и на аланите в съюз Хунну. Китайската дума yancai, „получена” чрез тогавашната ротация: iyrk/iurcae/hyrcae = китайскотоyancai = > yarcai = > iyrk = скити хиркани.

Yilan – змия = дилом, дилон, гелон е в очевидна конверсия с алани в западната география на скитските полиплеменни обединения.

Да погледнем към Кавказието.

Онагур / оногур са оногурите, които арменски и албански автори наричат хайландури, поради най-вероятната причина, че този термин е малко по-късен и едновременно с това, те не са имали възможност да определят с него никакви други хуни/хони, освен именно оногурите, но под формата онагур. Следователно, оногурите – „Онагур”, превърнали се в армено – албанските текстове в хайландур / айландур, са именно и тези хуни / хони в Кавказ. Тезихуни / хони няма никакъв вариант да бъдат иранци, кимерийци, траки и т.н., защото очевидно отговарят именно на он-огур (от тюрк. 10 огура/общини), едно от най-известните формирования на тюркоезичните хунну / хуни.

Името Оногур често се анализира в конвертация с On-Oğuz – десет (племена) Oğuz. При по-древните от огузките “оghur” тюркски езици, т.е. при прабулгарските огур-тюркски езици, оn ~ оno означава “10” и gar ~ gurs = гур = “племена”. Така Onogurs буквално се превежда като “хората от 10 племена”.

Он-огури или он-оки/10 стрели, десет огура / общини.

Разбира се, подобни обединения могат да се реализират в различни епохи и географии, те биха осъществили отделни миграции и обществена организация върху много територии, но нас преди всичко ни интересуват конкретно онези формати от он-огур / 10 общини, за първи път описани през 5-ти век като живели в Кавказието още през 4-ти век.

Именно тези първи он-огури имат пряко отношение към някои от последвалите прабулгарски / булгарски генези в този регион и директна времева и географска ориентация към тези именно исторически процеси. Най-вероятно, това са общини от  обединението оногур, по това време появило се в по-западни райони, докато останалите му групировки предстои да бъдат изтласкани заедно със сарагурите, угорите и огурите към Кавказието около 463 г. от отстъпващите пред аварите сабири/сибирски хуни.

Сведения за тези ретроспективни геополитически конфигурации ни предоставят не само арменските и пратюркските кавказо-албански летописци от епохата, но също и един известен очевидец – Приск Панийски.

Напълно е възможно, Приск да пише това под въздействието на лични наблюдения, преки свидетелски впечатления от участници в тази миграция, но също и безспорно е ориентиран от сведенията на арменските и кавказо – албанските историци.

Други известни изследователи, като например А. К. Шапошников твърдят, че оногурите още през последната трета на 3-ти век вече обитават Прикубанието и Приазовието. Това са допустими вероятности, но няма категорични доказателства, независимо че по логиката на еволюционните процеси е налице основание да се прави аналогия между някои от тези племенни групи с описаните върху картите хуни / унни, макар и в съответната различна и променлива географска среда и генно-миграционна динамика.

Най-ранните сведения за оногурите са тези от Егише (Елише) в книгата „За Вардан и арменската война”, писана между 458 и 464 г., в което съчинение той споменава, че на север от Чора (Дербентски проход) живеят хуните хайландури (хайландур’к). Според Егише част от аристокрацията на тези хуни дори вече е приела християнството, което е под „въпрос”.

Според А. Д. Гадло хайландури и оногури е едно и също и се доказва първоначално именно от историческите съчинения на Егише, съхранени от Мовзес Каганкатваци (Каланкатуйски), където страната на хайландурите се нарича Агуандрия (понякога по-късно погрешно и като Алуандрия). Това е очевидно страната на племето Агуандур (някои изследователи грешат, като смятат тази държава за страна на аланите, приемайки погрешното наименование „Алуандрия” и възприемайки един политоним, конвертиран от сармати за етноним).

Освен, че това наименование напомня етноним ауангур-авнагур (в сердновековните сирийски текстове така се наричат конкретно и единствено оногурите!), то съответно достатъчно ясно изяснява този „сложен” въпрос, видимо конвертирайки етнонимите.

