Васил Левски е най-известната личност в историята на балканските българи. За волжките и кавказките българи той е напълно неизвестен. Но за българите в държавата България е култова личност, символ за преклонение, подражание, едва ли не от Левски започва българската история. Левски е поставен на пиедестал, той стои над основателят на държавата Аспарух, над Симеон Велики, над всички – живи и още неродени, защото според народопсихологията на балканските българи, това е личност, която никой никога няма да надмине по качества, достойнства и дела. Паметници на Левски са осеяли цялата страна, училища и вузове, булеварди и улици, читалища и организации, спортни тимове и най-различни клубове по интереси носят неговото име. Когато се каже името „Левски”, повечето българи го свързват с великата историческа личност в историята им, а по-малко – с футболния отбор, носещ неговото име. 
Разбира се, „левскар” пък е свързано единствено с привържениците на футболния отбор, а не с тези на Левски, но това е друга тема…
Да, името на Левски е свещено за балканските българи. Но знаят ли те поне нещо за дейността му? Знаят ли кой е бил в действителност? Изобщо, какво знаят за Левски? Да проследим кой е Левски, какво е направил и какво знаят за него хората…
Всъщност, кой е Левски? Знаем кога и къде е роден, кои са майка му и баща му, братята и другите му роднини. Знаем, че е участвал в Легията на Раковски. Известно е, че е заловен малко след като убива един млад чирак в Ловеч, докато е обирал къщата на чорбаджията му. Има сведения за съдебния процес против Левски, който е съден също и за убийството, има и данни за съдията българин, който го е осъдил на смърт. Ясно е също, че граф Игнатиев е настоявал за смъртна присъда и поради това тя е изпълнена.
Но какви дела все пак е извършил Левски, за да се превърне в най-голям национален герой за българите на Балканите, какви велики подвизи е сътворил, за да стане кумир на толкова поколения хора и да засенчи дори Аспарух, Симеон Велики, Кирил и Методий, Климент Охридски и всички останали, чиито дела са известни? Ето на този въпрос няма ясен отговор.
Левски организирал нелегални революционни комитети? Да видим…
Първата обиколка на българските земи Левски извършва, тръгвайки от Истанбул (Константиние). Не е ясна датата на тръгването му, но поне се знае кога е завършила обиколката – на 24 февруари 1869 г. той се появява в Букурещ. За обиколката е разполагал с пари, дадени му от „Българско общество” и читалище „Братска любов”. Когато парите свършват, Левски е вече в Букурещ. За да оправдае разходите, той самоуверено твърди, че според наблюденията си в българските земи, много лесно и скоро може да се организира въстание!? Представете си, как би било възможно това през 1869 година, още повече преди той да „организира” революционните комитети? Следователно, според Левски, ситуацията е била „предреволюционна”…Странно, но той дори не стъпва в македонските български земи.
И така, на 1 май 1869 г. Левски се появява в Никопол и започва втората си обиколка. Вече е официално лице – в джоба си има революционна прокламация и пълномощно за дейност от Иван Касабов. Касабов е връстник на Левски, но очевидно се е издигнал преди и много над Левски в революционната йерархия. Именно той упълномощава Левски да обикаля из българските земи, но отново е пропусната Македония. Сякаш още тогава тези хора не са я искали, не са я приемали за българска. Но нали Македония е люлката на българщината? Не е ли странно поведението на „букурещките революционери”?
Левски се завръща в Букурещ на 26 август 1869 г. Там започва да твърди, че дейността на БРЦК трябва да се прехвърли в българските земи и че българите не бива да разчитат на чужда помощ, а само на себе си!? Представете си, само с десет „частни комитета” как би станало това? Няма как да стане, затова и Левски настоява да се действа „отвътре”, без чужда помощ. Колко ли време би му било необходимо за да стигне до идеята, че работата е „свършена”? Навярно поне 20 години…Обаче, революционерите в Букурещ не му вярват и отказват да го послушат. Всички те знаят, че без чужда помощ, както и става по-късно в действителност, никакво „освобождение” не може да се случи. Левски е силно огорчен от тези хора и през май 1870 година се връща в българските земи. Как и защо прави това? Как без парите на Касабов и без подкрепата на БРЦК, той изобщо би могъл да свърши нещо сам? Ами няма как, разбира се. В историята се твърди, че точно тогава Левски организирал „гъста мрежа от комитети”. Наистина е несериозно, пък и не се споменава никъде, кои са тези комитети, а там, където мимоходом нещо се казва, не се прилагат никакви доказателства.
