Етимология

Английски език – buta – сляп.

Ачешки език (провинция Ачех, Индонезия и  някои части на Малайзия )  – buta – сляп.

Биколски език  (Филипини) –  buta – сляп.

Български език – Бют  – отнася за до „Баташко клане”.

Благарски език (Пауа, Нова Гвинея) – buta – четири.

Френски език – (глагол, трето лице, ед.число) – buta – опора.

Хауса (Хауса е чадският език, който се Говори основно в южните части на Нигер и северните части на Нигерия) – būtā̀  – 1. Кана за задържане на вода; 2. Чайник 3. Кратуна.

Хилигайонски език (Филипини) – butá – сляп,  butâ – зареден, пълен, попълнен.

Унгарски език – buta  – глупав, тъп

Индонезийски език

Етимология 1

Съществително – от малайски buta (“слепи”), от пра-малайско-полинезийски * buta, от пра-австронезийски * buca. Прилагателно – сляп, не знаещ

Етимология 2

 От явански  ꦧꦸꦠ (buta, “гигант”), от санскрит तूत (bhūta, “демон”).

Производни термини:

• kebutaan – слепота;
• membuta – ослепява;
• membutakan – незрящ.

Съставни  термини:

• buta aksara – неграмотен;
• buta ayam – сляпо пиле;
• buta bahasa – сляп език;
• buta huruf – неграмотен;
• buta kayu – дървена щора;
• buta malam – сляпа нощ.

Ирландски език

buta

Етимология 1

1. butt- буре (за вино и др.)

Етимология 2

1. Седалище (на човек), дебел край, запас;
2. (Географски) – затънтено място;
3. Набит човек.

Етимология 3

1. Алтернативна форма от babhta (обувка, нещо, дадено за изравняване на размяна; нещо, което се обменя; добавяне).

Японски език

1. Романизирана транскрипция от ぶた – прасета;
2. Романизирана транскрипция от ブタ – прасе.

Малайски език:

Buta – сляп;

Северen Катандуанс Биколано (Филипини)

Butá – сляп;

Старофризийски език (германска езикова група):

Būta – освен когато.

Пхути, (Сипхути ) език (Кралство Лесото, райони в ЮАР),Суахили,  също така и езикът Свази или Свати (ЮАР)

От Прото-Банту език – bʊ́ʊdia. –búta – запитване. 

Полски език

buta – *butěti (църковно-словенски):

1. Високомерие, арогантност, надменност дързост;
2. Горделивост, надутост.

Татарски език

Buta – Малкото на камилата 

Варай-варай език (Филипини)

Butá – сляп           

ОРНАМЕНТИКА

Ин и Ян

Ин е пасивен елемент на упадъка (т.е. който клони надолу) и се свързва с водата, земята, нощта и Луната. Ян е активен елемент на развитието, съзиданието (т.е. възход, изкачване) и се свързва с огъня, въздуха, деня и Слънцето. Ян елементите са чисти и видими, докато ин елементите са скрити и неуловими или едва доловими. Ин често се асоциира с водата и земята, докато ян е асоцииран от огъня и въздуха. Що се отнася до хората, приема се че жените имат по-голямо количество ин елемент, докато мъжете повече ян. Ин се отнася до женствеността (естроген), а Ян до мъжествеността (тестостерон). Затова ин е наричан също женски елемент, а пък ян – мъжки. В същото време и двата пола притежават от другия елемент в себе си и дори при достигане на желаната вътрешна хармония двата елемента се хармонизират у човека.

