Кой всъщност е Аспарух? Наистина ли е този, представен така семпло в българската история, или неговата фигура е далеч по-многопластова и влиятелна? Да погледнем към историята без ограниченията на политиката.
Хан Аспарух (Исперих, Есперик, Испор, Есперерих, Аспар-хрук) носи оригиналното име Ъшбара Маджар хан. Той е син на Курт/Кубрат хан и праплеменник на Сибир хан, владетелят на Тюркския хаганат. Управлява Дунавска България от 679 до 700 г. Дунавска България носи името Карабурджан каганат. В повечето сведения от епохата, включително и арабски, името е Бурджан, но българските от Волжка България добавят към него „Кара”, което тогава освен „черно”, означава и „земя”. Тоест – „Земя на Бурджан”. Бурджаните пък били българите от западните брегове на Каспийско море.
След победата на Ашина клан и хазарите в политическите битки във Велика България (Оногурия, Палая Булгария), Дуло клан отстъпил и Бат Баян сключил договор за съвместно управление с хазарите. Така се появил Хазарски каганат на мястото на Велика България. Ъшбара влязъл в конфликт с брат си. Междуособицата била кървава, победил големият брат. Привържениците на Ъшбара се оттеглили в Атилкезу, старият улус на хуните, разположен върху делтата на Дунав. Било около 659-660 година. В тези земи заприиждали много българи, предимно от оногондурите (утигури) и кутригурите. Тези групи били от преки потомци на атиловите хуни. Самият Ъшбара бил девето поколение пряк потомък на Атила. Групировката му се увеличавала и за 20 години, заедно с жените и децата, хората на Ъшбара достигнали един милион души. Към тях се включили и немалко авари. Така, около 670 г. се появила нова държава, чийто център била делтата на Дунав. До основаването на Кара Бурджан оставали 9 години.
Между 674 и 678 г. Източната римска империя била ангажирана в тежки войни с Арабския халифат. Империята победила Халифата. Изпълнена с енергия и ентусиазъм, имперската власт погледнала на север. Император Константин IV Погонат отлично знаел, кой се е заселил в делтата на Дунав. Но нямал сили, докато води война с арабите, да се противопостави на старите познайници на империята. Те, от своя страна, все още нямали други планове, освен да живеят в Атилкезу, една земя, завещана им още от Атила.
Ъшбара вече бил прехвърлил 40 години. Трябвало му време, за да приеме загубата на земите в Северното Причерноморие. Дуло клан бил победен. За първи път в 900 годишната история на клана, която водела начало още от Маодун (Мете) хан, страшният владетел на Азия, всяващ ужас в цял Китай, Дуло претърпели поражение. При това от хазарите, които били техни братя, но управлявани от друг клан – Ашина. Дори майката на Ъшбара била от Ашина. А сега били победени. Ъшбара не приел покорството на брат си. Другите братя – също. Котраг се изнесъл с неговите хора на североизток и ги заселил край делтата на Волга. Там станал зависим от хазарите, но основал своя държава. Плащал данък на Хазарския каганат, но вътрешните държавни дела управлявал независимо. Алцек се преселил с хората си в Баварската марка. Една нощ подло ги нападнал Дагоберт и българите бил почти унищожени. Едва с около хиляда души, Алцек се прехвърлил на Апенините. Кубер имал славни времена. Той се заселил с групировката си първо в Панония, където цели седем пъти разгромявал аварите. Решил да стане владетел на Аварския каганат, но не успял. Тогава завил на юг и поел към македонските земи, тогава част от Източната римска империя. Заселил се с хората си там. Земите били пусти, крепостите опразнени от византийците, а пътищата разрушени. Така Кубер и хората му станали новото македонско население. Брат му Ъшбара стоял в Атилкезу. Константин Погонат воювал с арабите. Но войната свършила. Императорът погледнал на север към Дунав, а не на запад към Вардар. Ъшбара бил по-страшният враг. Имал повече хора, към тях се присъединявали и авари, а Атилкезу била стратегическа земя – контролирала пътищата между Централна Европа, старите скитски земи, тюрките и китайците. Също така, Ъшбара бил известен с непокорството и войнствеността си, както и неговия праотец Атила. Неслучайно бил известен още от дете като Атилкесе – Голобрадия Атила.
Константин Погонат пък бил последния истински римски император, който говорел само на латински и носел името Flavius Constantinus Augustus. Дошло време, когато римляните трябвало отново да премерят сили с хуните.
