Ето как…През 14-ти век няма България, но тя “пада под робство”. Когато османците идват на Балканите, те не виждат държава България, а само четири разделени области-държавици на старата куманска империя Загора. Османците си говорят с “българските” аристократи на турски език, понеже аристократите са кумани. Османците обаче са били шепа хора, те не са от тюрките-селджуки, живеещи в Мала Азия от векове. Те, османците, идват по-късно и са други тюрки, настаняват се край Константинопол и скоро след това създават една малка държава. Добре де, кои са тези османци? Защо всички народи в радиус от 2 хиляди километра ги харесват и бързо се присъединяват към тях, има-няма за 30 години? Ама как кои са? Това са “турците”, дошли да “поробят” държавата “България”. Специално нея да “поробят”. Да, ама такава държава няма и това е първата изненада за османците. Какво има тогава? Ами има около 200-300 хиляди души, преобладаващо кумани, едва-едва оцелели от трите тежки чумни епидемии и лежащи край реките с подути от глад кореми. Бре, казали си османците, ами сега кого ще “поробваме”, като тези братовчеди умират от глад и болести? И, вместо да ги “поробят”, решили да ги нахранят и излекуват. Така започнало “турското робство” над “българите” – ядене и пиене на корем и лечение на болестите…