Сирийските текстове указват на север от Кавказ също и уногондурите (в една и съща епоха и очевидно в една география с хайландурите / агуандури, т.е. в поредната конвертация). Следователно обективно-логично и безспорно хайландурите са общините на оногурите.

Всички летописци и хронисти указват, че уногундурите (т.е. оногундури, оногури) са булгари. Например, византийският патриарх Никифор нарича Кубрат „владетел на уногундурите”. Теофан Изповедник пише, че булгарите, заселили се на Балканите, преди това се наричали уногундури.

Арменската география, написана през 7-ми век от Анани Ширакаци потвърждава конвертацията между булгари и уногундури. Ширакаци пише, че на север от Кавказ живеят купи-булгар (кupi – bulgar), дучи – булкар (duchi – bulkar), огхондор (олхондор) – блкар, оghondor (оlhontor) – blkar  и чдар – болкар (Chdar-bolkar). Онгхондор-блкар (Onghondor – blkar) в Арменската география е безспорна вариация на по-древното vh’ndur-bulgar при Мовзес Хоренаци. Очевидно този вариант на булгарски етноним (от гл. булгама = смесване + огури / общини) отговаря на гръцкия уногундур (уногур или оногур = 10 смесени общини).

По-късно това се препотвърждава и от Дякон Агатий, автор на книгите с актове от  VI Вселенски събор (680-681), който в един по-късен текст от 713 г. към актовете от Събора нарича булгарите на Тервел с името “уногури-булгари”.

След появата в летописите от епохата на политоним булгари, сведенията за оногундури или уногундури (’Ονογουνδούρων, Ούννογουνδούρων) продължават да се споменават, било като булгари – оногундури или респективно като булгари – уногундури.

Теофан в своята „Хронография” споменава както уногундури, така и булгари и котраги. Към края на своя текст, Теофан изобщо престава да използва етноним уногундури / оногундури, а го замества изцяло с булгари. Така конвертацията става напълно очевидна в летописите и след това започва да се употребява единствено булгари.

Известният изследовател Г. Г. Литаврин допуска, че “най-верен” вариант би бил оногундури – булгари (Ούννογουνδούρων Βουλγάρων), без да се разделят двете имена. Това би било донякъде логично, но само когато става въпрос за оногундурите, а не изобщо за всички булгари.

Анастасий Библиотекар в своята „Хронография“ също пише заоногундури – булгари (Onogundurensium Vulgarum) и отделно  закутригури. Тоест, само едно от старите племена – оногундури, е описано като оногундури – булгари, което не определя оногундурите като изобщо всички булгари.

Никифор в „Бревиария“ отблязва, че булгарския владетел Кубрат е вожд на уногундурите (Ούνογουνδούρων). Константин Багренородни в книгата си „За темите“ също отбелязва, че булгарите по-рано са се наричали оногундури (’Ονογουνδούρους). Виждаме колко наивни и профанизирани са били “византийските” автори.

Очевидно е, че освен най-обща ориентация за името и фиксирано към някои събития, подобни сведения, като тези на Багренородни могат единствено да визират само една част от булгарите. Разбира се, Д. Моравчик и И. С. Чичуров са напълно прави, когато пишат, че Константин директно е взаимствал сведения от „Хронография“ на Теофан.

Ю. А. Кулаковски и В. Е. Науменко смятат, че унугури и хунугури се явяват оногури, което е напълно вярно и обективно-логично заключение. Хунугурите (Hunuguri) са описани още от Йордан. Унугури (Ούννουγοῡνοι, Ούννουγούρων) са отразени и от Теофилакт Симоката, като едно от племената пратило посолства с дарове на псевдо-аварите.

През 713 г., Агатий пише в „Деяния на Вселенския събор”, че унугури – булгари (Ούνογούρων Βουλγάρων) нападнали Тракия, като избили и пленили местните християни. Всички тези данни са след появата на политоним булгари и нямат съществена информативност относно наименованието на отделните групи, защото всички те са вече булгари и нито едно от техните екзоетнонимни наименования не би могло самостоятелно да определя и да бъде “етикет” изобщо за всички булгари извън политонимното значение на името.

