„Моята най-възвишена цел ще бъде да видя в новата Националсоциалистическа германска работническа партия последователите на двете вероизповедания (католици и протестанти) ще могат да съжителстват мирно заедно, рамо до рамо, така че да могат да се борят заедно срещу силата на смъртния враг на всеки истински Християнин”. 26.02.1925 г.
Езичеството е осъдено, забранено и преследвано още от 1935 г. Хитлер не веднъж е изразявал отвращението си към езичниците:
Оскърбяването на Христос и „религиозното“ чувство са наказуеми в Третия Райх. Германската държава поема разходите и на католическата и на протестантската църкви, като не им забранява да набавят църковен данък от своите членове. Евангелската, католическата, старо-католическата, ортодоксалната, общините на методистите и баптистите, и други са публично-правни тела и се ползват с особена правна защита. Неделните дни и всички църковни празници са законни и се намират под законна защита. Създадено е специално министерство за църковните работи. От 1933 г. до 1939 г. са построени 270 протестантски и 230 католически църкви. Държавата е помагала със значителни суми за построяването на доста от тях. Масово се въвежда капеланството в немската армия (всяка дивизия има свой капелан (военни свещеници)). Всички изявени лица на Националсоциалистическа германска работническа партия са били християни и то възпитани от малки. Адолф Хитлер плаща десятъка си към местната енорийска католическа църква до месец март 1945 г. Той никога не е отлъчван и умира като католик.
Адолф Хитлер счита себе си за последовател и приемник на католическата църква и йезуитите. На млади години той посещава една католическа църква в град Линц, Австрия, където в украсата на църквата той вижда пречупен кръст, който му прави толкова силно впечатление, че по-късно го прави емблема на своята партия.
В своята книга “Моята борба” Хитлер дава ясно да се разбере, че се възхитен от тактиката на йезуитите и я използва в своята партия:
(Адолф Хитлер, “Моята борба”, стр. 478)
Фюрерът се възхищава от методите на католическата инквизиция, която няколко века преди него избива стотици хиляди евреи в Испания и други страни. Вдъхновен от нейното “велико дело”, той решава да стане неин приемник. През 1934 г, на среща с епископ Лудвиг Мюлер, Адолф Хитлер заявява:
Силните симпатии на Хитлер към католицизма и неговите най-верни привърженици – йезуитите – го вдъхновяват за организирането на щурмовите отряди на смъртта, наречени “SS”, което Адолф Хитлер възлага на Хайнрих Химлер. Началникът на немското контраразузнаване Валтер Шеленберг разказва:
“Химлер основа SS-организацията съгласно принципите на йезуитския орден. Неговите правила и духовни упражнения, предписани от Игнаций Лойола, бяха модел, който Химлер се опита дословно да прекопира. Титлата “върховен вожд”, която носи Химлер, е еквивалентна на йезуитската титла “генерал”, а цялата структура е близко подобие на йерархията на католическата църква.”
Наред с Хитлер, неговият заместник Франц фон Папен, ръководител на преговорите за конкордата (договорът между папата и някоя държава), не остава назад в своите възхвали на папството. В немския вестник “Фолкишер беобахтер” от 14 януари 1934 г. той пише:
“Третият райх е първата сила, която не само признава, но и прилага на практика висшите принципи на папството.”
След като идва на власт през 1933 г, Хитлер започва преговори с Пачели за конкордата. Преговорите продължават шест месеца, през което време Хитлер отделя време за работа върху този договор повече, от колкото за всички останали въпроси на външната политика по време на цялото му управление. В резултат на преговорите Пачели нарежда на Каас да разпусне католическата партията. Нацистите остават единствената политическа сила в Германия. Останали извън католическата партия, милиони католици се присъединяват към нацистката партия, разбирайки, че тя има подкрепата на папата.
Първите жертви на Хитлер се оказват евреите. В протоколите от кабинета на му четем, че на 14 юли 1933 г, веднага след като слага подписа си под конкордата, фюрерът заявява, че конкордатът създава атмосфера на доверие, която е “особено важна за борбата срещу световното еврейство”. Той заявява, че католическата църква публично е дала своята благословия за политиката на национал-социализма, включително и отношението ѝ към евреите. По настояване на Ватикана, католиците в Германия престават публично да протестират срещу нацистите. Издадена е заповед всички оплаквания от католици срещу нацистите да бъдат изпращани до Пачели.
Конкордатът незабавно въвежда немската католическа църква в сътрудничество с нацистите. Католическите епископи са въведени в комисиите по удостоверяване на произхода, които имат за цел да направят списък на всички евреи в Германия. По този начин, милиони невинни хора са белязани за изпращане в лагерите на смъртта.
Папата организира прием за рождения ден на Хитлер.
