Наистина е трагично състоянието на България и ще става още по-трагично. След няколко години ще възникне един основен въпрос: “Какво да се прави, след края на държавността?”…В края на 14-ти век, населението на разделената и разрушена куманска държава Загора (т.нар. “Второ българско царство”) бе спасено от пълно изчезване от османците. По онова време, населението в четирите области на разпадналата се Загора е общо около 350 хиляди души (основно кумани, булгари, печенеги), едва оцелели от Големия европейски глад и трите тежки чумни епидемии. Всички все още съхранени етноними, политоними, екзоними, ендоними, топоними, хидроними и т.н. са само едно ехо от нещо, което отдавна е престанало да съществува и няма органично-реална връзка с нищо от съвременността. Политическото социо-инженерство от средата на 19-ти век до днес, успя да изгради един псевдодържавен организъм, който вече изживя времето си. Днес държавата България е пред тотален колапс, но ги няма османците…