А. В. Гадло, С. А. Плетньова и някои други изследователи определят авнагурите (ауангур) като оногури.  Същите авнагури се споменават и от Псевдо – Захарий. Очевидно е, че страната Аванг е нахайландурите, т.е. на оногурите-булгари.

Акад. О. И. Прицак смята, че името оногури отговаря на древноруското “угрин”. Според Я. Мелих и П. Н. Лизанец, с името  ogre > ugri “славяните” наричат оногурите, което и наименование по-късно се възприема от унгарците. Във всеки случай, името угри произлиза очевидно от  хуно – булгарското наименование на племенния съюз оногур, от което би следвало да се подразбира, че угрите произлизат от оногурите-тюркобулгари, а не от  угро-фините.

        Нека отново се върнем към Кайъ боз-ок и гелоните…

Няма доказателства, че Дуло клан изобщо е използвал тамгата IYI. Тази тамга няма нищо общо с конвертирането между огури и огузи, защото между тях съответно няма никаква разлика, освен преди всичко основната ротация между З и Р в посока изток-запад, което се вижда и по наименованията им – огуР/огуЗ.

Огуроезичните тюрки – хунобулгари – оногури, сабири, сарагури, авари и т.н. населяват Кавказието векове преди огузоезичните. Така или иначе, Дуло не взаимства която и да било друга тамга, защото си има собствен герб – тризъбец.

Някои изследователи предполагат, че Дуло клан е свързан още с Мете хан (Огуз хан) и е управляваща династия предимно на огуроезичните тюрки, които са в основата на Хунну. По-късно Асена/Ашина управлява предимно огузоезичните тюрки. Именно от времето на Мете хан езиковото разделение между огури иогузи завършва, ето защо и двете тюркоезични групи го възприемат за свой “прародител” – за огурите той остава Мете/Моде багатур шанюй, а за огузите – съответно определен като Огуз хан. В този контекст, предполагаем родоначалник на Дуло и съответно на Кайъ би следвало да е един и същ човек, един общ “прародител”, което и косвено би свързало общата им еволюция. Независимо от подобно предположение, тамгите са различни.

Всъщност Мете/Огуз е първи обединител и император на Хунну и поставил основите на древното общотюркско законотворчество под формата на Торе. Често племената на огури и огузи се конвертират в историята поради смяна на диалектните форми по време на миграциите, но запазват номерациите на общините си, особено на големите обединения. Например 10 общини-оноки илион-огури е “патент” за огуроезичните тюрки, за разлика от 9 общини – токузогуз, които съществуват и при огуроезичните под формата на токургур (в гръцки вариант – кутригур).

Повечето огуроезични тюрки говорят днес на нетюркски езици с изключение на чувашите. Но, във всеки случай Дуло клан не използва тамгата на Кайъ боз-ок.

Дуло се появява от дулусите, а като династия произлиза от Ашина в ЗТХ (Западен тюркски хаганат).

Затова и по силата на обективната логика и историко-географските предпоставки и факти, именно част от един кавказки огур (т.е. по това време общината е огуроезична) е привнесъл тамгата си сред аспаруховите булгари по време и след миграцията на оногурите/утигури към Балканите, поради факта, че по това време (7-ми век) в Кавказието все още няма трайно заселили се огузки общини, докато има достатъчно много данни за огурски още от края на 4-ти век. Този огур не е мигрирал с Аспарух, а най-вероятно само една негова група (привнесла тамгата на Балканите), докато останала част е продължила да живее сред старата си география, съхранила се е във войните с арабите, а след това земите й са населени с огузоезични тюрки и общината съответно става огузка. Тъй като по това време няма никакви особени различия между тюркоезичните племена, освен диалектите, то също и самата територия се възприема за общодържавна, независимо от сътресенията в ЗТХ и временните или трайни загуби на отделни територии. Но Западен и Източен хаганат така или иначе се възприемат за единна държавност, въпреки че това е вече повече условно възприятие в науката, а Кубратова България (Оногурия) е форма на възстановяване или по смисъл продължение на държавността на ЗТХ в друг формат (единствено чрез Дуло клан) и това е описано като събитие достатъчно ясно върху Орхонските надписи, макар и без да се конкретизират имена.

