В най-големите европейски страни печелят крайнодесните партии – тези, които искат излизане от ЕС. Великобритания, Франция, Италия…Фараж, Льо Пен, Салвини…Това са реално печелившите играчи, а следователно печелят евроскептиците и всички онези, настроени против ЕС. Парадокс – за Брюксел заминават маса хора, чиято политика е фактически елиминирането на Брюксел.

В България при фрапиращо ниска избирателна активност от 26%, за Брюксел заминават предимно кариеристи, повечето от които мечтаят да са там заради високата заплата и облагите. Добро впечатление прави единствено Демократична България, която определено все повече ще се развива и заема позиции в дясното пространство на българския политически спектър. Неслучайно за нея са гласували най-много български избиратели, живеещи извън България. Разбира се, ако съществуваше дистанционно гласуване, процентите за ДБ биха били много по-високи. Но фактът, че ДБ е първа сила сред българите в чужбина е особено важен и акцентиращ върху бъдещото развитие на демократичните процеси не само в България, но и сред съзнанието на избирателите и особено сред младите хора.

Възклицания от рода на „защита на българските интереси” в Брюксел звучат повече от смехотворно. В Брюксел в най-добрия случай може да се защитават някакви имагинерни европейски интереси, тоест интересите на континенталното единство и нищо повече. Обаче и това е твърде съмнително, след като националистическите формации печелят в три от най-големите и влиятелни държави в ЕС. Това са партиите на евроскептиците и изобщо на онези, които „влизайки” в Европарламента ще работят точно против европейското единство и с ясната цел, страните им да излязат от ЕС.

На този фон българската изборна еуфория е повече от комична, плюс ниската избирателна активност и дълбоката незаинтересованост на избирателите по дилемата, кой бюрократ и популист да пратят на високата брюкселска заплата.

Фактът, че в три от четирите най-големи европейски държави печелят партии, чиято политика е излизането на страните им от ЕС, е изключително показателен за безсмислието на поредния 13-ти опит за европейско единство. Този факт е и доказателството за нарастващото руско влияние в ЕС и почти пълния контрол на Москва над някои от десните и абсолютно над всички крайнодесни партии в ЕС.