Всичко това не пречи на Левски да дублира БРЦК и да обърне гръб на „старите муцуни” в Букурещ. Той решава да си основе свой частен БРЦК в Ловеч. Добре, ама за тези неща трябват пари. Затова Левски обявява, че именно неговото БРЦК е истинското, че само то може да извърши революцията и поради това трябва да му се помага. Логично, за разлика от „старите муцуни”, Левски прокламира, че за да стане революцията, в подготовката ѝ трябва да вземат активно участие чорбаджиите, а не само „простия угнетен народ”, както смятали дотогава дейците в Букурещ. За разлика от тях, които не възприемали тези богаташи за революционно „настроени”, Левски бил убеден в обратното, пък и чорбаджиите имали пари, за разлика от „обикновените хора”. Ловеч се превърнал в частна централа за дейността на Васил Кунчев. Така той се превръща в български Робеспиер – въвежда т.нар. „революционен терор” – който чорбаджия не искал да се включи в подготовката на революцията и отказвал да даде пари на Левски, трябвало с принуда и сурови заплахи да се застави. Тоест, чрез тормоз и страх, чорбаджиите ще си дават парите, смятал Левски. Вече не разчитал да ги убеждава идеологически, а чрез сила и рекет. Частният му БРЦК трябвало да се издържа.
Хората на Левски започнали да ходят от чорбаджия на чорбаджия, да заплашват, бият, принуждават и в немалко случаи се сдобивали с част от парите им. Тези пари пък отивали в джоба на Левски, който от тях отделял за нови акции.
През лятото на 1871 година, оригиналният БРЦК в Букурещ изпраща при Левски двама свои пълномощници – Ангел Кънчев и Димитър Общи. По това време Ангел Кънчев е само на 20 години, ето защо не бива да гледаме на него като на влиятелен революционер. Димитър Общи убеждава Левски да замине за Букурещ и да получи инструкции, а не да си действа на „частно”. Левски е принуден да се съгласи. В края на април 1872 г. заминава за Букурещ и си тръгва в края на юни. Вече не е собственик на своя частен БРЦК в Ловеч, а отново е само упълномощен от оригиналния БРЦК да извършва дейност в българските земи – позиция, която е имал още през 1869 г. Левски се подчинява на БРЦК. Скоро след като се завръща в България, Левски отново се насочва към Ловеч, където са верните му хора от времената на „революционния терор”. На 14 август 1872 година, месец и половина след завръщането си, той и Вутьо Ветов нахлуват в къщата на Денчо Халача, богат ловешки чорбаджия, за да му вземат парите. За изненада на нападателите, чорбаджията го няма, но там е неговият чирак, непълнолетно момче. Настава суматоха, момчето решава да защити имота на работодателя си и да се възпротиви на пладнешкия обир. Ето какво е написал самият Левски за този случай:
„Така бях приготвен вътре, ако дойдеше той напред нямаше да има никакъв шум, а то дойде напред момчето. Посрещна го другарят ми. (Момчето) наддаде вик: „Тичайте хора!”…Докато пристигнах, то все вика и се бори с другаря ми. Пристигнах. Ръгнах го с камата си на смърт, та дано сбъркаше народът посоката на гласа, който беше напълнил улицата. Не умря изведнъж, започна да вика повече, което не можеше да се крие вече. Ръгнах го още веднъж, за да не се мъчи и да не може да каже какви са били (нападателите)…”.
Тази трагедия е повод за разрив между Левски и Димитър Общи. Левски не е заловен в същия ден от полицията, но тя започва да търси злодея, убил непълнолетното момче. Месец по-късно, Димитър Общи, вече действащ напълно самостоятелно и разделен с Левски, организира т.нар. Арабаконашки обир. Обрани са парите от данъците на Тетевенско и Орханийско. Димитър Общи забогатява. Левски е възмутен от това, но вече никой не го подкрепя с изключение на един свещеник – Кръстю Никифоров. По-късно единственият човек, останал верен на Левски е обявен за негов предател – „Поп Кръстю”. Необяснима и странна ситуация, нали?