Да си припомним, че Западен тюркски хаганат е населен предимно с огуроезични тюрки, независимо че има управленска ротация между Дуло/Дулуси и Ашина/Нушиби. Цялата администрация на ЗТХ е предимно от кавказките барсили, хазари и сабири (от хуно – булгарската огуроезична група), а ядротото на държавата е изградено от източните земи на някогашната хунска “първа” Оногурия на Денгезих и Ирник, след като Истеми джабгу разгромява псевдо-аварите и сключва съюз с оногур / утигурския владетел Анагей хан и заедно с него атакуват Крим и Боспор, поставяйки началото на ЗТХ.

Нашите търсения към тази община могат да започнат още от епохата преди Херодот, макар и той да ни дава известни индикации и ориентири.

Да започнем от синовете на Херкулес. Средният (втори) син на Heracleus (Хуркулес) е Gelon (Гелон) – т.е. “змия” (от тюрк. jelon, jylan – джилан/жилан/йилан/илан = змия). На волжко-булгарски език – “дилом”, също и в булгарския календар = „змия”.

В епохата на формирането си, вероятно около началото на 3-то хилядолетие пр.н.е., племенната група Gelon е очевидно предтеча съответно на gelons (гелони), станали по-известни в историята от съчиненията на Херодот. Пратюркските етноними (много вероятно ендоетноними) в този случай не подлежат на съмнение. Вероятно-логично, някъде сред гелоните, би следвало да потърсим по-късно и част от бъдещите алани, но много преди този полиетноним да се свърже с думата „саклан / алан” – „поле” и т.н. Gelons – хора, живеещи по времето на Херодот в земята на вudins (будините), т.е., живеят в земята на „хората, телата, обикновените хора” = тюрк. – будини / будун =„телата”. Вероятното тълкуване е „масата, хората”, което е твърде общо понятие. Самите gelons, според Херодот, са активно ангажирани в селското стопанство и градинарството, като „дори” и “ядат хляб”, което очевидно е направило впечатление на „бащата на историята”. При по-задълбочено изследване, ние бихме открили една твърде съществена и пряка връзка между гелоните с някои по-късни хуно – булгарски групи в региона на Кавказието. Но, преди това е добре да знаем, че gelons и gelonias са в “изобилие” в Античността, те не са само едно фиксирано поселение и са добре известни на своите съседи в различни географии и епохи.  В монголския език gelonias се трансформира в kais, а в китайските източници  са известни като Hi/Si (поради редуването на H/S). Така, според тези източници, kais се превръща във формат от Хунну през 200 г. пр. н.е. Около 7-ми век от н.е. те са част от Кимек каганат, а през 11-ти век са вече икумани (кais на гръцки = кумани) и кuns (на унгарски = кумани). Съществено доказателство за тези трансформации са сведенията за тяхното пребиваване в Северното Причерноморие сред Къпчакската конфедерация, където в аналите на Рус каганат са записани с прилагателните “Змиев, Змеев” (змия) и “Чешуев” (риба).

Нека се върнем отново в “още по-древни” времена.

За сарматските тюрки пише и великия географ Помпоний Мела: „Будините населяват дървения град Гелоний. В близко съседство с тях тисагетите и турките живеят в обширни гори…” (Помпоний Мела, II, 19, 116).

Летописецът Moisei Chorenatsi/Мовзес Хоренаци (410-490) пише, че около 410 г. Кавказ е “земята на хуните” и е населена от хора с етноним “басили” (бас-ил – „управлявящите”, т.е. от тюрк. бас/ баш – глава и ил – страна). Басилите са добре известните ни барсили, превърнало се в едно от кавказките булгарски племена и по-късно заело почти цялата администрация в Западен тюркски хаганат. Фактически, според тези сведения се оказва, че именно басилите се конвертират с хазарите, което много добре е описал още Йоан Ефески.

