Това са хора, които са били много богати, далеч по-богати и от най-богатите турци по време на “турското робство”. Но как така тези хора стават богаташи и фактически управляват във времена на “робство”? Ами ето как…Когато османците идват по българските земи (т.е. куманските), заварват болно и гладно население. Хората умират от глад и жажда, едва е отминала последната тежка чумна епидемия. Оцелели са 200-300 хиляди души. Османците орагнизират изхранване на оцелелите. Правят едни много, ама много дълги маси, край които да насядат гладните и да се наядат донасита. Тези дълги маси са били хиляди, а на тях се хранят също много хиляди гладни. Много се е хапвала супа, т.е. чорбата. Османците са поставяли по няколко местни хора за отговорници на дълга маса. Тези хора са отговаряли за храната, предимно за големите казани с чорба. Да, ама нашите хитри българо-кумани започнали да продават храната на гладните, които седяли по масите и чакали да хапнат. Гладните били готови да дадат всичко за храна, понеже такава нямало и без нея щели скоро да умрат от глад. Давали на тези отговорници пари, злато, всичко, което можели да предложат. Така отговорниците за масите забогатели само срещу една чорба, както се казва. Изхранването продължило с години, чорбата се леела, отговорниците трупали пари и скъпоценности. Османците по това време били заети с други държавни дела в далечни земи. Те били информирани, че хората ядат и са доволни, но не били информирани, че покрай яденето се формирала и една нова социална класа – на забогателите отговорници на маси, които станали известни като “чорбаджии”, понеже станали богати от чорбата.