Императорът вдигнал 10 легиона. Всичките били от „арабските”, т.е. ветераните, победили Халифата. Били обзети от голямо самочувствие. Въпреки това, Константин знаел с кого си има работа. Неслучайно сам повел армията. Врагът бил страшен. От предстоящата битка зависела съдбата на империята. На хуните не трябвало да се позволи да създадат отново голяма държава. Те вече имали своя малка в Атилкезу. Провъзгласили я през 679 г. Ъшбара вече бил хан.
В битката край Онгъла в делтата на Дунав, българите победили. Хунската кавалерия отново смазала римските легиони. Императорът избягал от бойното поле. Войските му също избягали. Ъшбара не взел пленници. Оставил ги да бягат.
Решил, че е дошло време да премине Дунав, както правели много от неговите предци. Да включи за пореден път цяла Малка Скития в новата хунска държава. Така правели и дедите му. В техните държави Малка Скития била важна земя.
Над милион души се натоварили на лодки и преминали на отсрещния бряг. Дълги десетки километри върволици от хора вървели по земята на Малка Скития. В тези земи почти не живеели хора. Ъшбара ги включил в държавата си. Ударил аварите на запад и превзел част от Мизия. Териториите били вече опразнени от готите, а нови заселници нямало. Земите били „федератски” – живеещите в тях трябвало да пазят римските граници. Но такива нямало. Войниците и техните семейства били изселени на изток, за да воюват с арабите. А време за ново заселване не останало.
Ъшбара пренесъл столицата си в Малка Скития и основал град Абоба, съкратено от Ага Баба, което на тюркски означавало „Голям баща”. Градът станал известен като Плиска, но едва след покръстването при Борис I. Плиска пък означава птица от семейство врабчови. Така големия баща се превърнал в малко врабче, но дотогава оставали цели два века.
През 680 г., наследникът на Атила управлявал голяма държава и имал нова столица. Така започнала историята на Кара Бурджан, известна и като Първа българска държава. Тази „първа” българска държава била първа само на Балканите, защото българите имали преди нея още десетина държави в дългата си държавническа история, започнала още от Маодун и основаването на империята Хунну.
Кой всъщност е Аспарух? Наистина ли е този, представен така семпло в българската история, или неговата фигура е далеч по-многопластова и влиятелна? Да погледнем към историята без ограниченията на политиката.
Хан Аспарух (Исперих, Есперик, Испор, Есперерих, Аспар-хрук) носи оригиналното име Ъшбара Маджар хан. Той е син на Курт/Кубрат хан и праплеменник на Сибир хан, владетелят на Тюркския хаганат. Управлява Дунавска България от 679 до 700 г. Дунавска България носи името Карабурджан каганат. В повечето сведения от епохата, включително и арабски, името е Бурджан, но българските от Волжка България добавят към него „Кара”, което тогава освен „черно”, означава и „земя”. Тоест – „Земя на Бурджан”. Бурджаните пък били българите от западните брегове на Каспийско море.
След победата на Ашина клан и хазарите в политическите битки във Велика България (Оногурия, Палая Булгария), Дуло клан отстъпил и Бат Баян сключил договор за съвместно управление с хазарите. Така се появил Хазарски каганат на мястото на Велика България. Ъшбара влязъл в конфликт с брат си. Междуособицата била кървава, победил големият брат. Привържениците на Ъшбара се оттеглили в Атилкезу, старият улус на хуните, разположен върху делтата на Дунав. Било около 659-660 година. В тези земи заприиждали много българи, предимно от оногондурите (утигури) и кутригурите. Тези групи били от преки потомци на атиловите хуни. Самият Ъшбара бил девето поколение пряк потомък на Атила. Групировката му се увеличавала и за 20 години, заедно с жените и децата, хората на Ъшбара достигнали един милион души. Към тях се включили и немалко авари. Така, около 670 г. се появила нова държава, чийто център била делтата на Дунав. До основаването на Кара Бурджан оставали 9 години.
Между 674 и 678 г. Източната римска империя била ангажирана в тежки войни с Арабския халифат. Империята победила Халифата. Изпълнена с енергия и ентусиазъм, имперската власт погледнала на север. Император Константин IV Погонат отлично знаел, кой се е заселил в делтата на Дунав. Но нямал сили, докато води война с арабите, да се противопостави на старите познайници на империята. Те, от своя страна, все още нямали други планове, освен да живеят в Атилкезу, една земя, завещана им още от Атила.