Йоан Ефески пише за трима братя, един от които е Барзалия, заселил се в дн.Северен Дагестан, точно там, където Периегет фиксира хуните/унни през 2-ри век. Ефески твърди, че тримата братя идват от Имеонските планини, т.е. от земите на планината Тян-Шан (не Памир, както се опитват да интерпретират някои съвременни изследователи), които са територии именно и конкретно на хунну по това време, понеже няма и друга възможност в тази епоха, станала обект на описанията от Ефески. Вторият брат Булгар достигнал до Балканите, а третият – Хазарик се заселил в Кавказието. Това, разбира се, са наименования на племенни групи, защото е ясно, че няма никакви достоверни сведения за такива „братя”, но напълно очевидно е и това, че тези племена са “братски”, или дори по-скоро са три части от един народ, след като са „братя”.

Кои биха могли да бъдат тези басили – „управляващи” в Кавказкия район и на север от него, освен една мигрирала част от хуните/унни?

В Северен Кавказ през 5-ти век са разположени т.нар. „кавказки хуни”. По това време там са именно Kayis (Haitaks – планинските Kayis). Това е племето/община Кайъ (известена още като Kai), което на китайски, както вече споделихме, е Hi (霫) и Si (pyn. Xi 奚, yiei – qaj), което очевидно се конвертира вKais, т.е. с монголското наименование на гелоните. Следователно Кайъ боз-ок през 5-ти век е фактически част от кавказките хуни, тоест от булгарската огурска група.

Най-вероятно от „хайтакс / планинските” произлиза и името „хайландури”. Захайландури пише единствено Елише, което е очевидно арменска форма, определяща  лексикално обединение между „хайтак” и разпространената хунска дума за община – „дур, дзур”, до съставната дума / наименование „хайландур”, което в „оригинал” би трябвало да звучи като „айтакдур, айтакдзур” или в “по-буквален” превод предполагаемо – логично като „лунни общини”. Това може да се тълкува и като „планинските общини”, след като тази група хуни „владее” Кавказ, а самата планина е определена за „земя на хуните”.

В средата на 5-ти век в Кавказието пристигат масирано още многобройни групи от оногурите и също сарагурите и сабирите, като самите хайландури неизбежно стават община от тази по-голяма конфедерация.

Става ясно, че хайландурите са т.нар. хони (т.е. група от хуните), но не са изобщо „всички хуни”, а още по-малко хуните на Атила или пък миграция на изток на постатилови хуни. Фиксацията от страна на Елише върху екзоетноним „хайландури”, а същевременно и използването и на екзоетноним „хони” за един и същ народ по тези земи, би следвало и да ни подскаже, чехайландурите / хони са самостоятелна етническа група, едновременно и наред с това част от общото и събирателно наименование хуни, конкретно в тази география и епоха са вече оногурите в Кавказ, част от които е Кайъ.

Летописецът Елише ни показва страната на хуните – хайландури (хони), като е напълно очевидно, че южната й граница преминава през Кавказките планини от Дербент до Дарял (т.е. от Чора до Аланските врати). Така тези племена отговарят на „куни/кхуни/хони/уни/унни”, описани от видните географи Периегет и Птолемей още през 2-ри век. „Терминът” хон / кхон в случая се конвертира напълно с китайската дума „ху / хун”, т.е. „новодошли, външни, чужденци”. Така, след като в средата на 5-ти век в Кавказието пристигат масирано оногурите, сарагурите и сабирите, то самите хайландури стават неизбежно община от тази по-голяма родствена конфедерация.

Хунската (огуро – булгарска община), известна по-късно и от „списъка” на Махмуд Кашгари като Kaiyg, е покорена и присъединена към Хунну още от Maodun (Мете хан)  в 200 г. пр. н.е., което абсолютно се припокрива със сведенията за кais/гелони на старомонголски сянби и монголски език. Тази община играе съществена роля в историята на кимеките, западните кумани, Китай, Азербайджан, Персия и е основна в историята на Османската Империя.  В този контекст, ние имаме основание да приемем логичната възможност, че хайландурите / кай-ландури – хайтакдур (хайтакдзур, кай-такдур) е фактически онзи хунски етноним, появил се по времето на Елише и зад който прозират древните гелони.

