Влиянието на Турция върху Балканите е огромно. Както и обратното. В тази статия няма да пишем за политика, а за история. Историята на балканска Турция и турските Балкани. Съвременните балкански държави са следствие на Османската империя точно толкова, колкото съвременна Турция е наследник на Балканите. Но да се обърнем към историята…

Османската държава е създадена през 1299 г. Била малък бейлик на няколко часа път от Константинопол, столица на Римската империя (Византия). Бейликът се намирал в Мала Азия, а не на Балканите. По онова време никой не можел дори да си представи, че тази малка и неизвестна държавица ще се превърне в световна империя. Няколкото хиляди поданици на Осман бей строяли ханове, обработвали земята и гледали огромни стада, предимно овце. Неизвестно защо, на Осман бей му хрумнало да не облага с данъци  новозаселилите се в неговата държавица. Решил, че всеки може да стане поданик на бейството, независимо от етнически произход и религия. Наред с това решил, че хората ще спят безплатно в хановете, докато някой ден не си построят собствени домове. Нещо още по-странно – решил да ги храни и облича безплатно. Отгоре на всичко, обичал често да си сваля собствената риза и да я подарява на непознати хора. Това странно поведение на владетелят направило огромно впечатление на съседните държави и държавици и бейликът на Осман станал известен. Хиляди хора от Мала Азия и Балканите започвали да се заселват в неговата държава. Имало всякакви – гърци, българи, сърби, власи, гермиянци, караманци, каресийци, айдънци, роми, та дори и хора от Западна Европа, предимно французи, италианци и немци. Само за две-три години, населението на бейликът, вече превърнал се в емирство, станало стократно по-голямо, но преобладавали мъжете. Тези мъже били верни до смърт на Осман бей и станали ядрото на неговата войска. Обаче, Осман изобщо не смятал да воюва, докато не го нападне някой. Нападнали го буквално всички – както мюсюлманските, така и християнските му съседи. Мюсюлманските държави дори създали голям Антиосмански съюз, чиято цел била да унищожат Осман и държавата му. Византия също го нападнала. Така малката държавица на Осман, но вече имаща голяма и вярна на владетеля си армия, била принудена да воюва. Войската му, предимно от балканци, се справила с враговете – победила всички и държавата се разширила. Малко хора знаят, че първите войни на османците били отбранителни против мюсюлмани, а не против християни. Осман бил мюсюлманин, но нямал друг изход, освен да разгроми съседните си мюсюлмански държави. Разгромил и християнската Византия, която също го нападнала и си получила заслуженото поражение. Така, около 1310 година, Османското емирство вече представлявало една все още малка държава, но с могъща армия, която вече всявала страх и респект на всеки, който имал намерение да я нападне. Хора от цял свят продължавали да се заселват в османските земи. Много византийски аристократи станали османски поданици. Столицата Сьогют се превърнала в оживен търговски център. След неговата смърт, владетел станал синът му Орхан емир. Той продължил политиката на баща си. Столица станала Бурса. Византийците сключили военен съюз с емирът на държавата Айдън – Омур. За всеки случай, за да могат по време на война с Осман, да го принудят да воюва с две сериозни сили. За нещастие на византийците, Омур бил убит с арбалет от каталаните край Измир (Смирна) и те нямали друг избор, освен да сключат съюз с османците. Орхан и неговите хора започнали да играят основна роля във византийските междуособици, граждански войни и изобщо в делата на Римската империя. Така османците се настанили в Галиполи, в крепостта Цимпе, понеже имали големи заслуги за византийската политика. Много османски поданици били от смесени бракове, майките на повечето били гъркини и други балканки. Самият Орхан се оженил за византийска принцеса. След смъртта му, владетел станал синът му Мурад емир, по майка грък. Това станало през 1362 г. Мурад пренесъл през 1369 година столицата в Едирне (Одрин), понеже смятал да обяви държавата си за империя, а голяма част от поданиците му били балканци или хора, свързани чрез бракове и роднинство с Балканите. Такъв бил и самият Мурад. Той се обявил за султан, тоест – император.  Също така станал и султан на султаните. Смятал, че вече е римски император. Първата административна област на империята му била на Балканите, от тези земи започнала историята на Османската империя. Не историята на държавата, а тази на империята. Да, империята се създала на Балканите. Затова и първата имперска област била наречена Румелия – Страната на римляните. Така, имащ кръвно родство с римските императори, първият османски султан бил и с майка – гъркиня, а империята му логично се родила на Балканите. Земите на Румелия били ядрото на Османската империя, от тях започнала имперската история на османците. Съюзници на Мурад I султан освен византийците, станали и сърбите, бошняците, българите… Малко по-късно избухнала Караманската война в Мала Азия. Караманците се смятали за преки потомци на Селджукската държава и решили да воюват с османците на живот и смърт. В столицата им Коня се събирали войски и от други мюсюлмански емирства. Сърбите и бошняците пък станали най-близки приятели на Мурад и тръгнали с войските си да му помагат против мюсюлманските държави. Обединените османски, сръбски и босненски войски победили караманците и техните съюзници. Сърби и бошняци се разхождали из Мала Азия като у дома си. Владетелите им взели решение да ограбят населението и да отнесат плячката в страните си. Мурад се възпротивил. Казал им, че войната си е война, а грабителството е нещо различно. Забранил им да грабят и плячкосват. Сърбите и бошняците много се разочаровали от Мурад, прибрали с в техните страни и започнали да кроят планове, как да си отмъстят на султана за това, че ги е лишил от плячката. Накрая решили да го нападнат, да превземат Едирне и да унищожат османската държава. Вдигнали си войските и тръгнали на поход. Победили султана край Плочник, после той ги победил край Косово поле. В последната битка Мурад бил убит от един сърбин и султан станал синът му Баязид. Ето как и защо станала тази война – сърбите и бошняците били лишени от плячка в Мала Азия и те за да си отмъстят на Мурад, започнали първи войната, която загубили. Като победени и виновни за конфликта, те били принудени да станат васали на османците. Баязид се прибрал в Едирне, а сърбите и бошняците се успокоили – васалитетът бил формален, защото според договорите османци, сърби и бошняци ставали още по-близки съюзници.