През 1939 г Пий XI умира и на негово място е избран за папа 63-годишния Пачели. Много скоро след избирането си той провежда съдбоносна среща с немските кардинали. В началото на срещата той иска съвет от тях как да започне едно свое писмо до Хитлер:
Дали с думите “До славния хер Адолф Хитлер”, или “До най-славния хер Адолф Хитлер.”
Един месец след срещата с кардиналите, Пачели нарежда на своя посланик в Берлин – архиепископ Цезар Орсениго – да организира тържествен прием в чест на 50-тия рожден ден на фюрера. Поздравленията от немските католически епископи до Хитлер по повод рождения му ден стават ежегодна традиция и продължават до краят на фашистка Германия.
С коледното си послание от 24 декември 1942 г. папа Пий XII казва:
“Човечеството дължи това обещание на тези стотици хиляди хора, които без никаква вина, понякога само по причина на тяхната националност и раса, са белязани за смърт или постепенно унищожение.”
С него той публично декларира, че знае за изтребването на евреите. За нацистите той не казва нито дума. Английският изследовател Джон Корнуел отбелязва в своята книга “Хитлеристкия папа”:
“Хитлер едва ли би могъл да мечтае за по-мъглява и безвредна реакция на ‘наместника на Божия Син’ по отношение на най-голямото избиване на невинни хора в историята на човечеството.”
Докато спрямо нацистите папата мълчи, то той не пропуска в коледното си послание да заеме съвсем ясна и категорична позиция по отношение на социализма:
“Винаги водена от религиозни подбуди, църквата е осъждала различните форми на марксистки социализъм; осъжда ги и сега…”
Пачели е страстен привърженик на обявения от Хитлер кръстоносен поход срещу комунизма. Това се вижда в края на посланието, когато папата насърчава воюващите на страната на нацистка Германия, като ги нарича “доброволни кръстоносци” срещу Русия – единствената страна, в която политическият режим отрича “Бога”:
“О, доброволни кръстоносци на новото, благородно общество, бъдете достойни за новия зов за морално и християнско възраждане, обявете война на тъмнината, произтичаща от отричането на Бога…”
(Папа Пий XII, Коледно послание от 1942г.)
В началото на XXI век американското правителство разсекрети известния доклад на американското военно разузнаване от 15 май 1947 г, разкриващ ролята на Ватикана за укриването на голям брой нацистки военнопрестъпници от най-висок ранг. В доклада се споменават: Анте Павелич – фашисткият диктатор на Хърватско, Франц Щангл – коменданта на концлагера Треблинка, Едуард Рошман – “касапина на Рига”, Клаус Барби – “касапина на Лион”, генерала от СС Валтер Рауф – създател на подвижните газови камери, наречени “душегубки”, Адолф Айхман – архитекта на холокоста, и десетки хиляди други военопрестъпници.
Папа Йоан-Павел II обявява нацистите за “светии”.
На 3 октомври 1998 г., на голяма служба на открито в Хърватско, папа Йоан-Павел II канонизира кардинал Алоис Степинак за “светия”. Преди това той декларира, че Степинак е бил “мъченик”. Комисията по обявяването му за “светия” твърди, че отначало Степинак е поддържал нацисткия режим, но в последствие си бил променил позицията и бил създал организация за спасяване на евреи. Обаче, както твърди и комисията от еврейски и католически учени, никой не е представял каквото и да било доказателство, че Степинак наистина е организирал такава мрежа.
С тази церемония управителите на католическата църква официално признават за “светия” най-верния помощник на нацистките палачи в Хърватия, благословил избиването на над 850 000 невинни.
На 1 март 2002 г. Ватикана съобщава, че е напреднала в процедурата за това, папа Пий XII да бъде обявен за “светия” в края на 2002 г. Това решение на Ватикана не означава нищо друго, освен официално признание, че папството и днес се счита за приятел на нацистката машина на смъртта, поставила си за цел унищожението на милиони невинни.
ген. Франсиско Франко „Адолф Хитлер, син на Католическата църква умря, защитавайки Християнството. Разбираемо е, че не могат да се намерят думи за оплакване на неговата смърт, когато могат да се намерят толкова много за възхваляване на живота му. Над неговите останки стои неговата величествена морална фигура. С мъченическа длан Бог дава на Хитлер лаврите на Победата.“ – ген. Франсиско Франко, „Knight of the Order of Christ“, публикуван на 3 май 1945 г. – 3 дни след смъртта на Хитлер.
„Моята най-възвишена цел ще бъде да видя в новата Националсоциалистическа германска работническа партия последователите на двете вероизповедания (католици и протестанти) ще могат да съжителстват мирно заедно, рамо до рамо, така че да могат да се борят заедно срещу силата на смъртния враг на всеки истински Християнин”. 26.02.1925 г.