Gelon (Джилани, също Gilaki в Иран и Kaita в Кавказ) е компонент от Kumyks, от Кайъ в Турция, Уран и Uryankhai в Dzungaria / Джунгария.

Gelon е едно от двете скитски племена в литературните източници, които могат да бъдат проследени от 6 век пр.н.е. буквално до днес. Така gelon става едно от най-известните „браншови” тюркски племена, защото са били “стара династична майка” на племе от източните хуни, най-вероятно първоначално разклонение на динлини и по-късно на дулуси  (Гелон = Джидан = Джилан =Гилян = Гелон = Kayi = Хайдак), което мигрирайки в западна посока става група от кавказките булгар-скити и по-късно на оногурите / оногундури.

Кайъ (хайландур) попадат в Източното крило на Хунската държава в Европа – Утигур (оногури / оногундури, група от хуно-булгарите).

Тамгата на Кайъ IYI е открита и върху монети на Александър Македонски, също и върху етруски артефакти от първата половина на 1-во хил.пр.н.е. Неслучайно тамгата на Кайъ (IYI) е открита върху монети на Александър Македонски, тъй като очевидно е възприета след неговия кратък поход в Кавказието. Това, което препотвърждава многовековната съхранена символика, е откриването й сред прабулгарите-оногури в Кавказието и съответно-неизбежно и при по-късните османци.

Kuu = бял е също и диалектен синоним на “ак” със семантично съответствие в “благороден”. “Kuu” се конвертира в Кау = Кавказ = Бели скалисти планини. “Kuu” се явява Кав = Кавказ, т.е. kavkan  е старослав. дума на тюрк. Kuu Kas = Кавказ (Вж. Херодот, IV, 59 и 69).

В тюрк. езици Ку/kuu е “бяло”, докато втората част от думите Кавказ и Kroukas е Кас, което означава в тюрк.езици “скали, скалисти планини”.

“Скитите… наричат планината Кавказ Croucasis, което означава “бял, покрит със сняг” (Плиний 6.XIX)

Интересна е етимологията на скитската дума Каукас (Кавказ). Първата й част кау на тюрк. езици също означава “сиво-жълто-бял”, давайки основата на етноним къучак ~ къфчак ~ къпчак ~ къу ~ ки ~ жии и т.н., достикайки до къу – “лебед” = Кий = Киев.

Плиний Секунд (1-ви век) пише, че скитите наричат Кавказките планини с името Кроукос, т.е. “бели от сняг”‘(Вж. Латишев В.В., 1896, т. 1, изд. 2, 185). На тюрк. език кърау = замръзнал, сняг, а кас = скала, скалиста планина. В тюрк.алтайските езици  кад~каз = скала.

Всички тези конвертации ни дават основание да допуснем, че Кайъ боз-ок (османлиите) са древните гелони, което ги определя като тюрко-скитско племе и по-късно като хуно-булгарска оногурска община в Кавказието.

Средният син на Херкулес е Gelon (Гелон) – “змия”, от тюркски jelon,  jylan – илан, а съответно на волжко-булгарски език е дилом, също и в булгарския древен календар означава змия.

В епохата на формиране и по-конкретно около началото на III-то хил.пр.н.е. племенната групировка под името Gelon е предтеча на Gelons / гелони.

Пратюркските етноними в тези случаи очевидно не подлежат на съмнение. Вероятно някъде сред гелоните би следвало да потърсим бъдещите алани / аорси, много преди този етноним да се свърже с думата „саклан” – „поле” и т.н.

Gelons – хора, живеещи по времето на Херодот в земята на Budins, тоест живеят в земята на „хората, телата, обикновените хора”. Вероятното тълкуване е „масата, хората”.