Настъпила интересна и странна епоха. Държавата Карвуна край балканските брегове на Черно море била от самото си основаване тюркоезична. Владетелят на Търново Шишман бил от старата тюрко-куманска династия Шишмановци. Такъв бил и полубрат му Срацимир, владетелят на Видин. Шишман станал османски бег на земите на север от Стара планина и получил за столица Никопол. Срацимир пък си стоял във Видин, докато не дошли кръстоносните армии на император Сигизмунд през 1396 г. Кръстоносците превземали градове и села, избивали цялото им население и се придвижвали към Никопол, доскоро столица на Шишман. По пътя превзели и Оряхово и по своя обичай избили населението му до крак. Тези масови кланета направили лошо впечатление на Баязид I султан, който по това време се разправял с поредните бунтове на мюсюлмани в Мала Азия. Решил конфликтите набързо, той вдигнал малката си армия и тръгнал на поход против кръстоносците. Посрещнал ги пред Никопол. Кръстоносците били поне два пъти повече от османците и битката се очертавала като османско поражение. В решителният момент дошли на помощ верните на Баязид сърби. Страховитата сръбска тежка кавалерия на Стефан Лазаревич помела кръстоносците. Османците се окопитили и влезли отново атака, като натикали кръстоносците в Дунав, а оцелелите се спасили с дълго бягство. Сърбите спасили османците. Вместо да нападнат Баязид и да отхвърлят васалитетът си, те разгромили кръстоносците и помогнали за съхранението на Османската империя. Останали си васали, явно така им харесвало повече. Странната епоха продължила.