Езичеството е осъдено, забранено и преследвано още от 1935 г. Хитлер не веднъж е изразявал отвращението си към езичниците:
“За народните маси езичниците бяха обект на подигравка, но евреинът имаше голям интерес от това да третира тези фолклорни комедианти с уважение и да ги предпочита пред истинските мъже готови да се борят за утвърждаването на Германската държава”.
Оскърбяването на Христос и „религиозното“ чувство са наказуеми в Третия Райх. Германската държава поема разходите и на католическата и на протестантската църкви, като не им забранява да набавят църковен данък от своите членове. Евангелската, католическата, старо-католическата, ортодоксалната, общините на методистите и баптистите, и други са публично-правни тела и се ползват с особена правна защита. Неделните дни и всички църковни празници са законни и се намират под законна защита. Създадено е специално министерство за църковните работи. От 1933 г. до 1939 г. са построени 270 протестантски и 230 католически църкви. Държавата е помагала със значителни суми за построяването на доста от тях. Масово се въвежда капеланството в немската армия (всяка дивизия има свой капелан (военни свещеници)). Всички изявени лица на Националсоциалистическа германска работническа партия са били християни и то възпитани от малки. Адолф Хитлер плаща десятъка си към местната енорийска католическа църква до месец март 1945 г. Той никога не е отлъчван и умира като католик.
Адолф Хитлер счита себе си за последовател и приемник на католическата църква и йезуитите. На млади години той посещава една католическа църква в град Линц, Австрия, където в украсата на църквата той вижда пречупен кръст, който му прави толкова силно впечатление, че по-късно го прави емблема на своята партия.
В своята книга “Моята борба” Хитлер дава ясно да се разбере, че се възхитен от тактиката на йезуитите и я използва в своята партия:
“Най-много съм научил от йезуитите… Светът никога не е познавал нещо толкова възхитително, колкото йерархичната структура на католическата църква. Много неща от йезуитите аз използвах в нашата партия.”
(Адолф Хитлер, “Моята борба”, стр. 478)
Фюрерът се възхищава от методите на католическата инквизиция, която няколко века преди него избива стотици хиляди евреи в Испания и други страни. Вдъхновен от нейното “велико дело”, той решава да стане неин приемник. През 1934 г, на среща с епископ Лудвиг Мюлер, Адолф Хитлер заявява:
“Що се отнася до евреите, аз просто продължавам тази политика, която католическата църква провежда вече 500 години, като смята евреите за опасни и ги затваря в гета.”
Силните симпатии на Хитлер към католицизма и неговите най-верни привърженици – йезуитите – го вдъхновяват за организирането на щурмовите отряди на смъртта, наречени “SS”, което Адолф Хитлер възлага на Хайнрих Химлер. Началникът на немското контраразузнаване Валтер Шеленберг разказва:
“Химлер основа SS-организацията съгласно принципите на йезуитския орден. Неговите правила и духовни упражнения, предписани от Игнаций Лойола, бяха модел, който Химлер се опита дословно да прекопира. Титлата “върховен вожд”, която носи Химлер, е еквивалентна на йезуитската титла “генерал”, а цялата структура е близко подобие на йерархията на католическата църква.”
Наред с Хитлер, неговият заместник Франц фон Папен, ръководител на преговорите за конкордата (договорът между папата и някоя държава), не остава назад в своите възхвали на папството. В немския вестник “Фолкишер беобахтер” от 14 януари 1934 г. той пише:
“Третият райх е първата сила, която не само признава, но и прилага на практика висшите принципи на папството.”
След като идва на власт през 1933 г, Хитлер започва преговори с Пачели за конкордата. Преговорите продължават шест месеца, през което време Хитлер отделя време за работа върху този договор повече, от колкото за всички останали въпроси на външната политика по време на цялото му управление. В резултат на преговорите Пачели нарежда на Каас да разпусне католическата партията. Нацистите остават единствената политическа сила в Германия. Останали извън католическата партия, милиони католици се присъединяват към нацистката партия, разбирайки, че тя има подкрепата на папата.
Първите жертви на Хитлер се оказват евреите. В протоколите от кабинета на му четем, че на 14 юли 1933 г, веднага след като слага подписа си под конкордата, фюрерът заявява, че конкордатът създава атмосфера на доверие, която е “особено важна за борбата срещу световното еврейство”. Той заявява, че католическата църква публично е дала своята благословия за политиката на национал-социализма, включително и отношението ѝ към евреите. По настояване на Ватикана, католиците в Германия престават публично да протестират срещу нацистите. Издадена е заповед всички оплаквания от католици срещу нацистите да бъдат изпращани до Пачели.