Gelons са активно ангажирани в селското стопанство и градинарството, но също и ядат хляб, което очевидно е направило впечатление на Херодот. Яденето на хляб е или някаква „простонародна” дейност и занимание, или отличава този народ изобщо в начина на живот по това време и в конкретната география, защото тези хора не предпочитат месоядството и млекопиенето. Според Херодот: “…gelons са били гърци от отдавна, те говорят отчасти скитски и отчасти елински”. В такъв случай, как би могло да се изолира етноним вudini/будини, които едновременно с това са и гелони, стига Херодот да ни описва все пак конкретен народ, а не просто заселили се там обикновени гръцки селяни?

Gelon е бил дървен град на гелоните, изгорен от персите по време на кампанията им в Скития. Древният Gelon е открит край село Belsk и останките му са впечатляващи. Това и доказва, че племето гелони не би могло да населява само един град, защото по това време са налице градове-държави, които са определящи по смисъл и цели народи.

Будините са били номади-животновъди, те са коренните жители в тази география, но говорят различен език от гелоните. Гелоните също са животновъди и говорят не-елински език, но различен от този на будините. Следователно има коренни жители в лицето на будините, които говорят освен различен език от този на гелоните, но различен и от този на елините, а гелоните съответно също говорят на някакъв „трети” език. Херодот не определя езика нито на будините, нито на гелоните за персийски или изобщо за някакъв ирански диалект.

Очевидно това е епохата на разделението на огурските и огузките езици, което разделение завършва около 3-ти в.пр.н.е.

“Budun” от тюрк. език – “посредствен, обикновен човек, масата от хора, човек/тяло от масата”, подобно също на “племена, племе, народ”. Думата е родствена съответно на думата в английския език – “боди” (тяло), което е и едно от доказателствата за разпространението на пратюркските езици в Британия чрез настъплението на хуните.

Именно земите на гелоните описани от Херодот са фиксирани по-късно от Мела и Плиний като територия на тюрките.

Gelon  (Джилани, Gilaki) в Иран, Kaita в Кавказ, също е компонент на Kumyks и Кайъ в Турция, Уран и Uryankhai в Dzungaria.

Gelon е едно от двете скитски племена в литературните източници, които могат да бъдат проследени от 6 век. пр.н.е. до днес. Gelon е и сред най-известните “браншови” тюркски племена, те са били “стара династична майка” на племената на източните хуни и съответно са разклонение на дулусите (динлини, дулу, Дуло клан).

Kuu = бял (диалектен синоним – “АК “) със семантически израз – “благороден”. Kuu Kağan = Ак Kağan. “Kuu” се трансформира в Кау, което съответно дава името “Кавказ” = “бели скалисти планини”.

Скитското племе описано от Херодот под името Гелон = Джидан / Джилан / Гилян = Kayi / Хайдак / Джидан, което неизбежно попада сред групата на кавказките булгари.

Хунската (булгар – огурска) община, известна по-късно и от „списъка” на Махмуд Кашгари като Kaiyg е покорена и присъединена към Хунну още от Maodun Dulo / Мете хан  в 200 г. пр. н.е. и играе съществена роля в историята на кимеките, западните кумани, Китай, Азербайджан, Персия и е водеща в историята на Османската Империя.

В този контекст ние приемаме, че много вероятно хайландур (хайтакдур, хайтадзур) е един от хунските племенни етноними в Кавказието, появил се по времето на Елише и зад който стоят някогашните гелони.

Арменските автори от епохата определят Kayi конкретно като племето Highlandurs, което е безспорен вариант на етноним Onogunduri.

Кайъ / Хайландур попадат в източното крило Утигур на оногури / оногундури и вероятно са едно от десетте племена на тази конфедерация.

Следователно би трябвало да приемем, че това са хайландурите, т.е. оногурите. Ще изключим възможността хуните / унни от Прикаспието да са първично обединение на групи от скитски племена, като ще приемем неизбежното, че това са поселенията, станали известни в един период и като хазири / басили. Хазирите (хазари) са група от огурските тюркски племена и част от булгарската етноносфера.

Hajlandurs – оногур-Кайъ/Kaepych/Hajlandurkh-хайтакс (Kayi, бъдещите османци след 13-ти в.) са преобладаващо носители на Hg Y-ДНК R1a1