Персийски-Турски

Пафта (от персийски-турски pafta) – ухо на игла  или още чапрази (от перс.-тур. çapraz) – кръст (Чапраз още се използва в българският език за наименование на кръстосаното разположение на зъбите на трион.).  Представлява  украсени метални токи за колан, играещи ролята и на накит в женската народна носия в България. Предимно са две плочки, едната снабдена с кукичка, а другата – с брънка за закачане на кукичката. Поради голямата повърхност за ювелирна обработка, тези накити се отличават с богато разнообразие на декоративните мотиви и сюжети. Най-често срещаните са композициите от арабските елементи и орнаментите от флората (цветя, листа, клонки, гроздове) и фауната (пауни, гълъби, двуглави птици, змии). Освен тях, на някои пафти могат да се видят цели библейски сцени: Рождество, Благовещение и Възкресение. Изпълнението им е доста разнообразно и в релефно отношение. Пафтите са изработвани от кована мед или друг метал, който в следствие се посребрява или позлатява. Традиционно ги носят само омъжените жени, след като ги получат като дар при годежа или сватбата си. Символиката на накитите е представлявала средство за защита от лоши сили и по-специално коланът и пафтите са били за защита на детеродните органи на жената.

Азербайджан

Бута се счита за символ на Азербайджан.

Buta – орнамента, известен в източните страни на широка територия, е типичен детайл от азербайджанската национална орнаментика. Buta мотивът често се използва от азербайджанските майстори. Има много видове Buta, като някои от тях имат своето символично значение. Днес този орнамент е широко използван в Азербайджан: върху килими, текстил и декорация на сгради. Бута е един от най-преобладаващите и най-богатите декоративни елементи на декоративното изкуство на Азербайджан. Бута е корона на азербайджанското изкуство и литература, национална стойност и красота. То е също знакът на азербайджанската история. Прилича на бадем или пъпка. Бута принадлежи към епохата на поклонението на огъня. Символът изобразява слънцето и огъня. Той е широко използван в килими от Баку, Карабах, Гянджа, Нахичеван, Салян, Муган, Ардабил, Табриз, както и в интериорния дизайн на сгради, облекло и други модели на изкуството.

Девическата кула в гр. Баку – градът на светлината.

Бакинският историк Сара Ашурбайли изчислила, че кулата трябва да е построена през IV-VI век. Това се дължи на необичайната конструкция на кулата, разликата между камъка, използван в кулата, и камъка на средновековния град около него и различните легенди за Девическата кула.

Друга група изследователи смятат, че кулата е построена през 11 век. Причината за това е надписът на височина 14 метра на южната стена на кулата, в която се чете Qubbeye Masud ibn Davud в стар арабски надпис. Епиграфът Машадиханим Немат изучава надписа и обяснява думата „qübbə“ (Кубе, купол) като „qüllə“ или кула, така че Masud ibn Davud би бил архитектът на кулата. Архитектът на Кулата Mardakan от 14-ти век, Абдулмайди ибн Масуд, се смята за негов потомък.

Въпреки това, за разлика от надписите на Мардаканската кула и другия надпис на кулата Sabayil в залива на Баку, надписът върху Девическата кула не включва думите „Amale ustad“ или „memale“ (конструктор или архитект) преди Qubbeye Masud ibn Davud. Следователно надписът не се отнася непременно до архитекта на кулата. Местоположението на надписния камък, високо над кулата, предполага, че е било поставено там случайно или поне не по дизайн на архитекта. Надписите обикновено са разположени така, че да могат да бъдат прочетени от минувачите, но надписът “Девическа кула“ е твърде висок, за да се вижда лесно.

Историкът Бретаницкий Велиев слива и двете гледни точки и казва, че кулата е построена в два етапа: през V-VI и XII век. Велиев свързва историята на кулата със зороастризма и поклонението на огъня, а азербайджанският поет Самад Вургун пише в своя ‘Епос’ от 60-те години на миналия век, че кулата е построена преди 800 години.

Структурата на кулата кара някои учени да я датират към по-древни времена. Те свързват Девическата кула със зороастризма и богините Митра и Анахита. Кулата може би е била зороастрийски храм, построен под влиянието на кулите на храма Каспиана и Мидия, част от древния опожарен град Атеши Бакуан, която е стояла сред естествените пожари на Каспийското крайбрежие.

Архитект Н. Рзаев пише, че баканските и баханските племена са живели близо до Баку в древни времена. Bak или bakh означава да гледам, наблюдавам. Рзаев твърди, че Баку е името, дадено от местното население на хълмисто, Bak-i, кула, Девическата кула е била използвана като наблюдателна кула. Някои учени смятат, че в Азербайджан са построени кули за наблюдение, подобни на тези в Европа, и че Девическата кула е една от тези защитни кули.

