Османската Империя е била демократична, състрадателна, справедлива, и модерна за времето си империя.
Заради материалната помощ на Османската държава по време на “Големия картофен глад”, започнал през 1845 г., намалял през 1849 г. и окончателно завършил през 1852 г. в Ирландия, през май 1995 г. в намиращия се на 112 километра от Дъблин град Дрогеда с официално честване е закачена благодарствена табела в сградата на общината, останала от онези времена (сега Hotel Westcourt), в името на благодарност към османския народ.
Всичко започва през трагичната 1845 г., когато настъпва големият картофен глад, в който умират около един милион човека, а над два милиона емигрират в Америка. Трагедия, която се е превърнала в най-черната страница от ирландската история.
Причината за заболяването на картофите идва от микроскопичната гъба Phytophthora infestans, която е идентифицирана през 1844 г. в Америка, а през 1845 г. прониква в Ирландия, опустошава една трета от реколтата, като в следващата година и 80-90% от картофеното производство, което е основна храна на местното население. Вследствие на това през 1847 г. бедствието достига своят пик, тъй като населението консумира и картофеното семе, предназначено за сеитба. През следващата 1848 г. почти половина от внесеното картофено семе изгаря и става негодно за консумация, а през 1849 г. трагедията намалява и окончателно изчезва през 1852 г., когато картофът се възстановява. Това натравяне на картофа се нарича и картофен бич, оставило завинаги непоправими следи в историята на Ирландия.
Узнавайки за тази ситуация в онези времена, османският султан Абдул Меджид решава да дари помощ на стойност от 10 000 стерлинга на загиващия ирландски народ, но английската кралица Виктория, която е отпуснала само 2 000 стерлинга нейно дарение, чрез посланика си в Истанбул, отхвърля неколкократно надвишаващата сума на турския султан и решава, че помощта му не може да бъде повече от 1000 стерлинга (около $1,050,000 днес). Тук е редно да споменем и факта, че тогава именно Ирландия е част от Английската империя. Освен финансовата помощ султан Абдул Меджид натоварва 5 кораба със зърно и ги изпраща към Ирландия, ала англичаните не разрешават на османските кораби да акостират в пристанището на Дъблин. Османските кораби се насочват към намиращия се на 70 мили град Дрогеда, където през 1847 г. разтоварват зърното. Въпреки, че в онези времена, когато в Англия и континентална Европа се развива индустрията, и се трупат огромни състояния никоя страна не се наема да протегне ръка на Ирландия, а Османската държава, която изживява финансови проблеми, и географски намираща се далеч от бедстващия район, решава да помогне на страдащото ирландско население.
”Благодарствената табела”, подготвена в памет на 800 годишнината от създаването на града, е закачена с почести през май 1995 г. на старата сграда на общината (сега хотел “Westcourt”) в Дрогеда, в памет към османските моряци притекли се на помощ преди около 150 години.
Ето и благодарственото писмо на ирландците (то в момента се съхранява в архивния отдел на музея в двореца Топкапъ сарай и е изпратено от ирландските благородници като благодарност към помощта на османския султан):
султан Абдул Меджид хан “Към Негово Величество Османския падишах Султан Абдулмеджид Хан, Нека Бог да е доволен от Негово Величество,
Долуподписаните ние ирландски благородници, с най-дълбока благодарност от името на всички господа и жители на нашата страна благодарим за щедростта на Негово Величество, като в страдални времена застанахте зад нас и с голямо уважение оценяваме подадената Ви ръка и помощта от 1000 стерлинга, която облекчи страданията и нуждите на ирландския народ. Внезапният глад, появил се в страната ни, което е рядко явление, изправи бедното ни население само срещу отчаянието, изпратено ни от Божията мъдрост и за да спасим семействата си от глад и смърт, бяхме принудени да търсим състраданието и щедростта на другите страни. Благородният отговор на Негово Величество, спрямо нашия зов за помощ, беше ценен пример за пред големите европейски държави. Тази бърза реакция от Ваша страна, облекчи и спаси много хора от явна смърт. От името на всички, още веднъж Ви поднасяме благодарността, и уважението си към цялата Ви държава и подвластния Ви народ. Принудени от трудностите, потърсихме Вашата помощ, и чрез Вашето позволение намерихме решение. 1847г.”
Кметът на Дроида Алдерман Франк Годфри, по време на церемонията през май 1995 г. прави изказване, в което посочва, че именно към спомена за тези събития заимстват османския полумесец и звезда за емблемата на града си, така и благодарствената табела за символ между двата народа. Директорът на Музея на “Големия картофен глад” също поднася уважението и благодарността си към Османската държава.