Ъшбара вече бил прехвърлил 40 години. Трябвало му време, за да приеме загубата на земите в Северното Причерноморие. Дуло клан бил победен. За първи път в 900 годишната история на клана, която водела начало още от Маодун (Мете) хан, страшният владетел на Азия, всяващ ужас в цял Китай, Дуло претърпели поражение. При това от хазарите, които били техни братя, но управлявани от друг клан – Ашина. Дори майката на Ъшбара била от Ашина. А сега били победени. Ъшбара не приел покорството на брат си. Другите братя – също. Котраг се изнесъл с неговите хора на североизток и ги заселил край делтата на Волга. Там станал зависим от хазарите, но основал своя държава. Плащал данък на Хазарския каганат, но вътрешните държавни дела управлявал независимо. Алцек се преселил с хората си в Баварската марка. Една нощ подло ги нападнал Дагоберт и българите бил почти унищожени. Едва с около хиляда души, Алцек се прехвърлил на Апенините. Кубер имал славни времена. Той се заселил с групировката си първо в Панония, където цели седем пъти разгромявал аварите. Решил да стане владетел на Аварския каганат, но не успял. Тогава завил на юг и поел към македонските земи, тогава част от Източната римска империя. Заселил се с хората си там. Земите били пусти, крепостите опразнени от византийците, а пътищата разрушени. Така Кубер и хората му станали новото македонско население. Брат му Ъшбара стоял в Атилкезу. Константин Погонат воювал с арабите. Но войната свършила. Императорът погледнал на север към Дунав, а не на запад към Вардар. Ъшбара бил по-страшният враг. Имал повече хора, към тях се присъединявали и авари, а Атилкезу била стратегическа земя – контролирала пътищата между Централна Европа, старите скитски земи, тюрките и китайците. Също така, Ъшбара бил известен с непокорството и войнствеността си, както и неговия праотец Атила. Неслучайно бил известен още от дете като Атилкесе – Голобрадия Атила.
Константин Погонат пък бил последния истински римски император, който говорел само на латински и носел името Flavius Constantinus Augustus. Дошло време, когато римляните трябвало отново да премерят сили с хуните.
Императорът вдигнал 10 легиона. Всичките били от „арабските”, т.е. ветераните, победили Халифата. Били обзети от голямо самочувствие. Въпреки това, Константин знаел с кого си има работа. Неслучайно сам повел армията. Врагът бил страшен. От предстоящата битка зависела съдбата на империята. На хуните не трябвало да се позволи да създадат отново голяма държава. Те вече имали своя малка в Атилкезу. Провъзгласили я през 679 г. Ъшбара вече бил хан.
В битката край Онгъла в делтата на Дунав, българите победили. Хунската кавалерия отново смазала римските легиони. Императорът избягал от бойното поле. Войските му също избягали. Ъшбара не взел пленници. Оставил ги да бягат.
Решил, че е дошло време да премине Дунав, както правели много от неговите предци. Да включи за пореден път цяла Малка Скития в новата хунска държава. Така правели и дедите му. В техните държави Малка Скития била важна земя.
Над милион души се натоварили на лодки и преминали на отсрещния бряг. Дълги десетки километри върволици от хора вървели по земята на Малка Скития. В тези земи почти не живеели хора. Ъшбара ги включил в държавата си. Ударил аварите на запад и превзел част от Мизия. Териториите били вече опразнени от готите, а нови заселници нямало. Земите били „федератски” – живеещите в тях трябвало да пазят римските граници. Но такива нямало. Войниците и техните семейства били изселени на изток, за да воюват с арабите. А време за ново заселване не останало.
Ъшбара пренесъл столицата си в Малка Скития и основал град Абоба, съкратено от Ага Баба, което на тюркски означавало „Голям баща”. Градът станал известен като Плиска, но едва след покръстването при Борис I. Плиска пък означава птица от семейство врабчови. Така големия баща се превърнал в малко врабче, но дотогава оставали цели два века.
През 680 г., наследникът на Атила управлявал голяма държава и имал нова столица. Така започнала историята на Кара Бурджан, известна и като Първа българска държава. Тази „първа” българска държава била първа само на Балканите, защото българите имали преди нея още десетина държави в дългата си държавническа история, започнала още от Маодун и основаването на империята Хунну.