Други учени смятат, че кулата е построена заедно с бакинските крепостни стени през Средновековието и е част от защитните укрепления на града.

Неотдавна необичайните характеристики на кулата накараха археолозите да заключат, че през 12-ти век тя е била използвана като обсерватория. Проф. Ахмадов смята, че 30-те изсечени каменни издатини в долната част на кулата и 31 издатини в горната част, свързани с каменна лента, могат да бъдат свързани с дните от месеца, като е възможно да се наблюдават небето, звездите и съзвездията.

Има различни интерпретации на термина ‘девица’  в името на кулата. Някои учени свързват тази дума с легенди, които нямат известна историческа основа. Други се опитват да датират кулата до епохата на Персийската империя Сасанид (224-636 г. сл.н.е.) или още по-назад и използват името като аргумент. Девически кули съществуват не само в Баку и Азербайджан, но и в други страни от Изтока. Разкопките показват, че повечето от тях датират от средновековието. Смята се, че те носят името „Девическа кула “, което символизира тяхната непревземаемост от врага по време на атака. Кулите са били за князе и техните семейства. Девическата кула в Баку и другите в Азербайджан (в Шемахи и Исмаил) са наистина добре изградени и непревземаеми. Тази гледна точка е най-вероятното обяснение за името „Девическа кула“.

Някои учени смятат, че това име не означава само непревземаемост, а е свързано с религиозните вярвания на древните племена. Терминът девойка (qiz) е знак на водната богиня Анахита, записана в зороастрийското писание Авеста. В ислямския период тези храмове са изгубили религиозно значение и са станали само защитни укрепления.

Религиозните вярвания също могат да обяснят загадката на Девическата кула. Слънцето и светлината са важни символи във всяка религиозна философия, но са особено важни в зороастризма, религията на управляващите класове в Сасанидската империя. Един от символите на огъня и светлината е бута, който носи формата на сълза или номер девет (често срещан във Великобритания в печати на Пейсли). Бута идва от санскритската дума Буда, която означава светлина. Формата на бута е широко използвана в декоративното и приложното изкуство и се намира в много предмети, открити в стария Баку. Бута има формата на цифрите шест и девет, а мъдростта на тези числа принадлежи на Бога. Ако Девическата кула се гледа от въздуха, тя има формата на бута или цифра шест или девет.

Също така, гледайки от въздуха (Старият град Баку), ако градът със стени е врата, Девическата кула е нейната ключалка. Може да заключим, че Девическата кула е ключът към тайната на името на Баку.

гр. БУДАПЕЩА 

Градът е образуван чрез декрет за сливане на три близки един до друг различни градове през 1873 год.. Това са разположените на западния бряг на Дунава Буда и Обуда (Старата Буда), както разположения на източния бряг на р. Дунав – Пеща. Първото населено място, което е описано като град на това място е римският Аквинкум (Aquincum), основан след установяване на римска власт през първия век на н.е, който по-късно е напълно разрушен от варварските нашествия. Намирал се е на мястото, известно по-късно като Обуда, днешният Трети квартал на Будапеща. Името Пеща (Pest) понякога е изписвано и като Pesth. Подобен, широко разпространен топоним в Унгария е „Беч”. Например, центърът на Пеща се нарича Újbécs (Уйбеч – нов беч, от унгарски új – нов). Други топоними от този род са Kis-Bécs (унг. kis – малък), Szamos-Bécs (на унгарски – számos – много), както и старото име на Виена – Bécs (заето от унгарски в сръбски от ХVІ в., също и в турски). Според унгарските автори, формата Беч е заета от езика на аварите или прабългарите, тъй като няма обяснение в унгарския език. (ЯМ-БМ, стр. 21-22). П. Скок обяснява(PS-ERHSJ-1,стр.129-130), че унгарското Bécs (беч – Будапеща, Виена) е родствено с куманското Beč – “изба, подземие” (заето в български бечъ и румънски beci – изба, подземие СИ-РРОД,стр.32).