Полицията залавя Димитър Общи и съратниците му. Доколкото е известно, парите не са открити, вече отишли в „сигурни ръце”. Ръководителят на Тетевенския „революционен комитет” даскал Иван Фурнаджиев, дава на полицията подробни сведения за Левски. Вече никой не е с „Апостола”. Всички революционери се надпреварват да дават показания пред полицията.
Странното е, че точно в тази суматоха, БРЦК нарежда на Левски да вдигне въстание!? Очевидно в най-погрешния момент за подобно занимание…Левски отказва. Той не може сам да вдигне въстание. По-късно в историята е „обяснен” този отказ, като „преценка” на Левски, че било още рано за революция и народът не бил готов. Левски е вече в дълбок конфликт с всички. Анастас Попхинов, брат на основателя на първия комитет, този в Плевен, съответно отлично познаващ делата на Левски още от самото начало, най-сетне започва да говори. Той казва, че Левски се е държал авторитарно, че е лъжел и присвоявал пари. На 26 декември 1872 година Левски потегля от Ловеч към Велико Търново с Никола Цвятков, преоблечени като турци. По пътя е срещнат от полицаи, начело с помака Али Чауш. Старшият не вярва на обясненията на Левски, но го пуска да си върви, след което докладва в полицията. На следващият ден Левски е заловен от полицията в Къкринското ханче.
Един от членовете в закона, по който е съден Левски е член 174, ал.2., гласящ: „Който извърши убийство без предумисъл, се наказва с принудителна работа за 15 години. Престъплението се наказва със смърт, когато е било предшествувано, придружено или последвано от друго престъпление, или когато е било средство, за да се извърши друго престъпление”. Човекът, изиграл основна роля за издаването на смъртна присъда на Левски е българин – Иванчо Хаджипенчович. По-късно по негова идея и инициатива е построен известният паметник на Левски в София.
Днес в България много бивши рекетьори са вече прославени хора, а някои дори влязоха и тепърва ще влизат като герои в официалната история.
Странна история, нали?
Васил Левски е най-известната личност в историята на балканските българи. За волжките и кавказките българи той е напълно неизвестен. Но за българите в държавата България е култова личност, символ за преклонение, подражание, едва ли не от Левски започва българската история. Левски е поставен на пиедестал, той стои над основателят на държавата Аспарух, над Симеон Велики, над всички – живи и още неродени, защото според народопсихологията на балканските българи, това е личност, която никой никога няма да надмине по качества, достойнства и дела. Паметници на Левски са осеяли цялата страна, училища и вузове, булеварди и улици, читалища и организации, спортни тимове и най-различни клубове по интереси носят неговото име. Когато се каже името „Левски”, повечето българи го свързват с великата историческа личност в историята им, а по-малко – с футболния отбор, носещ неговото име. Разбира се, „левскар” пък е свързано единствено с привържениците на футболния отбор, а не с тези на Левски, но това е друга тема…
Да, името на Левски е свещено за балканските българи. Но знаят ли те поне нещо за дейността му? Знаят ли кой е бил в действителност? Изобщо, какво знаят за Левски? Да проследим кой е Левски, какво е направил и какво знаят за него хората…
Всъщност, кой е Левски? Знаем кога и къде е роден, кои са майка му и баща му, братята и другите му роднини. Знаем, че е участвал в Легията на Раковски. Известно е, че е заловен малко след като убива един млад чирак в Ловеч, докато е обирал къщата на чорбаджията му. Има сведения за съдебния процес против Левски, който е съден също и за убийството, има и данни за съдията българин, който го е осъдил на смърт. Ясно е също, че граф Игнатиев е настоявал за смъртна присъда и поради това тя е изпълнена.
Но какви дела все пак е извършил Левски, за да се превърне в най-голям национален герой за българите на Балканите, какви велики подвизи е сътворил, за да стане кумир на толкова поколения хора и да засенчи дори Аспарух, Симеон Велики, Кирил и Методий, Климент Охридски и всички останали, чиито дела са известни? Ето на този въпрос няма ясен отговор.