Конкордатът незабавно въвежда немската католическа църква в сътрудничество с нацистите. Католическите епископи са въведени в комисиите по удостоверяване на произхода, които имат за цел да направят списък на всички евреи в Германия. По този начин, милиони невинни хора са белязани за изпращане в лагерите на смъртта.
Папата организира прием за рождения ден на Хитлер.
През 1939 г Пий XI умира и на негово място е избран за папа 63-годишния Пачели. Много скоро след избирането си той провежда съдбоносна среща с немските кардинали. В началото на срещата той иска съвет от тях как да започне едно свое писмо до Хитлер:
Дали с думите “До славния хер Адолф Хитлер”, или “До най-славния хер Адолф Хитлер.”
Един месец след срещата с кардиналите, Пачели нарежда на своя посланик в Берлин – архиепископ Цезар Орсениго – да организира тържествен прием в чест на 50-тия рожден ден на фюрера. Поздравленията от немските католически епископи до Хитлер по повод рождения му ден стават ежегодна традиция и продължават до краят на фашистка Германия.
С коледното си послание от 24 декември 1942 г. папа Пий XII казва:
“Човечеството дължи това обещание на тези стотици хиляди хора, които без никаква вина, понякога само по причина на тяхната националност и раса, са белязани за смърт или постепенно унищожение.”
С него той публично декларира, че знае за изтребването на евреите. За нацистите той не казва нито дума. Английският изследовател Джон Корнуел отбелязва в своята книга “Хитлеристкия папа”:
“Хитлер едва ли би могъл да мечтае за по-мъглява и безвредна реакция на ‘наместника на Божия Син’ по отношение на най-голямото избиване на невинни хора в историята на човечеството.”
Докато спрямо нацистите папата мълчи, то той не пропуска в коледното си послание да заеме съвсем ясна и категорична позиция по отношение на социализма:
“Винаги водена от религиозни подбуди, църквата е осъждала различните форми на марксистки социализъм; осъжда ги и сега…”
Пачели е страстен привърженик на обявения от Хитлер кръстоносен поход срещу комунизма. Това се вижда в края на посланието, когато папата насърчава воюващите на страната на нацистка Германия, като ги нарича “доброволни кръстоносци” срещу Русия – единствената страна, в която политическият режим отрича “Бога”:
“О, доброволни кръстоносци на новото, благородно общество, бъдете достойни за новия зов за морално и християнско възраждане, обявете война на тъмнината, произтичаща от отричането на Бога…”
(Папа Пий XII, Коледно послание от 1942г.)
В началото на XXI век американското правителство разсекрети известния доклад на американското военно разузнаване от 15 май 1947 г, разкриващ ролята на Ватикана за укриването на голям брой нацистки военнопрестъпници от най-висок ранг. В доклада се споменават: Анте Павелич – фашисткият диктатор на Хърватско, Франц Щангл – коменданта на концлагера Треблинка, Едуард Рошман – “касапина на Рига”, Клаус Барби – “касапина на Лион”, генерала от СС Валтер Рауф – създател на подвижните газови камери, наречени “душегубки”, Адолф Айхман – архитекта на холокоста, и десетки хиляди други военопрестъпници.
Папа Йоан-Павел II обявява нацистите за “светии”.
На 3 октомври 1998 г., на голяма служба на открито в Хърватско, папа Йоан-Павел II канонизира кардинал Алоис Степинак за “светия”. Преди това той декларира, че Степинак е бил “мъченик”. Комисията по обявяването му за “светия” твърди, че отначало Степинак е поддържал нацисткия режим, но в последствие си бил променил позицията и бил създал организация за спасяване на евреи. Обаче, както твърди и комисията от еврейски и католически учени, никой не е представял каквото и да било доказателство, че Степинак наистина е организирал такава мрежа.
С тази церемония управителите на католическата църква официално признават за “светия” най-верния помощник на нацистките палачи в Хърватия, благословил избиването на над 850 000 невинни.
На 1 март 2002 г. Ватикана съобщава, че е напреднала в процедурата за това, папа Пий XII да бъде обявен за “светия” в края на 2002 г. Това решение на Ватикана не означава нищо друго, освен официално признание, че папството и днес се счита за приятел на нацистката машина на смъртта, поставила си за цел унищожението на милиони невинни.
„Адолф Хитлер, син на Католическата църква умря, защитавайки Християнството. Разбираемо е, че не могат да се намерят думи за оплакване на неговата смърт, когато могат да се намерят толкова много за възхваляване на живота му. Над неговите останки стои неговата величествена морална фигура. С мъченическа длан Бог дава на Хитлер лаврите на Победата.“ – ген. Франсиско Франко, „Knight of the Order of Christ“, публикуван на 3 май 1945 г. – 3 дни след смъртта на Хитлер.