Аварският некропол в Будапеща е използван до 850 г., т.е. в границите на І-то Българско царство.

През VI-ти век в този район трайно се настаняват и авари, които през 7-8 век образуват обширна, но разноплеменна Аварска държава. Заедно с аварите, тук се заселват и голяма част от кутригурите, племе родствено на прикавказки българи – оногури (оногундури). В много исторически справочници за този район, включително и български, малко се говори за оногурите-българи. Днешните унгарци обаче помнят за тях и когато говорят за някои древни събития, използват израза “то е още от българско време”! Причината за това е, че унгарската държава е образувана върху територия, която поне 100 години е била част от територията на обширното тогава Първо българско царство.  Съвременните унгарски археолози и историци споменават оногурите-българи като важна част от населението на Централно-европейската низина , като намират много техни археологически паметници. Едно от най-важните археологически свидетелства за присъствието на ранни българи е съкровището от Наги Сент Миклош – богато украсен и орнаментиран златен сервиз, ползван от ранно-български владетели, върху който има руни на коптски език.

В санскритският език и по-късните езици от Северна Индия (хинди), „печ“ означава запад, санскритската дума Буда, означаваща светлина, а  българското значение на думата пещ (съоръжение за изпичане на храна) могат да определят,  че значението на името Будапеща също е град на светлината и огъня.

гр.Бута –  Демократична република Конго

Бута (на френски и на суахили: Buta) е град в северната част на Демократична република Конго, столица на провинция Ба Уеле. Разположен е на река Итимбири, на 320 километра северно от Екватора.

Суахили е аглутинативен език от групата банту. Лексиката му е значително повлияна от арабския език, включително и неговата писменост.

Бутанте (окръг Сао Пауло)

Бутанта (португалски butɐ̃ˈtɐ̃, от тупите за „смачкана почва” или “ сгъстена маса“) е район на град Сао Пауло, Бразилия. Старият Тупи или класическият Тупи е изчезнал тупиански език, който се е говорил от родените тупи хора от Бразилия.

гр.Видин (Будим, Будин, Бдин)

Отново срещаме  Будим, Будин, Бдин (от санскритската дума Буда, означаваща светлина)

От Бдин идва българският глагол „бдя“, ”виждам” или още ”наблюдавам”( държа под око). Разположен на стратегическо място на Дунав, този град ”държи под око” не само реката, но и двата бряга. Още е известен като Бдин – ”Бдителен град”.

Вила Армира

Символите, изобразяващи слънцето се срещат по цялата Земя. Ето например древноримската мозайка във вила Армира (Ивайловград) на която са изобразени познатите ни вече „свастика“ и „бута“.

Бутан

Кралство Бутан (на дзонгкха: འབྲུག་ཡུལ་) е планинска страна в Южна Азия, която се намира между Народна република Китай и Индия. „Бутан“ вероятно произлиза от санскритската дума бху-тхан, което означава „висока земя“, също възможно от санскритската дума Буда, означаваща светлина или високата земя на светлината.

В исторически план Бутан е известен с много имена като Лхо-мон („Южната земя на мрака“), Лхо Ценденйонг („Южната земя на сандаловото дърво“), Лхомен Кхазхи („Южната страна на четирите пътеки“) и Лхо Мен Йонг („Южната страна на лековитите билки“).

Грузия

(грузински: ბორჯღალი; също Борджгала или Борджгало) е грузински символ на Слънцето със седем въртящи се крила. Тя е свързана с арменския знак за вечността.

Смята се, че терминът Борджали произлиза от мегрелийската дума ბარჩხალი (‘barchkhali’), което буквално означава ‘силно блестящо’. Някои други учени смятат, че той има различен произход. В стария мегрелийски „бор“ означава ‘време’, а ‘гал’ означава ‘преминаване’ или ‘поток’. Така че цялата фраза означава ‘течението на времето’.

Бута, (бълг., глаг. Бутам) би може да значи, че трябва да “избутаме” времето, в което сме попаднали по своя воля, чрез нашите избори т.е. сме се “набутали” сами за наказание тук – в света на слънцето и огъня, където е времето.