През 1402 г. могъщият и страшен владетел на тюрко-монголите Тимур навлязъл в Мала Азия. Всички някогашни мюсюлмански емирства отхвърлили зависимостта си от османците и преминали на страната на великия завоевател на Азия. Баязид не се уплашил и решил да разгроми Тимур. Работата обаче не била никак лесна. Повечето мюсюлмани от Мала Азия преминали на страната на Тимур, който бавно и тържествено настъпвал с половин милионна армия. Османците спешно се обърнали с молба за помощ към съюзниците си. Пратеници от Едирне тръгнали из Балканите. Около Баязид се събрала пъстра армия – османци, сърби, българи, гърци, власи, бошняци… Войската тръгнала към Мала Азия да посрещне Тимур. Начело марширували балканските еничари и сръбските кавалеристи, предвождани лично от Баязид султан и четиримата му синове. Край Анкара противниковите армии се сблъскали. Баязид претърпял тежко поражение от Тимур. Последни от бойното поле се оттеглили сърбите на Стефан Лазаревич, благодарение на които османската династия била спасена, макар и Баязид да попаднал в плен на страшният си враг. Сърбите помогнали на османците да се прехвърлят обратно на Балканите. Помогнали и генуезците, които им предоставили кораби. Така балканци и генуезци спасили Османската династия. Балканците я приемали като тяхна. От 1402 г. до 1412 г. настъпили времена на т.нар. „междуцарствие”. Фактически Османска държава не съществувала. Четиримата сина на Баязид повели помежду си войни. Войските им били предимно от балканци. Балканци воювали срещу балканци, за да наложат за султан един от Баязидовите синове за владетел. Воювали за Муса (Мойсей), Мехмед (Мохамед), Иса (Исус) и Сюлейман (Соломон) – това били имената на Баязидовите синове. Победили тези, които поддържали Мехмед и той станал най-сетне през 1413 г. султан Мехмед I Челеби. Така балканците възстановили Османската империя, която вече си била тяхна държава.

През тези десет години на междуцарствие и безвластие, нито един балканец не се вдигнал против османците. Само няколко години по-рано четирите части на Второто българско царство били станали земи на османците, но хората подкрепили възстановяването на новата държава, а не на старата. Всички помнели и Косово поле, след което сърби и бошняци станали васали на Баязид, ама сърбите се били здраво край Анкара против Тимур и спасили османската династия. Дори власите помогнали за възстановяването на Османската империя. Гърците също помогнали. Никой и не помислил да нападне Едирне и да сложи край на „турското робство”. Така Османската държава отново се родила на Балканите и след това присъединила някои от старите си земи в Мала Азия.

И така, след като разказахме някои интересни моменти от историята на балканската Османска империя, време е да погледнем към Турция.

След Османо-руско-сърбо-румънската война от 1877-1878 г. милиони преселници от Балканите се заселили в Мала Азия. В края на 19-ти век възникнало Младотурското движение в Османската империя. Било вече ясно, че от османци, хората започват да се делят по народности и националности. Затова и тюрките в империята решили да се идентифицират национално. Повечето от младотурските ръководители били балканци. Такъв бил Ахмед Ниязи бей от македонския Ресен, Мехмет Талат от Кърджали и много други. Младотурците направили дори революция и поели властта в империята. По-късно Първата световна война положила началото на края на империята, а финал поставил Кемал паша Ататюрк. Родила се съвременна Турция. Тя била последната земя, излязла от Османската империя. Върху някои окупирани от Антантата османски земи възникнали държави и след Турция, но като земя тя била последната. Днес около 50 съвременни държави на три континента са под една или друга форма наследници на империята.

Както основателят на Турция Ататюрк, така и повечето му най-близки последователи били балканци или хора с балкански корени. Ататюрк бил от Солун. По майчина линия Иньоню бил балканец. Ренда бил от Янина…

Днес милиони балканци и хора с балкански корени живеят в Турция. От друга страна, милиони турци живеят на Балканите.