Османската Империя е била демократична, състрадателна, справедлива, и модерна за времето си империя.
Заради материалната помощ на Османската държава по време на “Големия картофен глад”, започнал през 1845 г., намалял през 1849 г. и окончателно завършил през 1852 г. в Ирландия, през май 1995 г. в намиращия се на 112 километра от Дъблин град Дрогеда с официално честване е закачена благодарствена табела в сградата на общината, останала от онези времена (сега Hotel Westcourt), в името на благодарност към османския народ.
Всичко започва през трагичната 1845 г., когато настъпва големият картофен глад, в който умират около един милион човека, а над два милиона емигрират в Америка. Трагедия, която се е превърнала в най-черната страница от ирландската история.
Причината за заболяването на картофите идва от микроскопичната гъба Phytophthora infestans, която е идентифицирана през 1844 г. в Америка, а през 1845 г. прониква в Ирландия, опустошава една трета от реколтата, като в следващата година и 80-90% от картофеното производство, което е основна храна на местното население. Вследствие на това през 1847 г. бедствието достига своят пик, тъй като населението консумира и картофеното семе, предназначено за сеитба. През следващата 1848 г. почти половина от внесеното картофено семе изгаря и става негодно за консумация, а през 1849 г. трагедията намалява и окончателно изчезва през 1852 г., когато картофът се възстановява. Това натравяне на картофа се нарича и картофен бич, оставило завинаги непоправими следи в историята на Ирландия.
Узнавайки за тази ситуация в онези времена, османският султан Абдул Меджид решава да дари помощ на стойност от 10 000 стерлинга на загиващия ирландски народ, но английската кралица Виктория, която е отпуснала само 2 000 стерлинга нейно дарение, чрез посланика си в Истанбул, отхвърля неколкократно надвишаващата сума на турския султан и решава, че помощта му не може да бъде повече от 1000 стерлинга (около $1,050,000 днес). Тук е редно да споменем и факта, че тогава именно Ирландия е част от Английската империя. Освен финансовата помощ султан Абдул Меджид натоварва 5 кораба със зърно и ги изпраща към Ирландия, ала англичаните не разрешават на османските кораби да акостират в пристанището на Дъблин. Османските кораби се насочват към намиращия се на 70 мили град Дрогеда, където през 1847 г. разтоварват зърното. Въпреки, че в онези времена, когато в Англия и континентална Европа се развива индустрията, и се трупат огромни състояния никоя страна не се наема да протегне ръка на Ирландия, а Османската държава, която изживява финансови проблеми, и географски намираща се далеч от бедстващия район, решава да помогне на страдащото ирландско население.
”Благодарствената табела”, подготвена в памет на 800 годишнината от създаването на града, е закачена с почести през май 1995 г. на старата сграда на общината (сега хотел “Westcourt”) в Дрогеда, в памет към османските моряци притекли се на помощ преди около 150 години.
Ето и благодарственото писмо на ирландците (то в момента се съхранява в архивния отдел на музея в двореца Топкапъ сарай и е изпратено от ирландските благородници като благодарност към помощта на османския султан):
султан Абдул Меджид хан “Към Негово Величество Османския падишах Султан Абдулмеджид Хан, Нека Бог да е доволен от Негово Величество,
Долуподписаните ние ирландски благородници, с най-дълбока благодарност от името на всички господа и жители на нашата страна благодарим за щедростта на Негово Величество, като в страдални времена застанахте зад нас и с голямо уважение оценяваме подадената Ви ръка и помощта от 1000 стерлинга, която облекчи страданията и нуждите на ирландския народ. Внезапният глад, появил се в страната ни, което е рядко явление, изправи бедното ни население само срещу отчаянието, изпратено ни от Божията мъдрост и за да спасим семействата си от глад и смърт, бяхме принудени да търсим състраданието и щедростта на другите страни. Благородният отговор на Негово Величество, спрямо нашия зов за помощ, беше ценен пример за пред големите европейски държави. Тази бърза реакция от Ваша страна, облекчи и спаси много хора от явна смърт. От името на всички, още веднъж Ви поднасяме благодарността, и уважението си към цялата Ви държава и подвластния Ви народ. Принудени от трудностите, потърсихме Вашата помощ, и чрез Вашето позволение намерихме решение. 1847г.”
Кметът на Дроида Алдерман Франк Годфри, по време на церемонията през май 1995 г. прави изказване, в което посочва, че именно към спомена за тези събития заимстват османския полумесец и звезда за емблемата на града си, така и благодарствената табела за символ между двата народа. Директорът на Музея на “Големия картофен глад” също поднася уважението и благодарността си към Османската държава.
