"Няма нов обичай, който да не е бил стар.":
Нова година
Нова година
Тюрките са имали монотеистични вярвания, в които Слънцето и Луната играят важна роля преди да приемат авраамическите религии. На 22 декември, поради съкращаването на нощите и удължаването на дните, е празника Нардуган (Nardoqan, Nardoğan) “Слънцето се преражда”, като казват „Слънцето е победило нощта“. Nar ( монголски и древен тюркски) Слънце; Doğan (тюрк.) ражда се.
Системата на вярвания на народите от Централна Азия и Сибир, която днес неправилно е наречена „шаманизъм”, се издига въз основа на почитането на един единствен творчески Бог и зачитането на свещените духове, наречени Ие (Iye).
Най-старата религия в света е тюркската – вярата в единствения Бог. Тази система на вяра в Бог винаги е съществувала, както и целият свят. Бог, като целият свят е създател и стража на баланса във вселената. В религията на единственият Бог целият свят е част от Бог.
Празниците в тангризма се определят според слънчевото завъртане и връзката му с луната. Дните, в които са най-дългия и най-късия ден от годината са най-важните празници. Например денят на червеното слънце се празнува на първото пълнолуние след 21 юни, а празникът на Nartugan (нова година) ще се отпразнува на първата пълнолуние след 21 декември. Тази дата е 22 декември.
Според старата тюркска вяра, дните се борят с нощите. 21 декември е най-дългата нощ и тогава слънцето започва да удължава дните все повече и повече. Това е началото на новата година.
Шумериологът г-жа Муазез Илмие Чиг (Muazzez İlmiye Çığ), твърди, че украсата с борови дървета е стара тюркска традиция и заявява, че тюрките са пренесли тази традиция в Европа:
„Украсата на бор е напълно тюркска традиция. В старото тюркско вярване се приема съществуването на дърво от сърцето на земята към небето. Това е дървото на живота. Такова дърво има и при шумерите.”
Дървото, наречено akçam (тюрк, азерб.) бял чам, т.е. бял бор, не растяло никъде другаде. освен в Туркестан. По традиция дървото се внасяло преди празника в къщата, а в празничната вечер под него слагали дарове за Бога, за това, което Бог им е дал и за това, което ще им даде. Хората завръзвали върху клоните си нещата, за които молят Бог през следващата година, а също така кърпи или панделки за това, което сключват като обети. Най – вълнуващият празник: семействата се събират, възрастните посрещат, ядат се специални ястия и се носят красиви облекла.
Тази традиция преминала в Европа чрез тюрките. Християните приемат тази традиция, която се разглежда като езическа в Никейския събор, като раждането на Исус. До 16 век християните нямат украса на дървета, като то започва в Германия, след което преминава във Франция и се разпространява по света.
Аяз Ата, известният като „Лунен Бог” при древните тюрки се появява като човек в студено време и помага на бедните.
Айс (Аяз), ие ( Ays, iye на езика на етруските, древен тюркски народ) свят / защѝтен дух. Ай (Ay) (от тюрк.) Луна. От там идва Aysuna значещо “красив/а като луната”. Етруската дума Айсуна се е запазила като женското име Айсун, Асена, мъжкото Асен – „благороден вълк“.
Асена (Asena от тюрк.) вълчица. В тюркската легенда се отнася до вълчицата Асена, която намерила и кърмела осиротяло бебе, което по-късно основало тюркската династия Ашина.
Ашина клан. Това е копие-репродукция на златна глава на вълк поставяна на тюркските знамена. По време на нападение, когато конникът държи знамето, кръглата дупка отпред на вълчата глава издава силен звук, подобно на вълчи вой.
Днес празникът на Нартуган се празнува сред всички тюркски народи.
“Няма нов обичай, който да не е бил стар.” Джефри Чосър (1340-1400)
Нова година
Тюрките са имали монотеистични вярвания, в които Слънцето и Луната играят важна роля преди да приемат авраамическите религии. На 22 декември, поради съкращаването на нощите и удължаването на дните, е празника Нардуган (Nardoqan, Nardoğan) “Слънцето се преражда”, като казват „Слънцето е победило нощта“. Nar ( монголски и древен тюркски) Слънце; Doğan (тюрк.) ражда се.
Системата на вярвания на народите от Централна Азия и Сибир, която днес неправилно е наречена „шаманизъм”, се издига въз основа на почитането на един единствен творчески Бог и зачитането на свещените духове, наречени Ие (Iye).
Най-старата религия на света е тюркската – вярата в единствения Бог. Тази система на вяра в Бог винаги е съществувала, както и целият свят. Бог, като целият свят е създател и стража на баланса във вселената. В религията на единственият Бог целият свят е част от Бог.
Празниците в тангризма се определят според слънчевото завъртане и връзката му с луната. Дните, в които са най-дългия и най-късия ден от годината са най-важните празници. Например денят на червеното слънце се празнува на първото пълнолуние след 21 юни, а празникът на Nartugan (нова година) ще се отпразнува на първата пълнолуние след 21 декември. Тази дата е 22 декември.
Дървото на живота, което означава раждане, живот, смърт и раждане, е символ на това как всичко в сътворението е свързано с безкрайността. Душите, които са оставили тялото си след смъртта и душите, които са готови да се раждат, са известни като малки птици, които чакат по клоните на дървото на живота.Дървото на живота. Тангризъм.
Според старата тюркска вяра, дните се борят с нощите. 21 декември е най-дългата нощ и тогава слънцето започва да удължава дните все повече и повече. Това е началото на новата година.
Шумериологът г-жа Муазез Илмие Чиг (Muazzez İlmiye Çığ), твърди, че украсата с борови дървета е стара тюркска традиция и заявява, че тюрките са пренесли тази традиция в Европа:
„Украсата на бор е напълно тюркска традиция. В старото тюркско вярване се приема съществуването на дърво от сърцето на земята към небето. Това е дървото на живота. Такова дърво има и при шумерите.”
По традиция дървото се внасяло преди празника в къщата, а в празничната вечер под него слагали дарове за Бога, за това, което Бог им е дал и за това, което ще им даде. Хората завръзвали върху клоните си нещата, за които молят Бог през следващата година, а също така кърпи или панделки за това, което сключват като обети. Най – вълнуващият празник: семействата се събират, възрастните посрещат, ядат се специални ястия и се носят красиви облекла.
Тази традиция преминала в Европа чрез тюрките. Християните приемат тази традиция, която се разглежда като езическа в Никейския събор, като раждането на Исус. До 16 век християните нямат украса на дървета, като то започва в Германия, след което преминава във Франция и се разпространява по света.
Аяз Ата, известният като „Лунен Бог” при древните тюрки се появява като човек в студено време и помага на бедните. Айс (Аяз), ие ( Ays, iye на езика на етруските – древен тюркски народ) свят / защѝтен дух. Ай (Ay) (от тюрк.) Луна. От там идва Aysuna значещо “красив/а като луната”. Етруската дума Айсуна се е запазила като женското име Айсун, Асена, мъжките Асен – „благороден вълк“.
Асена (Asena от тюрк.) вълчица. В тюркската легенда се отнася до вълчицата Асена, която намерила и кърмела осиротяло бебе, което по-късно основало тюркската династия Ашина.
Ашина клан. Това е копие-репродукция на златна глава на вълк поставяна на тюркските знамена. По време на нападение, когато конникът държи знамето, кръглата дупка отпред на вълчата глава издава силен звук, подобно на вълчи вой.
Днес празникът на Нартуган се празнува сред всички тюркски народи.
“Няма нов обичай, който да не е бил стар.” Джефри Чосър (1340-1400)