Левски организирал нелегални революционни комитети? Да видим…
Първата обиколка на българските земи Левски извършва, тръгвайки от Истанбул (Константиние). Не е ясна датата на тръгването му, но поне се знае кога е завършила обиколката – на 24 февруари 1869 г. той се появява в Букурещ. За обиколката е разполагал с пари, дадени му от „Българско общество” и читалище „Братска любов”. Когато парите свършват, Левски е вече в Букурещ. За да оправдае разходите, той самоуверено твърди, че според наблюденията си в българските земи, много лесно и скоро може да се организира въстание!? Представете си, как би било възможно това през 1869 година, още повече преди той да „организира” революционните комитети? Следователно, според Левски, ситуацията е била „предреволюционна”…Странно, но той дори не стъпва в македонските български земи.
И така, на 1 май 1869 г. Левски се появява в Никопол и започва втората си обиколка. Вече е официално лице – в джоба си има революционна прокламация и пълномощно за дейност от Иван Касабов. Касабов е връстник на Левски, но очевидно се е издигнал преди и много над Левски в революционната йерархия. Именно той упълномощава Левски да обикаля из българските земи, но отново е пропусната Македония. Сякаш още тогава тези хора не са я искали, не са я приемали за българска. Но нали Македония е люлката на българщината? Не е ли странно поведението на „букурещките революционери”?
Левски се завръща в Букурещ на 26 август 1869 г. Там започва да твърди, че дейността на БРЦК трябва да се прехвърли в българските земи и че българите не бива да разчитат на чужда помощ, а само на себе си!? Представете си, само с десет „частни комитета” как би станало това? Няма как да стане, затова и Левски настоява да се действа „отвътре”, без чужда помощ. Колко ли време би му било необходимо за да стигне до идеята, че работата е „свършена”? Навярно поне 20 години…Обаче, революционерите в Букурещ не му вярват и отказват да го послушат. Всички те знаят, че без чужда помощ, както и става по-късно в действителност, никакво „освобождение” не може да се случи. Левски е силно огорчен от тези хора и през май 1870 година се връща в българските земи. Как и защо прави това? Как без парите на Касабов и без подкрепата на БРЦК, той изобщо би могъл да свърши нещо сам? Ами няма как, разбира се. В историята се твърди, че точно тогава Левски организирал „гъста мрежа от комитети”. Наистина е несериозно, пък и не се споменава никъде, кои са тези комитети, а там, където мимоходом нещо се казва, не се прилагат никакви доказателства.
Всичко това не пречи на Левски да дублира БРЦК и да обърне гръб на „старите муцуни” в Букурещ. Той решава да си основе свой частен БРЦК в Ловеч. Добре, ама за тези неща трябват пари. Затова Левски обявява, че именно неговото БРЦК е истинското, че само то може да извърши революцията и поради това трябва да му се помага. Логично, за разлика от „старите муцуни”, Левски прокламира, че за да стане революцията, в подготовката ѝ трябва да вземат активно участие чорбаджиите, а не само „простия угнетен народ”, както смятали дотогава дейците в Букурещ. За разлика от тях, които не възприемали тези богаташи за революционно „настроени”, Левски бил убеден в обратното, пък и чорбаджиите имали пари, за разлика от „обикновените хора”. Ловеч се превърнал в частна централа за дейността на Васил Кунчев. Така той се превръща в български Робеспиер – въвежда т.нар. „революционен терор” – който чорбаджия не искал да се включи в подготовката на революцията и отказвал да даде пари на Левски, трябвало с принуда и сурови заплахи да се застави. Тоест, чрез тормоз и страх, чорбаджиите ще си дават парите, смятал Левски. Вече не разчитал да ги убеждава идеологически, а чрез сила и рекет. Частният му БРЦК трябвало да се издържа.
Хората на Левски започнали да ходят от чорбаджия на чорбаджия, да заплашват, бият, принуждават и в немалко случаи се сдобивали с част от парите им. Тези пари пък отивали в джоба на Левски, който от тях отделял за нови акции.
През лятото на 1871 година, оригиналният БРЦК в Букурещ изпраща при Левски двама свои пълномощници – Ангел Кънчев и Димитър Общи. По това време Ангел Кънчев е само на 20 години, ето защо не бива да гледаме на него като на влиятелен революционер. Димитър Общи убеждава Левски да замине за Букурещ и да получи инструкции, а не да си действа на „частно”. Левски е принуден да се съгласи. В края на април 1872 г. заминава за Букурещ и си тръгва в края на юни. Вече не е собственик на своя частен БРЦК в Ловеч, а отново е само упълномощен от оригиналния БРЦК да извършва дейност в българските земи – позиция, която е имал още през 1869 г. Левски се подчинява на БРЦК. Скоро след като се завръща в България, Левски отново се насочва към Ловеч, където са верните му хора от времената на „революционния терор”. На 14 август 1872 година, месец и половина след завръщането си, той и Вутьо Ветов нахлуват в къщата на Денчо Халача, богат ловешки чорбаджия, за да му вземат парите. За изненада на нападателите, чорбаджията го няма, но там е неговият чирак, непълнолетно момче. Настава суматоха, момчето решава да защити имота на работодателя си и да се възпротиви на пладнешкия обир. Ето какво е написал самият Левски за този случай:
„Така бях приготвен вътре, ако дойдеше той напред нямаше да има никакъв шум, а то дойде напред момчето. Посрещна го другарят ми. (Момчето) наддаде вик: „Тичайте хора!”…Докато пристигнах, то все вика и се бори с другаря ми. Пристигнах. Ръгнах го с камата си на смърт, та дано сбъркаше народът посоката на гласа, който беше напълнил улицата. Не умря изведнъж, започна да вика повече, което не можеше да се крие вече. Ръгнах го още веднъж, за да не се мъчи и да не може да каже какви са били (нападателите)…”.
Тази трагедия е повод за разрив между Левски и Димитър Общи. Левски не е заловен в същия ден от полицията, но тя започва да търси злодея, убил непълнолетното момче. Месец по-късно, Димитър Общи, вече действащ напълно самостоятелно и разделен с Левски, организира т.нар. Арабаконашки обир. Обрани са парите от данъците на Тетевенско и Орханийско. Димитър Общи забогатява. Левски е възмутен от това, но вече никой не го подкрепя с изключение на един свещеник – Кръстю Никифоров. По-късно единственият човек, останал верен на Левски е обявен за негов предател – „Поп Кръстю”. Необяснима и странна ситуация, нали?
Полицията залавя Димитър Общи и съратниците му. Доколкото е известно, парите не са открити, вече отишли в „сигурни ръце”. Ръководителят на Тетевенския „революционен комитет” даскал Иван Фурнаджиев, дава на полицията подробни сведения за Левски. Вече никой не е с „Апостола”. Всички революционери се надпреварват да дават показания пред полицията.
Странното е, че точно в тази суматоха, БРЦК нарежда на Левски да вдигне въстание!? Очевидно в най-погрешния момент за подобно занимание…Левски отказва. Той не може сам да вдигне въстание. По-късно в историята е „обяснен” този отказ, като „преценка” на Левски, че било още рано за революция и народът не бил готов. Левски е вече в дълбок конфликт с всички. Анастас Попхинов, брат на основателя на първия комитет, този в Плевен, съответно отлично познаващ делата на Левски още от самото начало, най-сетне започва да говори. Той казва, че Левски се е държал авторитарно, че е лъжел и присвоявал пари. На 26 декември 1872 година Левски потегля от Ловеч към Велико Търново с Никола Цвятков, преоблечени като турци. По пътя е срещнат от полицаи, начело с помака Али Чауш. Старшият не вярва на обясненията на Левски, но го пуска да си върви, след което докладва в полицията. На следващият ден Левски е заловен от полицията в Къкринското ханче.
Един от членовете в закона, по който е съден Левски е член 174, ал.2., гласящ: „Който извърши убийство без предумисъл, се наказва с принудителна работа за 15 години. Престъплението се наказва със смърт, когато е било предшествувано, придружено или последвано от друго престъпление, или когато е било средство, за да се извърши друго престъпление”. Човекът, изиграл основна роля за издаването на смъртна присъда на Левски е българин – Иванчо Хаджипенчович. По-късно по негова идея и инициатива е построен известният паметник на Левски в София.
Днес в България много бивши рекетьори са вече прославени хора, а някои дори влязоха и тепърва ще влизат като герои в официалната история.
Странна история, нали?
Не се знае кога е роден Васил Иванов Кунчев – и датата (18 юли), и годината (1837), сѫ били установени “с вишегласие” помеђу роднини слѣд Освобођението и слѣд смъртта на майка му.
Впрочем, хората тогава рѣ̋дко сѫ знаѣли рођената си дата.
Дори за националния̌т герой на Турция Мустафа Кемал Ататюрк рођената му дата (около 1880) не се знае.